152 години от обесването на Васил Левски

На 18 февруари отбелязваме 152 години от обесването на Васил Левски.
Васил Иванов Кунчев – Левски е едно от най-светлите имена в нашата история. Национален герой, идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО), той е сред хората, които очертават пътя на свободата. Поради това е известен и като Апостола на свободата, заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождението на България от Османската империя.
На 27 декември 1872 г. в ранни зори е заловен от заптиета в Къкринското ханче. Разпитван е след залавянето пред Софийската извънредна следствена комисия на 9 януари 1873 г.
Съдът не издава една обща присъда, а в нарушение на установените процедури издава присъдите в течение на отделните заседания. Издадени са общо 15 присъди, от които две смъртни – на Димитър Общи (неговата е и първата издадена присъда) и на Васил Левски. Шестдесет от подсъдимите са осъдени на затвор и заточение. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.
Присъдата на Левски – смърт чрез обесване, е последната присъда – под №15, издадена на 14 януари 1873 г. и потвърдена по целесъобразност от султан Абдул Азис на 21 януари 1873 г.
На 18 февруари 1873 г. (6 февруари по стар стил) присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, близо до мястото, където е издигнат негов паметник.
В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов. В изповедта си казва:

„Каквото съм правил, в полза народу е“

Иван Вазов пише за Левски в „Епопея на забравените“

***

Той беше безстрашлив. Той беше готов

сто пъти да умре на кръста Христов,

да гори, кат Хуса или кат Симона

за правдата свята да мре под триона.

Смъртта бе за него и приятел и брат,

зашил беше тайно в ръкава си яд,

на кръста му вярно оръжье висеше,

за да бъде страшен, кога нужда беше.

Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,

обърнал се беше не дух, на огън.

Думата си цяла лейше в едно слово,

понявга чело си мръщеше сурово,

и там се четеше и укор и гняв,

и душа упорна, и железен нрав.

Той беше невидим, фантом, или сянка.

Озове се в черква, мерне се в седянка.

Покаже се, скрий се без знак и без след,

навсякъде гонен, всякъде приет.

Веднъж във събранье едно многобройно

той влезна внезапно, поздрави спокойно,

и лепна плесница на един подлец,

и излезе тихо из малкий градец.

Името му беше знак зарад тревога,

властта беше вредом невидима, строга,

обсаждаше двайсет града изведнъж,

да улови тоя демон вездесъщ.

От лице му мрачно всички се бояха,

селяните прости светец го зовяха

и сбрани, сдушени във тайни места

слушаха със трепет, с зяпнали уста

неговото слово сладко и опасно,

И тям на душата ставаше по-ясно.

***

 Все повече населени места в България започват да почитат Левски на правилната, според повечето историци, датата – 18 февруари. Объркването с 19 февруари се дължи на следното: през 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Грегорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка обаче е от 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни. Например избухването на Априлското въстание на 20 април 1876 г. по стар стил, днес правилно се празнува на 2 май (поправката е 12 дни).
Рождената дата на Васил Левски (6 юли 1837 г. по стар стил) се отбелязва правилно – 18 юли по нов стил. За разлика от нея, обесването на Левски – 6 февруари 1873 г. по стар стил се отбелязва грешно на 19 февруари, а не както трябва да бъде на 18 февруари.