Ключови цитати от Декларация на Шуман

• „Световният мир не може да бъде запазен без съзидателни усилия, пропорционални на опасностите, които го грозят.“

• „Обединението на Европа няма да стане отведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на същинска солидарност.“

• „Обединяването на производството на въглища и стомана ще промени съдбата на регионите, отдадени дълго време на производството на оръжия, на които те самите най-често бяха жертви.“

Именно тази Декларация се счита за основополагаща на днешния Европейски съюз, чиито член е България от 2007 г. насам!

Обединена Европа

След Декларацията на Шуман, на 18 април 1951 г. в Париж е подписан Договорът за създаване на Европейската общност за въглища и стомана. След ратифицирането му от Белгия, Федерална република Германия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия („Шестте“), договорът влиза в сила на 23 юли 1952 г.

Той предвижда създаването на първата наднационална европейска организация — Европейската общност за въглища и стомана. Въпреки че непосредствената цел на този пръв договор е създаването на общ пазар за въглища и стомана, той има и друга цел: да положи основите на икономическа общност, която постепенно ще се превърне в политически съюз.

С договора са създадени върховен орган, обща асамблея, специален съвет на министрите и съд, които ще се превърнат в днешните институции на Европейския съюз: Комисията, Парламента, Съвета и Съда.

На конференция в Месина (Италия) на 1 и 2 юни 1955 г. е развита идеята за общ европейски пазар.

Две години по-късно тази идея е въплътена в Римските договори, наречени така по името на града, в който Шестте подписват Договорите на 25 март 1957 г. Те влизат в сила на 1 януари 1958 г.

Робер Шуман: Баща на Европа

Робер Шуман, човекът, който стои зад декларацията, е германец по рождение, но става френски гражданин през 1919 г., след връщането на Елзас-Лотарингия на Франция.

Когато започва Втората световна война, Шуман е младши министър във френското правителство.

Той участва активно във френската съпротива по време на войната и попада в затвора. Едва успял да се спаси от депортация в концентрационния лагер в Дахау, той се укрива във Франция през следващите три години.

След войната се връща в националната политика и заема редица висши постове: първо като министър на финансите, като министър-председател през 1947 г., като министър на външните работи от 1948 г. до 1952 г., а след това и като министър на правосъдието от 1955 г. до 1956 г.