165 години Габрово – “Любов, труд и постоянство”, които не стихват!

Публикацията е създадена в рамките на проект „Социално отговорни и граждански активни“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.

За Габрово казват, че е град, роден от занаятите, въздигнат от знанието и озарен от хумора!

През 2025 година отбелязваме тържествено 165-тата годишнина от обявяването на нашето Габрово за град, но  всъщност историята на селището датира от поне 9 века, а ако сложим и историята, която носи със себе си крепостта Градище, то можем да кажем, че историята на Габрово надхвърля 17 века! И все пак – градът ни е обявен за такъв на през 1860 г., ето какво пази историята като цитат от този ден:

„1860 майа 4, Нашето село Габрово ся провъзгласи за град от тяхно превъзходителство Търновский и Русчушкий паши. За известие писах аз, Неофит Георг. йеромонах Соколский“.

Този цитат откриваме върху църковна книга, която се съхранява от Архиерийското наместничество към храм “Успение на Пресвета Богородица” в Габрово. Кратка история на този красив храм може да прочетете в нашата статия по темата за самосъзнанието на габровци тук.

Сведенията говорят, че действително селището Габрово възниква още през ранното Средновековие, а според местната легенда – Габрово възниква с основаването на ковашка работилница от Рачо Ковача, чиито паметник можем да видим и до днес в р. Янтра – понастоящем – празнично облечен по случай предстоящите майски празници в града.

Реалните исторически свидетелства за селище тук датират от XII век, ( а датировката на крепостта Гардище е от IV-VI век), но развитието на града през вековете е доказателство за съхранението и развитието на постоянство, труд и устрем към знания.

Легендата за Рачо Ковача и нейните вариации!

В доклад на Борис Станимиров по темата четем:

При едно по-задълбочено етнографско проучване «на терен» върху тази  легенда, местни краеведи (Братя Гъбенски, Недко Стойков, д-р Петър Цончев, Илия Габровски и др) установяват, че тя има вариации, свързани с отделни местности, занаяти и е вплетена в родовите предания на някои габровски фамилии.  Поради редица специфики  на града, легендите за заселване на Габрово са един от най-подходящите примери за връзка между история, етнография, краезнание и генеалогия.

Населението на Габрово е етнически чисто българско през целия период на османското владичество. Не са известни значителни изселнически вълни от Габрово преди Освобождението. Габрово е средищен център на множество по-малки селища – т.нар. колиби, разположени в планината. Тези колиби са били поселища на своеобразни родови кланове – обитават се от представители на даден род, чието име носят. И днес редица габровци носят фамилни имена, които издават колибите, от които предците им са се преселили в града. Счита се, че тези родови кланове са охранявали старопланинските проходи. Тъкмо жители на колибите постепенно се установяват в долината на Янтра  и основават днешния град.

В първата публикувана история на Габрово ( Христо и Петър Гъбенски. История на града Габрово и габровските въстания. Габрово, 1903г.) братя Гъбенски споделят три предания за заселване на Габрово. През 1925г. габровският учител и краевед Недко Стойков публикува в местен вестник още две предания, които номерира като четвърто(В-к Родолюбец, бр. 27 / 1925г.) и пето (В-к Родолюбец, бр.44 / 1925г.) подреждайки ги след тези на братя Гъбенски. Същият изследовател през 1932-33г. обнародва в «Известия на габровската библиотека» още четири предания – от шесто до девето. В статиите си Стойков посочва подробности за лицата, от които е чул преданията и много детайли за градоустройството и местностите, споменати в легендите. В голямата си част по-късните публикации за историята на Габрово споменават обнародваните предания (д-р П. Цончев. Из стопанското минало на Габрово. 1929г., Из общественото и културно минало на Габрово. 1934г.; Стр. Димитров и колектив. История на Габрово. София, 1980.; сб.Традиционни обществени структури и исторически личности в габровско XII-XIX в.Гб., 1997; Подробен преглед на преданията има в :Кирил Койчев. Старо Габрово и пътищата около него. Габрово, 2010г. През 2012г. Вела Лазрова публикува поредица статии за легендите във в. «100 вести».),  най-вече с оглед на дискусията за точното място, където е започнало заселването на града, и обръщат внимание на популярната легенда за Рачо Ковача в нейния литературно обобщен вид, който през 30-те години на XX век целенасочено става част от новия образ на Габрово. (Идеята за паметника на Рачо Ковача и популяризиране на легендата за него вероятно е на кмета Илия Кожухаров през 30-те години на ХХ в., вж. Петър Тоцев. Легенда за Рачо Ковача. Литературен свят)

Както повечето градове в централна Стара планина, и Габрово загатва за началото си от т.нар. «болярска легенда» ( Калофер, Копривщица, Свежен, Арбанаси, Елена, Ново село (Априлци) и др. В подкрепа на тази легенда е наличието на сокай в габровската женска носия. Счита се, че сокаят е част от търновската болярска одежда). Според преданието, след падането на столицата на Второто българско царство под османска власт, оцелелите търновски боляри бягат в защитените дебри на планината и основават нови поселища. Според легендата, болярката Божена, жена на един от загиналите защитници на Търново, заедно със синовете си  намира подслон в Балкана и основава колибите Боженци. Нейният най-голям син Рачо, ковач по занаят започнал да слиза до кръстопътя над Янтра, където под един голям габър подковавал конете на пътуващите през старопланинските проходи търговци и пътници. Като видял, че работата потръгва, ковачът Рачо решил, че няма смисъл да пътува всеки ден дългия път от Боженци.  Построил си къща с ковачница до габъра и заживял там. След този първи заселник и други божанкалии последвали примера му и построили къщи наоколо. Така възникнало новото село Габрово, което взело името си от големия габър. (Според литературно обработената легенда от габровския кравед Илия Габровски „Под габровото дърво”, Рачо имал трима сина – Петко, Йонко и Радич, които дали имената на три габровски квартала – Петкова нива, Йонковото и Радичевец. Вж. още Марко Недялков. Рачо Ковач (роман). София, 1973г. и др.)

Споменатите по-долу предания за заселването на Габрово сочат като време на легендата XVI век. Причината за това вероятно е, че времевият хоризонт на разказващите преданията се е простирал до границите на родовата памет, която в българската генеалогична традиция рядко надвишава няколко поколения.

Днес има сигурни османски архивни източници, които показват, че Габрово е съществувало още през 15-ти ( Първото споменаване на Габрово в османските архиви е в списък на ленните владения в Никополския санджак от 1479г.) Археологически разкопки на некропол в самия център на града, датиран със сигурност като не по-късен от XIII век пък показва, че селището е съществувало преди османското завоевание. (*бел. в доказателство към това е и издадената през 2023 г. книга на РИМ – Габрово „Подбрани османски документи за историята на Габрово“. Сборникът включва превод на тридесет и шест документа от османски език – ценни извори за историята на Габрово през XV – XIX век. Най-ранната информация за Габрово в сборника, непубликувана до този момент, е от 1541/45 г. В посочения списък е и редактираният превод на ходжета за ремонт на църквата „Св. Петка“ в Габрово от 1704 г. Съставител на сборника е д-р Ива Инджова.)

Архивите и археологията недвусмислено опровергават популярната легенда за заселването на Габрово. Градът безспорно е съществувал без прекъсване още от времето на Втората българска държава, а вероятно и при Византийската империя. В трите империи – Византийска, Българска и Османска, Габрово е било селище със специфичен статут, свързан с охраната на старопланинските проходи (Габрово като селище със специален статут по охраната на планинските проходи през XII – XVIII в. сп. Родознание 3-4/2010). След османското завоевание Габрово получава статут на дервентджийско селище, който му осигурява данъчни привилегии, гарантирано запазване на българския характер ( на мюсулмани е било забранено да се заселват) и правото да носят оръжие. Този специален статут прави съдбата на града различна от тази на много български селища по време на османското владичество.

Габрово със сигурност не е основано от бягащи търновски боляри и доказано е много по-старо от 16-ти век. Въпреки това, можем ли с лека ръка да пренебрегнем легендите? Не би трябвало, доколкото част от тях са се предавали устойчиво като част от родовата памет на отделен род или на няколко фамилии, обитаващи близки имоти. Тъкмо генеалогичната информация, при коректен анализ може да ни даде ценни сведения за миграционните вълни, характера на населението и историята на населеното място.

Габрово е съществувало преди османското завоевание, но нашествието и историческите промени в империята през следващите няколко века стават причина за миграция на големи групи население. Достигналите до нас османските данъчни регистри от XVI и XVII век показват отчетливо нарастване на броя на жителите на града (Р. Ковачев. Населението на Габрово от средата на XV до края на XVII век. Демографски аспекти и именна система. И. Пр. 9/1991). Родовите предания вероятно носят информация за тези преселения. Макар да не разкриват основаването на селището, те ни дават ценна информация за историята на града и облика на жителите му през вековете.

Първото по ред на публикуването му предание за Габрово (Хр. и П. Гъбенски. История на града Габрово и габровските въстания. Габрово, 1903г. стр. 3-4 ) твърди, че ковач от Боженци се заселил край Извора в м. Камъка до един стар габър. Авторите свързват това предание с известната народна песен за Рачо Ковача от Боженците. Предават разказа на Еким Генчев, който бил научил песента от бащата на обесения габровски революционер Еким Цанков – Цанко Рачков Шейтанов. Възрастният габровец обичал да пее тази песен и често казвал, че родът им произлиза от същия Рачо Ковача.

Следващите четири и седмото  предания са вариации на първото, като разликите са в точното място на заселване в квартал Камъка и в занаята на основателя. Ковач, овчар или кръчмар-търговец.

Петото предание е по-интересно, защото гласи, че първи край извора Топлик се заселили 12 семейства, които изсекли габровите дървета около извора и ги използвали за греди на къщите си. Изследването на Недко Стойков достига до конкретни къщи и фамилии, в чиито родови легенди е залегнала тази версия, която се повтаря у всички тях.  Проследяват се няколко поколения на тези фамилии, което придава на това предание генеалогична стойност.

За разлика от всички споменати дотук предания, които твърдят, че заселването на града е започнало от северния край на днешния градски център, шестото предание гласи, че то е започнало от южния край, от т.нар. Боженски воденици.

Осмото предание е комбинира верисиите на първото и шестото – едновременно заселване от двата края.

Деветото, последно предание е напълно различно от всички останали. То касае собствения род на краеведа Недко Стойков, за който се знае, че произхожда от отдавна изчезналото село Разпопите. Разпопите било голямо село, а не колиби. Всичките земи били на попа и се предавали на наследниците му заедно с духовния сан, а селяните му работели като аргати. «Все едно попът бил български бей». След неуспех на местно въстание, попът бил разпопен, селото опожарено, а жителите му избягали и се преселили в габровата гора до Янтра, основавайки днешно Габрово. Преданието, че попът и родът му имали селото като феодално владение, показва,  че Разпопите е било войнушко село, каквото със сигурност знаем, че е било и Габрово. Авторът споделя логичното разсъждение, че легендата за разпопения поп трябва да се отнася за рода, който е основал селото и му е дал името, а не за преселението в Габрово. Оттам заключва, че историята с разпопването вероятно е от времето на Второто българско царство, а не от османско време.

Деветте известни предания за заселването на Габрово нямат стойност като исторически извори за основаването на града и отдавна са опровергани по категоричен начин от археологическите и историографски данни. При достатъчно критична интерпретация обаче, те безспорно имат своето място в изследването на селищната история като информация за миграционни вълни, точки на заселване и генеалогия на старите габровски родове.

Това, което знаем със сигурност, благодарение на запазената бележка в църковната книга е, че през 1860 г. селището Габрово получава статут на град.

През 1860 г. Габрово официално получава градски статут в рамките на Османската империя – факт, който бележи началото на индустриалната му епоха. В съответствие с установеното по това време административно и териториално деление на страната, през есента на 1878 г. се създава Габровска околия и се учредява Габровско околийско управление.

Положителните промени за града са много – създават се условия за по-широко представяне в регионалните органи на управление, а представители на чорбаджийската прослойка получават възможност да заемат висши държавни административни длъжности. Това води до проява на стремеж към подобряване на стопанското, социалното и културното развитие на града и околията.

Още през 1860 г. в Габрово пристигат италиански търговци на пашкули и бубено семе с намерение да създадат фабрично производство за точене на коприна, а местните манифактуристи постепенно се ориентират към създаване на фабрики за текстил, обработка на кожи и др.

Съгласно приетия през 1886 г. закон за градските общини, структурата на Габровската градска община включва Общински съвет /общинските съветници, кмета и помощниците му/ и Общинско управление, включващо кмета и помощник-кметовете.

В първите години след Освобождението Габровският общински съвет решава въпроси, свързани с осигуряване на реда в града, подпомагане на бедни и пострадали от войната, връщане на бежанци от южна България по родните им места, раздаване на общински места за строеж на жилища, регулиране цените и осигуряване снабдяването на населението. Полагат се грижи за планирането и благоустройството на града – водоснабдяване, канализация, осветление, павиране на улици и площади, контрол върху частни и обществени строежи, откриване на здравни заведения, общински аптеки, разширяване на училищната мрежа, подпомагане на читалището и др.

Дейността на общинското управление зависи от бюджетите, приемани от общинския съвет, като периодично се сключват заеми за осъществяване на благоустройствени проекти.

Първият кадастрален план на Габрово е изготвен през 80-те години на XIX век, а вторият – по-разширен – през 1905 г.

Съществено място в дейността на Габровската община заема социалната политика. Общината наблюдава цените на стоките и взема мерки и срещу спекулата и черната борса.

Въпросът за електрификацията на Габрово намира решение още през 1906 г., като Общината отдава осветлението в Габрово на различни частни предприемачи. През 1927 г. е построена помощната дизелова електроцентрала на Синдикат „Грамадата“, в който Габровската община е учредител и съсобственик.

Нуждата от удобен транспорт, който да свързва Габрово с другите региони, води до решението градът да бъде свързан с националната жп мрежа през 1912 г.

С помощта на Габровската община и с дарения на габровци, през 1922 г. е изградена новата сграда на читалище „Априлов-Палаузов“ – една от най-представителните в града. Тук забележителен е приносът на Дядо Миню – Попа, за когото Ви разказахме в предходна наша публикация по темата.

Сред основните приоритети на тогавашната управа е и създаването и развитието на градския транспорт. Първата автобусна мрежа става факт през 1936 г., като първоначално Общината я отдава безвъзмездно на частно предприятие.

В края на XIX и началото на XX век Габрово вече е наричан „българския Манчестър“ заради множеството фабрики и занаятчийски работилници, но предпоставката за славата на Габрово от края на XIX и началото на XX векЦентър на знание и просвета се крие именно в дългия път, извървян към промяната на статута на селището в град.

Габрово неведнъж се е доказало като “град на първите” и тук, разбира се, не можем да не споменем основаването на Априловото школо през 1835 г. – наред с това, че Габрово отбелязва 165-тата си годишнина като град в 2025 г. върви и кръглата годишнина – 190 години от основаването на Първото българско светско училище по метода Бел-Ланкастер.

Габрово е люлка на просветата – през 1835 г. Васил Априлов и съмишленици откриват първото новобългарско светско училище. Образованието тук се превръща в двигател на обществения напредък. История на пътя на Просвещението в Габрово може да проследите в нашите статии, посветени на Априловото школо и неговата сграда. Разглеждахме и Пътя на дарителството и приноса на Васил Априлов, д-р Никола Василиади и Райчо Каролев в благородното дело за просвещаването на българите – процес, започнал още преди Освобождението!

Именно дарителството, както и предприемчивият габровски дух стоят в основата на развитието на Габрово и в индустриално отношение – в началото на XX век Габрово постепенно придобива статут не просто на занаятчийски град, но и на град, в който промишлеността настъпва с бързи темпове, осигурявайки работа за все по-бързо нарастващото население в града на Рачо Ковача!

Безспорно съществен принос за развитието има и делото на Благодетеля, Пенчо Семов, чието наследство и завет и до днес габровци помнят с преклонение пред великото дело на Семов и неговата съпруга, Радка.

Безспорен е приносът за развитието на града и от страна на д-р Тота Венкова, както и на Женско благотворително дружество “Майчина грижа”, които и до днес успяват да бъдат упора там, където това е най-необходимо!

Именно предприемчивият габровски дух, какво и онези активни и будни за времето си хора дават тласък в развитието на града напред! Благодарение на индустриалния си подем, който се дължи до голяма степен на предприемчивите и дейни жители, Габрово се развива икономически дори по времето на Втората световна война, когато се очертава като основен център за производство и доставка на различни стоки за фронта. Габрово в началото на XX век е център на промишлената индустрия и като такъв снабдява дори фронта с вълнен текстил, кожарски текстил, памукотекстил, отчасти и с метални изделия, както и барут.

След края на ВСВ Габрово отново се очертава като икономически център, притегателен за хора от различни краища на България, които тук намирали работа и неусетно създали новото поколение габровци. Несъмнено, принос в развитието на града има и основаният преди 65 години Технически Университет – Габрово, който превръща Габрово в център за развитие на висококвалифицирани кадри, от каквито индустрията определено е имала нужда.

Този предприемчив дух, в съчетание с развит и запазен стремеж към дарителството, се запазват и до ден днешен – габровци и днес са достойни последователи на онези будни наши съграждани от миналото, чиито истории вдъхновяват!

Град на хумора, културата и новото време

Днес Габрово е синоним на българския хумор, но всъщност хуморът винаги е вървял ръка за ръка, заедно с предприемчивия занаятчийски, а по-късно – и индустриален дух на габровци! Свидетелство за това са легендите за друг от големите благодетели на Габрово – Дядо Миню Попа, който наред със своя принос в развитието на културното дело в Габрово, остава в спомените на старите габровци със своя пестелив дух и шеговито чувство за хумор.

Градът и до днес съхранява и развива своята културна идентичност чрез музеите, сред които несъмнено се отличават Дома на хумора и сатирата, РЕМО “Етър”, но и Музеят на индустрията и Регионален исторически музей, както и единствения по рода си Музей на образованието и науката. Ежегодният Карнавал, който старите габровци наричат “Хумора”, привлича хиляди хора от България, но и от цял свят, а съхранението на  традициите и занаятите се случва в съчетание с един по-модерен поглед, благодарение на труда и отдадеността майстори, занаятчии и творци от различни поколения, които поддържат високо духа на габровци и на нашите гости!

Габрово днес – духът поддържа живота!

Със своята локация в сърцето на Стара планина, Габрово остава притегателно място, където къде на шега, къде на сериозно, местните общности балансират между индустрия, екология, образование и култура. Безспорен е приносът на ДТ “Рачо Стоянов”, които наскоро отбелязаха своята 95-та годишнина, както и на Държавен куклен театър, които успяват да поддържат високо ниво на култура и увличат и подрастващите в обединяващата и просветляваща функция на културата!

 

165 години от превръщането на Габрово в град не са просто юбилей. Те са история, която заслужава да бъде разказвана. Габрово е жив пример как едно място може да съчетае трудолюбието на ковача, мъдростта на учителя и усмивката на шегаджията – и да ги превърне в стил на живот, за поколения наред!

Източници:

https://stanimer.blogspot.com/2013/12/blog-post.html

Статии “За Габрово”

Из историята на Габровска община /1860 – 1940 г./

Снимки – РИМ – Габрово, ДА – Габрово

Настоящият проект се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.