190 години Априлово школо – забележителната история на сградата и нейния строител

Тази статия подготви д-р. арх. Милен Трифонов Маринов, специалист дърворезба и архитектура, автор на редица доклади и научни статии на тема Възрожденска архитектура, дърворезба и църковни изкуства.

Априловската гимназия – изграждане и строителство

Идеята за строеж на нова и голяма училищна сграда се заражда в град Габрово около 1840 г. В следващите години броят на учениците нараства значително и оттам необходимостта от нова и голяма сграда, построена за училище.

В средата на май 1846 г. през Габрово преминава султан Абдул Меджид. Той е посрещнат от голяма група учители и ученици, които му отправят молба за строеж на нова голяма училищна сграда.  През септември 1846 г. Васил Априлов пише до училищното настоятелство да се изпрати човек до Цариград за изваждане на султански ферман за строителството. Започват да се събират дарения. На следващата година през август, Априлов свиква събрание в двора на църквата „Св.Троица“. Присъстващите габровски първенци, занаятчии и търговци вземат единодушно решение за изграждане на нова и голяма училищна сграда. В протокола съставен от Априлов изрично се отбелязва, че строежът ще стане с дарения и описва условията на събиране, харчовете и отчета им. Самият той записва 2 500 гроша дарение от него и приканва всички да се включат в това благородно начинание.

На 18 април 1851 г. в присъствието на габровци и на Васил Рашеев, пълномощник на Одеското училищно настоятелство на Ришельовия лицей и изпълнител на Априловото завещание, се полагат основите на новата училищна сграда. Тогава той донася план за сградата, изготвен от одески архитект. Габровската община подписва договор с майстор Кузма. Съставена е специална комисия от габровци, които да надзирават постройката и да се грижат за осигуряването на средства и строителни материали. Поради липсата на пари, неумението на наетия майстор да приложи подготвения план, както и вследствие на събитията, предшестващи Кримската война (1853-1856 г.), само от април до юни- майсторът гради и след което строителството е спряно.

ЗАПИС НА МАЙСТОР КУЗМА от 1851 г. за строителството на гимназиалната сграда. Върху поизбеляла синя хартия с черно мастило са отбелязани за уверение надниците – 757 броя и времето на отработването им от април до юни 1851 г. Този документ е свидетелство със 174- годишна история, който илюстрира работата по полагане основите на сградата.

Около 1870 г. габровци започват отново да търсят майстор за строителството на школото. Тогава най-известен е първомайстор Генчо Кънев-Големия от Трявна. Той е в апогея на славата си. Построява над 50 църкви, първите класни училища в България, няколко моста и много магазии и къщи. Ученик е на архитектон Димитър Сергюв. Роден е през 1829 г. в махала Генчовци, Тревненско. Завършва килийното училище при храм Св. Архангел Михаил в гр.Трявна. Пишел грозновато, добре е смятал и е бил изключителен организатор, започнал е като дърворезбар и е чертаел проекти на сгради с молив на картон. Творчеството му е белязано от различни периоди – преживява освободителната война, а след Освобождението е засегнато от вълната на европейската архитектурна експанзия. В този период за кратко е превърнат от творец в изпълнител на чужди проекти.

Принос за българската архитектура

Основен възрожденски процес, проявяващ се във всички области от духовния живот, е формирането на индивидуалното съзнание. На архитектурната сцена това се проявява чрез постепенното отхвърляне на средновековната анонимност в творчеството. Средновековната анонимност е заменена от общественото утвърждаване на големи творчески индивидуалности.

За главен исторически принос от обществено значение се смята ролята на Генчо Кънев при формирането на новата организация на архитектурното дело в България. Преходът от занаятчийско към индивидуално творчество, започнат от Никола Фичев, Иван Боянин, Стоян Везенков и много други възрожденски майстори, се развива до обособяване на отделните процеси в самостоятелни цикли – непознат подход дотогава.

Първомайстор Генчо Кънев допринася за развитието на мостовото строителство, складове и дори една фабрика. Развива конструктивните схеми на куполните сгради и засводявания, свързвайки църковното строителство със старите традиции. Създава свой тип училищна сграда, предназначена за светско обучение. Умелата й планировка бързо намира разпространение из цялата страна, а някой сгради функционират и до днес.

Първомайстор Генчо Кънев приема задачата и продължава строителството на Априловската гимназия в Габрово 1872-1873 г. За него майсторът е пътувал до град Одеса по заръка на габровските първенци и с помощта на Васил Рашеев. Ректорът отказва да му предостави чертежите и нашият майстор вади метъра и извърша архитектурно заснемане на Ришельовския лицей. Генчо Кънев не прави точно копие, а го претворява по свой възглед.

Планове на етажите,  архитектурно заснемане по М.Гечев, реконструкция– Н.Тулешков

 

Първомайсторът много се гордее със Априловското школо, праща сина си Дабко Устагенчов да го завърши, като после сина му гради военна кариера и записва спомените за баща си. Те се съхраняват в СМРЗИ Трявна и много от настоящата информация е от тях.

..„Тази сграда се превръща в нова школа за Генчо Кънев“…

[Коева,М.И. Тулешков,Н.Л.1987, с.65] 

Първомайстор Генчо Кънев трагично загива на 05.05.1890 г. в Черно море на път с лодка от Поморие за Созопол.

Любопитно е как сграда, построена преди Освобождението, носи толкова белези на архитектурата в другите европейски държави, а не на българската строителна традиция. В „Кратка история на българската архитектура“ тя бива анализирана редом с другите класни училища в Копривщица и Жеравна, чиято планова схема представлява салон, около който са организирани класни стаи. Априловската гимназия има П-образен план, с главна фасада и две странични крила. Централният вход води към вестибюл и две симетрично разположени стълбища, а на втория етаж е разположен салон. Класните стаи са подредени двустранно на коридора в главния корпус и едностранно в крилата.

В другите възрожденски класни училища се забелязват доста заемки от жилищните сгради от периода – като например входните колонади с кобилични фронтони и еркерите (Жеравна). Априловската гимназия, от своя страна, впечатлява с монументалния си централен корпус, който е обемно акцентиран с още един етаж, както и с допълнителното разчленяване на фасадата с полуколони и арки.

Сградата е изглеждала определено различна за времето си, не е в типичния възрожденски стил, а се отличава със стремежа на тогавашните будители да настигнат европейското образование и архитектура, които толкова дълго са търсили.

В по-ново време сградата преминава няколко трансформации. През 1935 г. е открит и паметникът на Васил Априлов, образуващ идеен ансамбъл с училището. През 1973 г. се взема решение сградата да стане музей на образованието, а шест години по-късно е обявена и за недвижима културна ценност. През 1996 г. започва разширяване на сградата по проект на архитектурен колектив начело с арх. Владимир Михов. Добавен е нов южен корпус, който следва височините и обемите на старото училище и интерпретира неговите елементи. Така той се подчинява на и подчертава оригинала, но и успява да говори на свой собствен визуален език. През 2011 г. проектът печели специалната награда на журито в конкурса „Сграда на годината“ в категория образователни сгради.

Зданието на Априловската гимназия оставя отпечатък в архитектурната традиция предимно в следосвобожденските години – на този принцип се строят множество училища. Интересна част от нейната дълга история е и това, че тя е построена предимно чрез дарителство.

Дописка от Николай Дачев, вторият демократично избран кмет на Габрово с мандат 1995 – 1999 г.:

***

За автора:

Д-р. арх. Милен Трифонов Маринов е роден през 1964 г. , живее и работи в гр.Велико Търново.

Завършва художественото училище в гр.Трявна, специалност дърворезба и архитектура във ВИАС – София през 1992 г.

Бил е на работа като проектант в НИПК, главен архитект на община и в областна администрация. Специализирал в Италия опазване на културното наследство. Участвал е като инвеститорски контрол на Министерството на културата при обновлението на църквата „Св.40 Мъченици“ и на хълм Трапезица в гр.Велико Търново.

Над 10 години е работил в Министерството на културата – ГД “ИОКН“.

Автор е на редица доклади и научни статии по Възрожденска архитектура, дърворезба и църковни изкуства.

През 2022 г. защитава докторска дисертация в Православен богословски факултет, катедра „Църковни изкуства“ на ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий“.

Проектирал е и реставрацията на редица църкви и манастири, като в настоящето работи по изучаване и опазване на културното наследство.

***

Източници: 

Коева,М.И. Тулешков,Н.Л.1987-Маргарита И.Коева,Николай Л.Тулешков. Първомайстор Генчо Кънев, София: Техника, 1987. 196 стр.  СЪГЛАСИТЕЛНО 1872 май 9  Инв. № РИМГ6019-1830-В

Използвани са материали от книгата „Първомайстор Генчо Кънев“ с автори: Маргарита Коева и Николай Тулешков, както и предоставени материали от РИМ Габрово и СМРЗИ Трявна.