179 години от рождението на Райчо Каролев – Първият директор на Априловската гимназия

РАЙЧО МИХОВ КАРОЛЕВ е български просветен деец, политик, историк и богослов. Роден на 27 февруари (15 февруари стар стил) 1846г. Първият директор на Априловската гимназия в Габрово. Бил е още директор на елитните Първа мъжка гимназия в София и мъжката гимназия в Пловдив. Участва в няколко парламента като представител на Либералната партия, а от 1884 до 1886 г. е министър на народното просвещение и директор на Статистиката.
Той е първият габровец с начуна степен преди Освобождението. След завършването на академията получава званието “кандидат на богословските науки” със съчинението “За богомилството”.
Книжовник, просветител, учител, общественик и новатор, той работи с целия си порив на духа за възхода на България и народа си. Каролев заема поста директор на Народната библиотека, където е назначен през февруари 1895 г. През 1903 г. става съветник във Върховната сметна палата.
Седемнадесет годишен заминава като стипендиант на Одеско – българското настоятелство и постъпва в Киевската духовна семинария, която завършва през 1867г. Четири години по-късно завършва и духовна академия, където получава степен „Кандидат по богословските науки” за своето съчинение на тема Богомилството в България.

След завършване на Академията, на път за България, той спира в Одеса при Васил Априлов и неговите съратници, които го уговарят за учител в първото новобългарско светско училище в Габрово. Той получава договор за тригодишно учителстване в Априловското училище. Още там, в Одеса, Райчо Каролев определя бъдещия си творчески път.

На 1 септември 1871г. Райчо Каролев вече е учител в Габрово. Тук той въвежда новата „звукова“ метода на преподаване в първоначалните училища, за което открива теоретичен и практически курс с учителите. По-късно поддържа нов педагогически курс, който продължава три години. Курсът се посещава не само от градските и селските учители, но и от любознателни граждани, както и от учениците на горните курсове.
След Априлското въстание (1876г.) е арестуван за кратко. Когато в Габрово идват освободителни войски, Райчо Каролев е назначен за член на временното градско управление, а през 1877 г. е избран за председател на Габровския окръжен управителен съвет, където остава на длъжност една година. По искане на ген. Дерожински Р. Каролев и Иван Калпазанов провеждат работна среща с него. Генерал Дерожински изисква българин да премине Балкана и да се отнесе писмо от княз Николай Николаевич до ген. Гурко.
Иван Колчев Калпазанов осигурява свой верен работник, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Ген. Дерожински повежда част от Габровския отряд към вр. Шипка за демонстративна маневра, докато ген. Гурко се качи от юг на Шипка. Войната започва.
Райчо Каролев по временното руско управление е училищен инспектор, а от 1880 до 1884г. е директор на Габровската гимназия. От 1871г. е дописен, а от 1884г. е редовен член на Българското книжовно дружество.

В освободена България Райчо Каролев заема място на строител и будител. По покана на министъра на народното просветление той взема участие в организацията и уредбата на учебното дело в България. Заедно с Йосиф Ковачев, Райчо Каролев съставя първата програма за основните училища в страната.
През есента на 1879 г. е назначен за инспектор на Габровската гимназия и наскоро след това повторно за неин директор. Като такъв поставя началото на музея там през 1883г.
През следващите години е директор на Първа софийска мъжка гимназия от 1886г. до 1890г. След това е бил директор на Пловдивската мъжка гимназия, а после и директор на Народна библиотека „Св. Кирил и Методий”.
От 1900 до 1903г. е бил учител в Първата софийска девическа гимназия , а от 1903 до 1910г. е чиновник във Върховната сметна палата.
На 12 юни 1925г. по случай честване 50-та годишнина от първия випуск на Априловската гимназия, Райчо Каролев присъства в Габрово и лично раздава дипломите на 50-тия випуск. 
Възрожденецът е колоритна личност за град Габрово. Затова в негова чест е кръстено и училище в Габрово. Всяка година потомците на Каролев тържествено отбелязват патронния празник, на 15 февруари.
Райчо Каролев се изявявал и като патриот, той събирал интелигенцията на Габрово, провеждал сказки, организирал театрални представления, водел частни разговори, с които целял да събуди духа на габровците за духовно издигане и политическо освобождение.
Каролев умира на 12 март 1928 г. в София. Кротко напуска този свят, заобиколен от своето многочислено семейство.
Днес от СУ „Райчо Каролев“ отбелязаха тържествената годишнина чрез поднасяне на цвета на паметника на знаменития габровец!
Статията е инициатива на „За Габрово“ и е подготвена във връзка с 165 години Габрово – град.
Източници – СУ „Райчо Каролев“, Държавен архив – Габрово, Иван Христов –  Директор Исторически музей – Дряново.
Снимки – ДА – Габрово