От 23 октомври Музеят на хумора и сатирата в Габрово представя изложба, ознаменуваща 100-годишнината от рождението на Борис Димовски (1925–2007).

Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се наричаше музеят). Той е „изографисал“ музейния полубар, десетилетия любима градска забележителност, и е създал рисунките към знаменитите Габровски шеги, отпечатани в невероятните 2 285 976 екземпляра.

В изложбата преобладават творбите от последното издание на книгата – от 80-те години, когато дори предметите (часовникът, теслата, ножицата, чашите, яйцето с кранче) оживяват в своята хумористична образност.

Избрани карикатури от необятното му количество (според самия автор – над 5000). Отделна прожекция ще припомни богатия му принос като илюстратор на над 270 книги.
Наред с тях ще бъдат показани гоблени, изработени от Илонка Димовска по проекти на баща ѝ.
Част от изложбата са мисли на художника и текстове за него от близките му приятели Радой Ралин и Йордан Радичков.
Прожекцията на филм с Борис Димовски и Радой Ралин допълва представата за един от най-ярките български сатирични художници.
Експозицията обединява произведения от фондовете на Музея на хумора и сатирата, Държавна агенция „Архиви“, Националната галерия, Художествена галерия – Русе, колекциите на проф. Иван Еленков, Владимир Илиев, Людмил Веселинов и Петър Тишкин.

Изложбата продължава до 20.04. 2026 г.

Куратор: Красимир Илиев

(Борис Димовски, Въпроси в пустиня, 1991)

Борис Димовски започва творческия си път в края на 40-те години като карикатурист във в. „Стършел“ – във време, когато свободата на изразяване е силно ограничена. След кратък престой в Художествената академия и работа в родния Асеновград, той развива своя стил, съчетаващ хумор и дълбока човешка наблюдателност.

От 1955 г. Димовски работи във в. „Труд“, а по-късно отново във в. „Стършел“, утвърждавайки се като един от най-разпознаваемите български карикатуристи. Илюстрациите му към „Габровски шеги“ (1966) и съвместната му книга с Радой Ралин „Люти чушки“ (1968) оставят трайна следа в културната история. Последната се превръща в символ на гражданска смелост и артистична съпротива срещу цензурата.

В следващите десетилетия Димовски продължава да твори – създава десетки илюстрации, публикува сатирични текстове и реализира самостоятелни изложби. През 1980-те години получава признание като заслужил художник и почетен гражданин на Габрово.

След промените през 1989 г. остава верен на своето перо – с остро чувство за ирония рисува новите реалности на България. Само в този период, до края на живота си през 2007 г., илюстрира 69 книги, оставяйки след себе си наследство, което продължава да вдъхновява – смях, мъдрост и неподправена човечност.