165 години Габрово – град и над 100 години Карнавал – Габрово!

През настоящата 2025 г. отбелязваме 165 годишнината от обявяването на Габрово за град, а тази година 17 май съвпада и с любимия на поколения габровци и гости на града Карнавал!

Карнавалното време е едно особено време, а отбелязаната наскоро 100-тна годишнина от (предполагаемото) начало на Карнавал показва тази неизменна свързаността на града ни с Хумора и Сатирата!

Но да се върнем малко назад във времето, по-точно преди 165 години, когато Габрово е обявено за град. Това се случва всъщност на 04 май 1860 година, а днес знаем точната дата, благодарение на запезените слова:

„1860 майа 4, Нашето село Габрово ся провъзгласи за град от тяхно превъзходителство Търновский и Русчушкий паши. За известие писах аз, Неофит Георг. йеромонах Соколский“.

които се пазят в Църковна книга, която се стопанисва от Архиерийското наместничество към храм “Успения на Пресвета Богородица” в Габрово. Наскоро книгата бе показа и на широката общественост в Габрово, а преди 5 години, по случай 160-тата годишнина от обявяването на Габрово за град, тя е била и реставрирана.

Историята на Габрово несъмнено е богата и тя датира поне от XXII век, но за легендите и самото основаване на Габрово ще ви разкажем малко повече в следваща публикация по темата.

Безспорно Габрово е било селищо, в което е кипял живот от далечни времена, но има едно нещо, една тънка нишка, която свързва и до днес поколения габровци и това е именно забележителния Хумор и Сатира и стремежа към това да се гледа и на сериозните проблеми, и на злободневните тегоби винаги с едно къде тънко, къде не чак толкова тънко чувство за хумор, което се оказва жизненоважно за съхранението на габровеца през вековете!

Несъмнено, Карнавалът е онази поанта, която идва някак на място в историята на габровски хумор, а повече от 100-годишната история на Карнавала показва, че за габровеца Хумора и Сатирата са важни колкото въздуха и водата!

Из спомените на известния габровски журналист и краевед Ганчо Танев ( 1927-2010 г.) четем:

„….Някогашните габровски карнавали нямат нищо общо със сегашните нито по време, нито по форма и съдържание.

Някогашните бяха в съботата пред Сирни заговезни, през зимата, през февруари или март….Те бяха очакван и отрано подготвян завършен на габровската „Олелийня“, която също  ставаше този ден. И карнавалите бяха последното масово веселие преди началото на дългите великденски пости.

Бяха отрано подготвяни, но не по общи или препоръчителни сценарии за отделни групи, не от  някакви инициативни или други комитети, а самостоятелно замисляни от обособили се в случая компанийки габровци, желаещи групово да участват в карнавалното шествие по централните улици на града. Самостоятелно се подготвяха и стотици млади и стари хора, търсеха сами или си сами си правеха маски, обмисляха и се представяха с разнообразни всели сценки.

Няма писмени доказателства и публикации кога точно се е провел първият масов габровски карнавал. Народният обичай за Сирни заговезни е включвал и посещения на групички маскирани млади хора в къщите, с цел да изплашат злите сили в дома и за развеселяване, но това не е имало характер на уличен карнавал.

Карнавални шествия едва ли е имало преди Освобождението. А и кукерски игри по улиците, както по други места и както във филма „Козият рог“ например, по онова време в Габрово не са познати.

Помня габровските карнавали от детската си възраст, някъде откъм средата на тридесетте години на миналото столетие (роден съм през 1927 г.). Не само ние, децата, но и много хора сами решаваха как и с какво да се маскират.  Вярно, вече се продаваха релефни маски от тънък картон, най-вече с лица на палячовци и разни животни, но ние предпочитахме собственоръчно да си правим „маските“.  Част от нас подготвяха за пред лицето си някакво домино от картон или плат, други си правеха високи картонени цилиндри или конусовидни „кауци“, дълги носове, които закрепяха с ластици зад ушите си, трети се цапаха с различни водни или постни бои – кой каквото намери. Аз на два пъти съм си правил „релефна“ маска за цялото лице по измислен от мен „габровски“ начин. Облепях от едната страна чучурката на обърната с дъното нагоре средна стомна с намокрени до омекване парчета стари вестници. Позамазвах ги с рядка брашняна кашица, за да се задържат и да не падат. След като хартийките изсъхнат и се втърдят, отлепях ги от „калъпа“. Мястото на чучурката ми осигуряваше дупката за носа. Дооформянето и боядисването по-нататък беше вече въпрос на предпочитание и фантазия. Почти всички маскирани обаче не се  отказвахме и от превърналото се в традиция обличане с най-различни обърнати наопаки, дълги или пък в най-невероятни комбинации шарени дрехи, плетени фесове и шалове. Нямаше нито определен час за началото на карнавалното шествие, нито пък сборен пункт – поне аз не съм забелязвал да е имало такова нещо. Хората, много от тях маскирани, но и много без маски, се стичаха в късния следобед към главната улица (“Радецка“). Всяка минута оживлението нарастваше. Тогава отнякъде се появяваше с провиквания някаква група маскирани, и подир нея, отляво и отдясно, се присъединяваха други и други. Писваше музика и шествието се оформяше. Най-отпред се отстъпваше мястото на няколко души, нахлупили върху главите си близо метър големи маски, те тръгваха начело и повеждаха колоната. Каква ти колона! Маскирани и наблюдатели се смесваха и придвижваха като една компактна общност по цялата улица. Нямаше полицаи, които да им правят път или да изтикват хората назад. Появяваха се и се включваха в движението и тогавашните десетина габровски зевзеци, някои маскирани с нещо, други само с бастуни или чадъри, или просто заметнати с някакви дрехи и пелерини, трети както си ги познавахме. Така развеселеното множество заедно обикаляше – буквално като буйна и пълноводна река, два-три пъти през “Радецка”, Лъката, “Брянска” и “Скобелевска”, и никому не му се напускаше. А на следващия ден бяха Сирни заговезни, на които предстоеше да се иска и да се дава прошка от млади и стари. Ако не се лъжа, последният такъв габровски карнавал стана през 1940 г. Втората световна война вече беше започнала, и на габровци вече не им беше до веселия…..

На 17 май 1965 г. тогавашният отдел “Култура” на Градския съвет заедно с група ентусиасти организира Седмица на хумора и сатирата в града. Тя беше нещо повече от предвоенната традиция – започна официално с тържествено събрание в Културния дом, с делови президиум, ала с шеговит доклад, след което последва опит за карнавално шествие от Театъра до там на групичка маскирани, после веселията продължиха по сцени и площади, с изложба, спектакли и други масови забавления. Първият съвременен габровски карнавал стана на 2 април 1966 г., в рамките на Десетдневката на хумора и сатирата 2-12 април, а подир още две лета тя прерасна във Фестивал на хумора и сатирата. До 1973 г. фестивалът се провеждаше всяка година, после се разреди на две години….”.

Спомените се съхраняват във фонд 1628 „Танев, Ганчо Христов” на Държавен архив – Габрово.

Карнавалът преди 40 години – от ДА – Габрово

Карнавалът в Габрово е едно от най-емблематичните културни събития в България и до днес – той съчетава вековни традиции, хумор и съвременна сатира!

Произход и ранни традиции

Корените на габровския карнавал, както е описано и по-горе, се проследяват до 19-ти век с празника „Олелийня“ – шумно и весело шествие, провеждано в събота срещу Сирни Заговезни. Това събитие позволявало на габровци да се отърсят от ежедневните грижи и да се отдадат на веселие и маскиране.

През 20-те години на 20-ти век в града започват да се организират маскени балове, които допринасят за формирането на съвременния облик на карнавала.

Съвременен карнавал

През 1965 г., както свидетелства и написаното от Ганчо Танев, карнавалът е възстановен в нов формат, като част от Фестивала на хумора и сатирата. Той бързо се утвърждава като едно от най-значимите културни събития в страната. Габровци помнят Карнавала от тези години под името „Хумора“.

След прекъсване между 1990 и 1997 г., карнавалът е възобновен през 1998 г. и оттогава се провежда ежегодно през третата събота на май, съвпадайки с празника на града – 17 май. 

Символика и традиции

Един от най-разпознаваемите символи на карнавала е черната котка с отрязаната опашка, олицетворяваща габровската пестеливост. Традиционно, началото на карнавалното шествие се отбелязва с ритуално „отрязване“ на опашката на котката.

Международно признание

Габровският карнавал е член на Фондацията на европейските карнавални градове (FECC), което го поставя на картата на значимите карнавални събития в Европа.

Карнавалът в Габрово не е просто празник, а израз на местната идентичност, креативност и чувство за хумор, който привлича хиляди посетители от страната и чужбина, а улиците на Габрово помнят доброто настроение, което винаги се завръща в града на Рачо Ковача през май – онова магично Карнавално време, заради което си заслужава да си кажем – Ех, винаги през май човек трябва да е в Габрово!

През годините Карнавалът преживява различни трансформации, а всяка година неговото лого е различно, но има едно нещо, което не се променя и това е култът към габровската котка!

Тази година мотото е „Да разлаем кучетата“, а карнавалното настроение завладява габровци още от началото на седмицата!

Предстои пъстра и богата програма и тази година, въпреки очертаващите се ниски температури – със сигурност Габрово и този път няма да разочарова своите гости!

***

„Екипът на Държавен архив – Габрово призовава габровци да даряват свои снимки и видеоклипове от сегашните карнавални шествия, за да може нашето настояще да бъде съхранено за поколенията“

е призива на Цветомира Койчева от тази година.

Да съхраним и запази историята на Карнавала!

***

Източници: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово – съхранила разказа на Ганчо Танев

Снимки – архивни – ДА – Габрово

Цветни снимки – Карнавал Габрово 2013 г., 2022 г. – „За Габрово“