190 години Априлово школо – официално отбелязване на празника, 14 януари 2025 г.

Днес бе отбелязана официално годишнината – 190 години Априлово школо, в гр. Габрово. Събитието уважи и министърът на образованието и науката, проф. д-р Галин Цоков.

Априловци откриха тържествената част пред паметника на Благодетеля, Васил Априлов, с думите:

„И какво са очите без крила? Какво са сетивата без разум? Какво сме ние, ако не знаем за вчера и не мислим за утре? Вчера някои други подреждат строфи, утре друг ще ги чете. Но някои след мен, след нас, и вас, до днес съм аз, наследникът и читателят на Благодетеля. Сърцето ми е контурът на един силует, който през XIX век е мислил, че дава малко, а през XXI век се е преумножила неговата скромност.

Няма човешко добро без смисъл за другия. Човекът не е добър за себе си. Добър е в идеята, че другия го има и заслужава благодеянието, което наподобява творението на Бога.

Но малко хора обаче го пресътворяват. Мраморът на славата обезсмъртява, ако гласовете, които изричат името, надживява тленността на тялото, което има основания да се страхува, но е избрало да вижда, да изрече и да напише. Благодетелят ни гледа и ни пита.

Отговорите са в нас. Ще ги изречем, когато погледнем през построените от него арки и спрем да спъваме стъпките в калдъръмите на ежедневието си. Преди 190 години Васил Априлов е сътворявал своите мечти.

Днес ние сме азбукарчетата, които прохождаме в неговата азбука. Безкористното доверие, че доброто и знанието са най-човешките и най-неприкосновени притежания, които ни правят общност.“

Официални гости на празника бяха Мария Башева, областен управител, Климент Кунев, председател на Общински съвет Габрово, Мария Йозова и Невена Минева, заместник- кметове на Община Габрово,  проф. д-р Галин Цоков, министър на образованието и науката, Димитър Здравков, съветник по образование на Президента на Република България, Георги Маринов, началник на Регионалното управление на образованието Габрово, Негово преосвещенство – Никополският епископ Матей както и Кирил Вълчев, генерален директор на Българската телеграфна агенция.

Директорът на Националната Априловска гимназия, г-жа Елвира Христова, приветства присъстващите с тържествено слово:

„Скъпи гости, скъпи учители и ученици. Няма думи, на които да приляга да предшестват следните:

При посещението на тая гимназия изпитвам едно още по-силно чувство на благоговение пред великият родолюбец Априлова, комуто носи името. Моите искрени благопожелания за успеха на това учебно заведение, както и на тоя архибългарски прекрасен град Габрово – люлка на българското образование.

Годината е 1901. Патриархът на българската литература влиза в Априловската гимназия и при тръгването си написва тези слова.

Българското образование е невръстно тогава. Люлката е мил образ на грижа към порастването му. Изписани от ръката на дядо Вазов, тези думи са застанали до заръката на Априлов като амулет.

Благодетелят завещава училище в Габрово, но настоява то да бъде за всички българи, които

и открай света да дойдат да се учат.

Почти 60 лета по-късно Иван Вазов благоговее пред този жест и признава, че заръчаното е сторено и в люлката-училище, първото, Габровското училище, е отгледано и продължава с грижи да расте детето – бъдеще на укрепващата нация, нейната образованост.

Ето защо тържествуването днес е национално. Честваме знаменитата 1835 година, рождената на българското образование. Всеки етап от детството му бележи, разбира се, начала, първи стъпки. Историята ни като съвестен родител води календара на прохождането. Първата училищна камбана, първият учебник, първият учител, първото училищно знаме, първата училищна библиотека, първият глобус, първият кабинет по природни науки. Песента-първенец сред всички – българският химн, Априловото училище е родният им дом. Но той е дом и на личностите, дали облика на новата ни българска държава.

Неофит Рилски, Райчо Каролев, Иван Гюзелев, Тодор Бурмов, Алеко Константинов, Цветан Радославов, Петър Мутафчиев, Ран Босилек. Редицата от имена звучи като Пантеон на героите. Храмът, който ги създава и прославя е училището. Априловото училище, а сетне и гимназия, е школата, в която те узнават за света, за да може после светът да се похвали с тях. Пътят на тези герои започва с влизането през най-широките врати, защото училищните врати са вход за пътища, просторни и далечни за злободневното и дребното.

Три са засводените врати на училището. През три врати се влиза в едно засмяно достолепно здание. Ние, Априловци, знаем и помним, че врата и праг са думи-реликви. Обичаме да назоваваме влизането през вратите „прекрачване“, защото са ни учили, че границите се преодоляват. Предпочитаме да наричаме навечерието на празниците си подножие, защото знаем, че върховете се изкачват. Домът и пътят за нас е едно, защото тук узнаваме за ценността на тръгването и за смисъла на завръщането.

Скъпи Априловци! Наследството на тези 190 изпълнени години е като грижата за вратите. Нужна е, за да поддържа хода на времето, за да не спира отброяването, за да се случва всеки ден усилието на израстването. Измереното в 190 години време има начало. В календара се бележи с 2 януари 1835, денят в който вратите отварят път и време. Ражда се училище и в него и с него започват да растат хора. Те променят и развиват времето. То се задвижва, напредва. Клетвеният отказ от невежество дава на тези деятели неповторим физиономичен белег. И днес, когато произнесеш името Априловска гимназия, и днес, когато се назовеш Априловец, знаеш, че си благословен да обитаваш необикновено време-пространство, време за презирането на духовната леност.

Априловото училище порасна за пореден път. Отброяваме неговите 190 лета.

Нека вярваме, че това не е възраст, а време, което са създавали щедри дарители и отдадени учители, време, в което са се трудили усърдно ученици, време на прекрачвания и изкачвания. Днес, при встъпването си в 2025 година, Националната Априловска гимназия е горд приемник на Първото светско новобългарско училище – Априловото, и носи не само името, но и наследството му. Съхранява го грижливо, защото препрочита завета на благодетеля и написаното от Вазов през 1901 г. в паметната книга.

Нека днешните и утрешните учители и ученици помнят думите-реликви. Нека съзнаваме, че се движим през вратите на времето и това е благословия и дълг.

Честито да е отброеното ни общо време, на добър час в новото време за път.“

Министърът на Образованието и науката, проф. д-р. Галин Цоков, също изрече своето приветствено слово:

За мен е чест и привилегия да мога да приветствам всички вас с годишнината, с 190-годишнината от откриването на Първото новобългарско светско училище, училище в Габрово – сегашната Национала Априловска гимназия, училище, което е символ на образователния дух и стремежа към култура и просвета на българския народ.

Всъщност, днес още веднъж трябва да си спомним за делото на Васил Априлов и неговите съмишленици, за това, което те са направили, за тяхната смелост, за тяхното визионерство, за това, че те са избрали образованието като възможност, като път за просперитета на българския народ. Разбира се, тук трябва да добавим доброволчество, трябва да добавим дарителство, трябва да добавим лидерство от бедната точка на това, че те години на ред са подготвяли откриването на училището. Те са обучавали първия български учител Неофит Рилски в Букурещ, в най-съвременни, иновативни за времето си методи и затова те са открили наистина едно иновативно за времето си училище, което е прилагало взаимоучителната метода. Това е много голямо постижение за българското образование. И всъщност, през следващите години, Априловото училище се превръща в такъв център и символ на българското образование, който подготвят десетки Априловци, не само като образовани хора, но и като хора, които имат в себе си българските ценности, българския дух и са променяли България. И са променили България, защото много от тях са били и министри, и министър-председатели…

Искам да се обърна към Априловците, към днешните ученици, които всъщност продължават традициите – бъдете любознателни, бъдете също така и активни по отношение на това да черпите с шепи от възможностите, които ви предлага това прекрасно училище с традиции.

Скъпи учители и училищно ръководство, учителската професия е не само професионална дейност, но тя е мисия, особено в Априловската гимназия. Бъдете все така активни, все така високи професионалисти, които всъщност правят днес Националната Априловска гимназия, едно от водещите иновативни училища на България. Традицията е продължена, традицията продължава, и аз затова ви благодаря на всички. 

Всъщност, Априловото училище дава на България един завет. Да се изведе на предно място образованието. Образованието да промени България и българите.

И ние всички заедно трябва да продължим този завет. Да развиваме българската образователна система като все по-добра и успешна образователна система, която дава възможност да се развиват личността, талантите, силните страни на всяко дете. Всъщност, това е смисълът на днешния празник – Бъдещето! И аз ви пожелавам с духа на Васил Априлов и на Априловото училище да преминем през вратите на бъдещето. Успех и бъдете все по-добри!

На Национална Априловска гимназия бе връчен и Почетен знак от президента, г-н Румен Радев, който също бе изпратил поздравителен адрес.

Тържеството приключи с водосвет, бе отслужена и тържествена литургия.

Повече за Първото новобългарско светско училище, както и интересната история на сградата, в линковете.