Китното село Дурча и мистерията на един римски път

Има места в габровския регион, които по една или друга причина представляват особено голям интерес за мен. Много от тези места не са широко популярни, а някои дори бих нарекъл неизвестни.

Село Дурча вероятно е някъде по средата между последните две определения. То отстои на 7 км южно от центъра на Дряново, намира се на десния бряг на река Дряновска/Тревненска и е пръснато на две главни махали, отдалечени доста една от друга – както като разстояние, така и като надморска височина.

Впечатленията ми от него са, че то е красиво и интересно, като в тази публикация ще се опитам да убедя и вас в това. Освен на чудната природа и китните къщи, ще обърна особено внимание и на един загадъчен и непопулярен римски път, за който намираме информация в различни източници.

Разгледайте интерактивната карта с маршрути и GPS координати, като не забравяйте, че в края на публикацията има богата галерия със снимки от селото.

Към Дурча

Да стигне човек в Дурча не е лесна задача, особено ако не разполага с джип или издържливи крака. От село Радовци е имало път, който се спуска към селото, но той днес е разбит. Все пак по него може да се стигне с по-високопроходим автомобил. Другите варианти са изцяло пешеходни – единият от тях е да минете през съседното селце Горни Драгойча, но трябва да мислите как да стигнете първо до него. И последната опция е тази, която ние избрахме – дойдохме по полуизгнил мост от изчезналото село Малинка, за което разказах в предишна публикация.

Не казвам, че това е най-добрият избор. Но тук е важен контекстът, защото в рамките на прехода, по време на който преминахме през Дурча с моя приятел етнографа Петър Петров, вече бяхме посетили и призрачното село Стойчевци, както и Стайновци. От последното пък се насочихме към Малинка, където прекосихме река Дряновска/Тревненска по посочения мост. И именно от десния бряг на реката започва днешният ми пътепис.

Фактът, че мостът не пропадна, е ключов за успешното посещение на Дурча. От съоръжението се върви по стар калдъръм, ограден от каменни дувари, от който има отклонение вдясно (изток). Ние обаче продължаваме напред, докато след пренебрежимо разстояние къщите на Долната махала на селото не изскачат пред нас.

История на село Дурча

Що за село ни предстои да видим? Какво изобщо ни е известно за него и има ли история, която да се разкаже за това място?

Както повечето села, които посещавам, и за Дурча имаме оскъдна информация. Според някои предания наименованието на селото идва от първия заселник, когото наричали Дурчо, от Дорчо, Дорко, все от гръцки произход. Теодор – божи дар. Почти без основание е мнението, че името на селището е произлязло от турската дума „дур“ (стой), която някога си, някакъв си паша произнесъл на войската си, в чест на което местността била кръстена Дурча.

Съществува интересен казус по отношение на промяната на името на селото. През 50-те години на XX в. местните управленчески органи вземат решение за преименуване на Дурча в Харитоново – на името на революционера поп Харитон. Този техен акт обаче не е бил потвърден с указ на Народното събрание. Въпреки това през следващите десетилетия в някои местни документи е използвано името Харитоново. През 1980 г. местният окръжен съвет отново приема решение да предложи на Държавния съвет официално преименуване, но до указ и този път не се стига. По този начин Харитоново завинаги остава употребявано, но неофициално име на селото. Очевидно обаче то е било широко възприето от жителите му.

Известно е, че от Дурча произхождат големи майстори-дюлгери. Един от тях е Тодор Тончев, който е построил часовниковата кула в Разград. Неговата слава се носи надалеч. Дори до към 1960 г. възрастни разградчани – християни, мюсюлмани, арменци, цигани, евреи и от други етноси, разказват: „Тоз, който е правел часовниковата ни кула, е бил голям майстор. Той е строил само хубави църкви, големи джамии и кули“. В Разградския Варош строи красиви къщи в стила на българската късновъзрожденска архитектура.

Влизане в Долната махала на с. Дурча

И така, стоим пред Дурча, а аз все повече се вълнувам. Отдавна исках да дойда тук и ето, че това се случи.

Долната махала започва с каменни дувари, ограждащи някогашните градинки на хората. Следва къща, на която първият етаж е от камък, а вторият – от червени тухли. Покривът е решен с керемиди. Точно при тази къща пътят се разделя на чатал. Тръгваме по левия ръкав, който върви покрай брега на река Дряновска. Виждаме впечатляващ зид, на който камъните са големи и добре обработени. Надали някой се е старал да ги издяла така съвършено, за да построи с тях укрепваща стена. Вероятно са домъкнати от някое древно съоръжение. В Дряновския регион изобилства от такива.

След пейзажа от крайбрежни къщички над нас и дървена постройка, приличаща на някогашна ракиджийница, излизаме на малка полянка край реката, в която е оформен нещо като брод, през който може да се прескочи до левия бряг. И най-вероятно е точно такъв, но в момента реката е относително пълноводна и бродът не може да се ползва. Лятно време обаче нивото на Дряновска пада драстично и, убеден съм, тук със сигурност ще може да се минава.

Кладенец край брега на р. Дряновска

Малко по-навътре от брега обаче има още един интересен обект – стар кладенец, пространството около който е оградено от каменни дувари. Изобщо, в този регион камъкът се е ползвал много и за всякакви работи. Това важи не само за Дурча, но и за околните села.

Днес кладенецът е запустял, вратичката му е ръждясала, но водата му е бистра като сълза. През нея дори прозира зидарията, от която е изградено съоръжението. Мазилката, която е положена от вътрешната страна на надземното му ниво, вече се рони. Но водоизточникът ми хареса.

Из Долната махала

Тук приключва крайбрежната част на Долната махала. Изключително приятно и спокойно място, на което човек дори може да дойде на къмпинг.

Ние обаче сме тук по друг повод и се връщаме на разклона в началото, където пътят се разделя на две. Тръгваме и по десния ръкав, за да проверим какво още може да ни предложи селото. Отново се редуват каменни и тухлени къщи, тревясалият калдъръм се изкачва нагоре, а на места прозорците на изоставени сгради са зейнали като паст на звяр. Макар повечето къщи все още да могат да бъдат спасени, преобладават неподдържаните.

Някои стопански постройки са градени изцяло от кални тухли, други от камък, но навсякъде покривът е от керемиди. Градежният материал обаче няма никакво значение, когато дървените порти са заключени, а на вратите на праговете не се виждат стопани.

И докато си мисля това, на полянката над къщите виждаме мъж, който обработва градинката си. Няма как да не се заговорим с него, защото е първият, когото виждаме тук. Не живее постоянно в селото, идвал си само да наглежда и да свърши някаква работа.

– А има ли постоянни жители? – нетърпеливо питам.

– Има един дядо ей тука – показва ми той съседната къща.

И наистина след малко от там се показва възрастен мъж с достолепна брада, приличащ на средновековен отшелник. Бай Иван. Не казва нищо, не пита. Само огледа подозрително необичайната гледка с чужди хора и се скри някъде.

– Как се оправя този човек? – задавам въпрос, провокиран както от вида на бай Иван, така и от несвързаността на Дурча с останалия свят.

– Има близки, те му купуват разни неща и му носят. Той няма трудов стаж за нормална пенсия – пояснява мъжът.

Няколко месеца по-късно отново посетих Дурча и разговарях с бай Иван, който прибираше козите си от паша. Разказа, че веднъж месечно ходел до Трявна да си напазарува това-онова. Кара го като едно време – купува 100 кг брашно и си пече хляб вкъщи. Млякото и млечните продукти са от козите. Спомена, че взема 300 лв. пенсия, като за 2 години е успял да спести 2500 лв. Впечатляващо на фона на това, че мнозинството хора с нелоша заплата за целия си трудов стаж нямат спестени толкова.

Да се върнем обаче на разговора с мъжа, който си обработва градинката. Питам го:

– Кое е онова нещо, което трябва да знам за селото? История, постижения, личности? Чувал съм, че наоколо има калдъръм, който според археолозите бил римски и от тук минавал пътят за Августа Траяна (дн. Стара Загора – б.а.).

– Абе, знам ги тези приказки. Никакъв римски път не е. Тези калдъръми хората са ги строили, за да могат да стигат до водениците по реката.

На въпросния калдъръм ще се спра по-подробно малко по-нататък в текста. Исках да събера информация и от местни хора. В изявлението на мъжа има много смисъл, на който ще отделя специално внимание.

Кладенец на стълбите

Поговорихме си доста с човека. След като ни насочи за следващия ни обект, му благодарим и тръгваме. Предстои още един кладенец, за който минаваме покрай дълга стопанска сграда и започваме да слизаме по стълби откъм североизточната ѝ страна. Водното съоръжение се оказва на средата на стълбището и визуално е същото като първото, което посетихме.

Около него се размятква някакъв маркуч, вероятно използван за градински нужди. Здравец е поникнал във фугите на сухата зидария, от която е граден кладенеца. Пред вратичката се е натрупала мокра шума, което създава впечатление, че и на този водоизточник никой вече не разчита. Това обаче не е така. Няколко месеца по-късно, посещавайки Дурча, отново се отбих да видя кладенчето. Маркучът беше вкаран в предназначения отвор и очевидно чрез него се черпи вода.

Отново се връщаме при входа на Долната махала, където още в началото вниманието ми беше привлечено от сграда, от която бяха останали само каменните стени. Качих се при нея, за да я разгледам. Изглежда, че е имала стопанско предназначение. Около нея има купчина от стари тръби, покрити с мъх.

Завъртам се наоколо, като минавам и от другата страна на къщата на стария бай Иван. В сервизните постройки се виждат всевъзможни предмети от бита, много дърва и дъски, вързани по най-различен начин на снопове или просто опрени където е възможно.

Слизам обратно на пътя и за пореден път се намираме на разклона.

По „римския“ калдъръм над Дурча

С тази махала приключихме и от прекрасната местност, в която тя се намира, е време да се изкачим в Горната махала. Един от начините да го направим е през калдъръма, който започва на около 80 м южно от първия кладенец, описан в този текст. Именно този път различни автори определят като римски, но на тази тема ще се спра след като преминем цялата му дължина.

Хващаме маршрута на калдъръма, а той се отправя на изток и влизаме в изцяло горски терен. Пътят е запустял – има дебел слой шума, клони и паднали дървета. За сметка на това обаче старите каменни дувари, които го ограждат, на много места все още личат. Материалът изобщо не е бил пестен. Не след дълго започва изкачване по склона. Знам добре къде трябва да излезем – предстои относително висока денивелация като за селски път и се настройвам психически за това. Около средата на калдъръма достигаме нещо като малка махала, която нарекохме „Средната“ – защото се намира между Долната и Горната. Тази своеобразна махала се е състояла от 2-3 домакинства, но днес къщите, макар и запазени в различна степен, са необитаеми и трудно достижими. На пътя дори са паднали толкова гъсти клони и дървета, че с бат Петьо решаваме за по-благоразумно да заобиколим през някогашния двор на първата къща.

Бих я описал като красива и голяма, макар състоянието ѝ да не е цветущо. Архитектурата е типично балканска – каменен първи етаж, вторият е от плет и кал, покрити с бяла мазилка. Покривът е покрит с тикли, но не така стоят работите със стопанските помещения към имота, които, макар и строени изцяло от кал и дърво, са покрити с керемиди. Мисля, че някога този дом е бил прекрасен…

Излизаме отново на калдъръма. Околните сгради са в още по-лошо състояние и дори са недостъпни. Пътят продължава неумолимо да се катери, а на мен ми прави впечатление участък, при който в градежа на ограждащия дувар е включен голям камък като строителен материал, около който майсторите са редили дяланите камъни на зидарията.

Последни два остри завоя с газене през шумата и копривата и излизаме на асфалтовия път, идващ от Радовци. В този участък той е относително добър за високопроходим автомобил.

Другите пътища към Долната махала

Успоредно на този калдъръм има поне още два пътя, които се спускат от асфалтовото шосе към Долната махала. Състоянието им е различно и държа да ги проверим. От тази своеобразна „група“ пътища ние се изкачихме по най-северния от тях и заради това му дадох името „Северния“.

От асфалтовото шосе се насочваме към „Средния“ път, вървейки на юг и изкачвайки плавно неголям баир. Достигаме разклона за пътя и тръгвам надолу да го разгледам. Определено това е единственият маршрут, по който автомобил може да стигне до махалата. Настлан е със съвременни материали и е добре утъпкан; очевидно е относително нов.

В средата на баира пътя се разклонява на две. По десния ръкав, който преминава в поляна, се достига до дворовете в Долната махала. Левият изглежда по-интересен, защото той пък преминава в стар каменен калдъръм с оградни зидове и в този смисъл градежът му е същият като на пътя, по който се изкачихме. Този ръкав излиза малко преди входа за махалата.

Следва „Южният“ калдъръм. Той се отклонява от асфалта точно до неголяма бетонна подпорна стена. Лесно е да бъде пропуснат, защото е обрасъл с дървета. Спускаме се по него и започваме да разглеждаме. Макар и зашумен, в началото му се виждат покритите с мъх бордюри, а на места е бил и укрепяван заради дерето, което е текло встрани. Не след дълго калдъръмът се губи, а храсти и клони препречват преминаването. Изглежда, че малко по-надолу се свързва със „Средния“ път точно на разклона за левия му ръкав, и трасето му се слива с него. Съответно накрая се стига до същото място преди входа за Долната махала, недалеч от моста към село Малинка.

На някои карти се вижда още един паралелен път, който опитахме да посетим, но той беше абсолютно непроходим, като дори не видяхме подхода към него.

Както по-горе отбелязах, всички изброени пътища, независимо от състоянието им, вървят успоредно един на друг и се спускат в посока Долната махала към брега на река Дряновска.

За „римския“ път над Дурча – информация и изследвания

Тези пътища са безкрайно интересни за мен и изследванията ми за тях продължиха над година, като съм посещавал района няколко пъти. В резултат на това ще отделя специално място в текста, за да изясним каква информация имаме за тях, като ще изложа и своя хипотеза със съответните аргументи.

В наличната литература и археологическите проучвания съществуват мнения, че в региона е преминавал римски път в посока север-юг. Според краеведа Мойсей Мойсеев трасето му може да се проследи при селата Горни Драгойча, Дурча, след което той прекосява река Дряновска чрез Гърбавия мост до село Стайновци и от там се изкачва над Трявна. В публикацията си за този мост съм приложил достатъчно аргументи защо той не е римски и няма да се спирам отново на тази тема.

По-важни са изследванията на археолога д-р Венелин Бараков, който е провеждал проучвания на въпросния път и също смята, че е римски. Той твърди, че трасето му е преминавало над селата Горни Драгойча и Дурча, но за разлика от Мойсеев не приема тезата, че реката е била прекосявана при Стайновци чрез Гърбавия мост. Аз подкрепям това мнение на Бараков.

Археологът смята, че в периода II-III в. пътят е част от трасето на голямата пътна артерия, наричана „Верейския друм“, излизаща от Никополис ад Иструм, минаваща през емпорион Дискодуратере (Гостилица) и достигаща до Августа Траяна (Стара Загора). Ето какво пише Бараков по отношение на разглеждания от нас участък:

„Пътят изкачва хълмовете и височините над село Царева ливада, като над селата Дурча и  [Горни – б.а.] Драгойча неговото трасе е отлично запазено. От село Царева ливада пътят катери околните височини и следва посока на юг към град Трявна. Трасето минава през селата Тодореци, Войници и Бижовци.“

В свое интервю по същия повод Бараков казва следното:

„Между село Войници и село Бижовци старият римски път е много добре запазен в един участък от три километра и там направихме разкопки и специално проучване.“

Един от първите въпроси, които възникват, е къде точно е била пресичана реката след село Дурча, за да достигне пътят до село Тодореци, намиращо се на другия бряг. Ето какво казва археологът по този казус:

„…[пътят – б.а.] стръмно се спуска към реката, където успях да локализирам един брод, изграден от камъни.“

Моята хипотеза за „римския“ път

Венелин Бараков е единственият археолог, който е изследвал пътищата в района на Дурча и трудът му заслужава уважение. При подготовката на настоящата публикация проведох продължителен разговор с него, за да изясня точните отсечки, които той определя като римски. Благодаря му за отделеното време и споделените мисли.

Още сега отбелязвам, че аз имам различна хипотеза относно калдъръмите при селата Горни Драгойча и Дурча и ще я аргументирам в този текст. Основната ми теза е, че това не са участъци от римски път, а по-нови пътища, с каквито регионът изобилства. Дебело подчертавам, че хипотезата ми няма претенция за научност. Чрез нея по-скоро задавам въпроси, които не са успели да намерят категоричен отговор в наличните до момента изследвания.

За участък на римски друм над село Дурча Бараков посочва именно северния калдъръм, по който ние се изкачихме от Долната махала, и именно той е централният обект на настоящия анализ. Той действително отговаря на определението „отлично запазен“ дори и днес, години след наблюденията на археолога. Но дали наистина е от времето на Римската империя?

От първостепенно значение за разглеждания казус са приведените доказателства от Бараков за римския произход на калдъръма. За съжаление археологът не привежда безспорни аргументи към твърдението си, като открити антични монети, върхове на стрели, коланни апликации или други артефакти. Това се дължи на обстоятелството, че по тази отсечка не са извършвани разкопки. Археологическите сондажи, които изследователят е заложил, включват само участъци от другия бряг на реката, по трасето Войници – Бижовци, където според него е продължението на пътя.

Друго неизяснено обстоятелство е къде би следвало да е минавало трасето между Горни Драгойча и Дурча. Изцяло по съвременния път, частично по него или по тотално друг маршрут? Също така не е посочено къде точно около село Тодореци трябва да се търси продължението му. Не открих и аргументи за римската датировка на локализирания от изследователя брод, който прекосява Дряновска река, както и къде точно се намира той. При телефонния ми разговор с г-н Бараков му зададох всички тези въпроси, но поради изминалите години от провеждането на проучването той не можа да си спомни точните места и трасета.

Археологът смята, че разглежданото трасе е част от големия „Верейски друм“, а не от друг римски път, защото, по думите му, той е изследвал направлението му от Дискодуратере, и то води насам.

Всички тези въпроси без отговор отварят широко поле за интерпретация и това е неизбежно, след като няма находки, потвърждаващи една или друга хипотеза.

Първият аргумент защо аз смятам, че пътят над Дурча не е римски, е релефът на околността. Най-важното (но не единствено) предназначение на пътищата в Римската империя е да бъдат придвижени легионите при нужда. Именно от военна гледна точка пътните артерии са се строили по билата на възвишенията, а не в долините на реките. Военната логика на това решение е валидна и днес – какво би се случило, ако на върха на височината е армията на врага, а собствените войски се намират в долината между два баира? Въпросът изглежда реторичен.

Ако разглежданият участък е римски път, ето как би изглеждало трасето му: при село Царева ливада той набира височина и се изкачва над село Горни Драгойча. От там започва да се спуска към селото. От Горни Драгойча до нашия калдъръм трасето не е посочено от Бараков, но над Дурча, именно по калдъръма, пътят се спуска още надолу, за да слезе в долината на река Дряновска. Точно тук, в Тревненския проход, от двете страни има стръмни височини и една армия би била в капан. При неизясненото местоположение на брода край Дурча реката се прекосява и започва ново изкачване покрай селата Тодореците и Войниците, за да се достигне село Бижовци.

Именно тук е първият сигнал, че това не е римски път. Няма никаква логика да изкачиш един баир, да слезеш от него, и после да качиш съседния. Не е ли по-лесно директно да се качиш на желаната височина? Не е валиден и аргументът, че пътят свързва крепости или пътни станции, поради което да се правят такива гимнастики, защото в разглеждания регион, от десния бряг на река Дряновска, такива не са откривани никога. Просто римляните не са строили така пътищата си и това е най-важният аргумент против римския произход на калдъръма.

Разбира се, зададох този въпрос на г-н Бараков. Неговото мнение е, че в региона е имало тракийски селища, което е наложило пътят да минава през тях, за да ги свързва. Аз бих се съгласил с хипотезата, че такива селища е имало тук, най-малкото защото при обходи са откривани тракийски могили. Проблемът възниква при обстоятелството, че римските пътища не са минавали през всяко селище, а са гонили най-прекия маршрут. А в района на отсечките при Дурча и Горни Драгойча не е известно да е имало значимо тракийско селище, поради което да е обосновано пътят да изкачва и слиза височини и да минава през речни долини. Още повече, ако действително това е големият Верейски друм.

Ще дам страничен пример. Един от големите римски пътища в България е Улпия Ескус – Филипопол (наричан и Via Traiana). Диоклецианопол (Хисаря) е един от най-големите римски градове в Тракия и се намира на около 10 км от трасето на пътя. Въпреки това, друмът не минава през града. Ако Диоклецианопол не е достоен, за да бъде прекосен от Via Traiana, защо неоткрити и съвсем хипотетични тракийски селища в Стара планина да бъдат удостоени с честта Верейският друм да мине по тях? И то при обстоятелства, при които ще бъдат пренебрегнати римските пътностроителни принципи.

Това не значи, че римски път в региона със сигурност не е имало. Ако е съществувал такъв, то би било логично той да преминава от Царева ливада, от там полека да изкачва височините в южна посока по левия бряг на реката, приблизително успоредно на днешния асфалтов път Царева ливада – Трявна. При село Войниците има изкуствена могила, разкопана от иманяри, и най-вероятно по това трасе път, заминаващ в посока село Бижовци, наистина е преминавал. Но той не е идвал от Дурча, която остава на изток-североизток и от другата страна на реката. Това са два различни пътя, които по мое мнение нямат нищо общо.

Втори аргумент за тезата ми е самият калдъръм над Дурча, посочен като римски. Абсолютно същите като него има в целия регион. Както видяхме, дори съседните успоредни пътища към Долната махала имат неговия облик. Той няма строителните характеристики на един римски път, а в допълнение е съвършено различен от участъка, който д-р Венелин Бараков е проучвал от другия бряг на реката. Ето как описва той изследваната от него отсечка над село Бижовци:

„Градежът му е изключително прецизен от грубо одялани плочести камъни, които се поставят вертикално, а не хоризонтално. Така камъкът се забива дълбоко в здравата почва и се постига по-голяма здравина и той не се изронва от пороите.“

Категорично калдъръмът над Дурча не е изграден по този начин. Отделно, около него, както бе посочено, са изградени високи дувари от суха зидария, държащи се и днес. Такива стени не се забелязват при участъка над Бижовци. Възниква и още един въпрос – възможно ли е да се задържат тези зидове толкова много векове по такъв голям наклон? И как се обяснява генералното различие в настилката на двете отсечки?

На последния въпрос г-н Бараков дава отговор, като неговото мнение е, че през вековете пътят над Дурча е преизползван и преправян, включително и през Възраждането, което води до сериозните различия в двата калдъръма от двете страни на реката. Но ако дурчанският е преправян през столетията и в същото време по него не са правени разкопки, не затруднява ли това още повече датировката му?

Трети аргумент е разговорът с местни хора, към които винаги трябва да се подхожда предпазливо. Известно е, че всеки иска неговото село да съществува от най-старо време, да е било важно място и, ако може, да е участник във важни исторически събития.

Точно обратното се случи с моите разговори. Както по-горе отбелязах, в разговора ми с жителя на Дурча, който си работеше в градинката, той категорично изрази несъгласие този път да е римски. Не че имаше претенции да е компетентен в сферата, но именно едно такова невежество би подхранило гордостта му, когато някой спомене евентуалния древен характер на калдъръма. Отделно, че той имаше друго обяснение – тези пътища са строени, за да водят до водениците по бреговете на реката.

Разговарях и с човек от отсрещното село Тодореци. Той се оказа много начетен за региона, познаваше и изследванията за въпросния път. Попитах го и за „римската“ отсечка над Дурча. Без да споделям, че според мен всъщност тя не е римска, се оказа, че той е на моето мнение и дори изреди същите аргументи, които имах аз и които излагам в този текст. В допълнение се съгласи и с твърдението, че спускащите се към реката пътища над Дурча са обслужвали една крайна цел – достъп до водениците.

В случаи като този разговорите с жители на различни села, които дори не се познават, имат полза. Особено когато изказват едно и също мнение.

Свързаността с водениците е важен елемент в разгадаването на предназначението на всички тези пътища. Все пак те са имали някакъв смисъл, независимо кога са строени. От същия жител на Тодореците разбрах за съществуването на такава воденица в съседното отдавна запустяло селце Малинка, познато и като Гаджулите. Останки от нея могат да се видят и днес и съм ги показал в публикацията си за селото. Имало е дори брод, по който от Дурча се е стигало до тази воденица, защото тя се намира на отсрещния бряг, а мост навремето е нямало. Воденици е имало и в близкото село Стайновци, така че има повече от достатъчно мотиви за изграждането на калдъръмите.

В допълнение на този аргумент ще добавя и факта, че от призрачното село Стойчевци, намиращо се също на височините над десния бряг на реката, се спуска калдъръм, изграден по абсолютно същия образец, като този над Дурча. Все едно един и същ майстор ги е строил. Той също достига Стайновци и вероятно главното му предназначение е бил достъпът до същите воденици.

Добре е да се припомни също, че по средата на дурчанския калдъръм има група къщи, което е белег, че предназначението на този път освен всичко друго е и за комуникация между тях и останалите махали.

Вероятно няма да е излишно да отбележим и факта, че още през 20-те години на XX век историкът Васил Аврамов обхожда Габровско, Дряновско, Тревненско и други околни региони и документира множество археологически обекти и трасета на римски пътища. За такъв път около Дурча и Горни Драгойча обаче не споменава нищо, макар да се спира много детайлно на обектите около близкото село Царева ливада. Нещо повече, той дава съвсем друго трасе на Верейския друм. Разбира се, както всяко научно изследване, и маршрутът, даден от Аврамов, не бива да се възприема напълно безкритично, защото макар приносът му за региона да е огромен, и в неговите заключения има някои пропуски.

За да приключа с тази тема, ще обобщя накратко написаното дотук. Според мен калдъръмът, намиращ се над Долната махала на село Дурча, който различни автори считат за римски, не би следвало да бъде определян като такъв. Той не отговаря на римските пътностроителни практики, околният релеф е в противоречие с тях, а строителната техника, която е използвана за направата му, драстично се различава от участъка, разкопаван от д-р Венелин Бараков на другия бряг на Дряновска река над с. Бижовци. Тук става въпрос за два съвсем различни, нямащи нищо общо един с друг калдъръми. В допълнение на това няма нито едно солидно доказателство за римската датировка на дурчанския калдъръм. Причината да има не един, а дори няколко успоредни пътя, със сходни строителни характеристики, спускащи се към долината на реката, са водениците, намиращи се по брега ѝ недалеч от Дурча.

Моето лично мнение е, че трасето на римския (и/или средновековен) път е вървяло през Царева ливада и е изкачвало височините в южна посока, вървейки успоредно на съвременния асфалтов път към Трявна, над левия бряг на реката. Действително е минавало покрай село Войниците и е продължавало към Бижовци.

Важно е да отбележа, че въпросът с римския произход на калдъръма остава отворен и ще бъде такъв, докато не се проведат сериозни проучвания, в които да бъдат открити находки, потвърждаващи или отхвърлящи едната или другата теза.

Горната махала на Дурча

Нека се върнем на нашето пътешествие. След като сме прегледали и трите пътя, които водят към Долната махала, вървим по остатъците от асфалтовото шосе, което трябва да ни заведе в наречената от нас „Горна“ махала. Пътят се вие като змия и се редуват както усойни участъци с гъста гора, така и голи, огряти от слънцето малки полянки с ниска трева, която издава настъпващата пролет.

Неусетно стигаме и входа на Горната махала, а първият ни обект тук е малкото селско гробище. Очевидно рядко тук стъпва човек, защото е доста запустяло. Все пак е много по-добре от други гробища, на които дори паметниците са разграбени. Вижда се плоча на мъж, починал през 2009 г., което частично обяснява защо състоянието на парка не е плачевно.

Връщаме се на единствената улица, минаваща през махалата. Вдясно от нас се издига къща с висока стена, прилична повече на крепост. Дори има зъбери като средновековна кула. Синята боя на стените, подаващи се зад непристъпния зид, ми напомня на къщата-музей на Димчо Дебелянов в Копривщица. Минаваме от другата ѝ страна, където красивите дървени порти изглеждат здраво залостени. Боята действително е свежа, а дограмите са нови. Тази къща изглежда обитаема и поддържана, но никой от никъде не се подава. Да се чуди човек, тази махала обитаема ли е или не. Година по-рано, през 2024 г., идвах отново тук, и пред същия дом имаше прострени черги. Но отново нямаше забележими признаци на човешко присъствие в дадения момент.

Срещу тази къща има друга, доста по-невзрачна и неподдържана. Долните редове на керемидите ѝ са се „разрошили“ и поради липсата на някои от тях приличат на добродушната усмивка на беззъб дядо. Оградните зидове са построени в някаква неосъзната имитация на античната римска техника opus mixtum – няколко пояса камъни, след което следват три пояса тухли за изравняване на реда. Дървената входна вратичка е боядисана в шарени цветове и изглежда, че до неотдавна тук е имало стопанин – къде постоянен, къде сезонен.

След тези две къщи пътят, който вече е преминал в черен и обрасъл с трева, прави десен завой и се спуска леко надолу. Тук личат само стари зидове, вероятно служили някога за граница на градините на хората. Днес са покрити с бурени и трева. Електрически стълб се е килнал настрани и очевидно скоро няма да бъде изправен.

Преди пътят да завие наляво, се отбиваме вдясно в гората, търсейки чешма, която в плана ни беше отбелязана именно на това място. Гледахме, газихме тръни, но чешма не открихме. Само каменни дувари, подпиращи склона. Много рядко се случва с бат Петьо да не намерим нещо, което търсим. Това е един от тези случаи.

След левия завой пътят започва отново да се изкачва. Крайпътните зидове продължават и настилката отново преминава в стар асфалт, по който никне трева. Така достигаме до голям изоставен имот с къща и няколко разрушени стопански постройки край нея. Най-голямата сграда е била двуетажна, като първият етаж е бил от камък, а горният – от кирпич и дърво. Прави впечатление, че дървените колони, подпиращи втория етаж, са прецизно изработени. В долния ъгъл се вижда голяма стара ръждясала веялка, достойна за някой музей на земеделието, например. За съжаление, голяма част от тази стопанска сграда днес е напълно рухнала и е въпрос на време да се срути изцяло. Околните постройки, макар и по-малки, ги очаква същата съдба.

Жилищната къща от червени тухли се издига точно до това стопанство. Тя също е отдавна изоставена, поради което надникнахме в нея през прозореца. Стари дюшеци, бутилки, кофи, буркани, счупени дограми и много мръсотия е онова, което се вижда вътре. Това всъщност е последната къща от Горната махала на Дурча. От там следват поляни.

На излизане

Бавно и полека напускаме селото. Хора в тази махала не видяхме, макар една от къщите да изглежда стопанисвана. Вече се намираме на голяма височина, поради което пред нас се открива невероятна гледка към Тревненския проход и ЖП линията, стисната като в клещи между околните баири. Знаем също, че именно в тази красива долина текат водите на река Дряновска. Вижда се Долната махала, тунелът, издълбан в скалата, и синеещите се на хоризонта планини. Дурча, напускаме те, но красотата ти завинаги остава в нас.

–

Използвани източници:

Теренни проучвания

Мойсеев, Мойсей. Царева ливада. – Габрово, 2008, с. 42

100 вести (Габрово), № 26, 1 февр. 2018, с. 8

100 вести (Габрово), № 172, 31 юли 2009, с. 10

Дряновска искра, № 23, 4 дек. 1980

Балк. знаме (Габрово), № 143, 2 дек. 1980, с. 3

Народните занаяти: Т. V. – Габрово, 2010, c. 246-259

Ковачев, Николай. Местните имена в Дряновско. – В. Търново, 2008, с. 16-17

Аврамов, Васил. Войната на България с Византия. – София, 1929

Разгледайте галерията със снимки от с. Дурча