"Само който живее честно може да надживее себе си." РБ "Априлов-Палаузов" и Лъчезар Заркин представиха пред габровци творчеството и живота на убития по политически причини писател Георги Заркин

„Само който живее честно може да надживее себе си.“ РБ „Априлов-Палаузов“ и Лъчезар Заркин представиха пред габровци творчеството и живота на убития по политически причини писател Георги Заркин

Представянето на част от богатато творчество на убития по политически причини от комунистическия режим през 1977 г., Георги Заркин, се състоя на 28 май в читалня Д-р Петър Цончев към РБ „Априлов-Палаузов“. За творчетвото и живота на бележития писател разказа неговият син, Лъчезар Заркин, който през 2014 година получава и Орден „За гражданска заслуга” на името на баща си, от тогавашния Президент, Росен Плевнелиев.

: Орден „За гражданска заслуга“

: Йоана, Георги и Лъчезар Заркин с президента Росен Плевнелиев при връчането на ордена

Забележителната история на младия писател, убит едва на 37 години и прекарал над 11 години в затворите в Стара Загора и Пазарджик, като „политически престъпник“ трогва и неминуемо възникват въпроси, за които нито близките, нито читателите на Заркин едва ли някога ще получат отговори – какво поражда тази жестокост и желание за убийство и зверства? Докъде е способен да падне човек, чиито вътрешен свят е в състояние да причини толкова много болка, ужаси и страдания? Как живеят убийците на Заркин и на другите бележите българи, нарочени от „властта“ преди ’89 година за „врагове на народа“? Как е избуяла тази агресия и жажда за смърт и осъзнаваме ли днес колко е ценно онова, за което Заркин и други бележити българи, оставили костите си в затворите си, само са можели да мечтаят – Свободата?

Какво е Свободата за Заркин разбираме от неговите стихове, които според сина му, са над 2000! Ето какво казва самият Заркин в едно от тях, наречено

Пролет

Ах, колко много щях да съм богат,

ако можех като тебе да рисувам

с цветя ще кича целия свят,

а хората като море да ги вълнувам.

Печелил бих със тоновете злато,

колкото са листите на есен в гората

облякъл бих се в слънчево патло,

и всичкото бих дал за свободата.

(…)

Вълнуващо е творчеството на писателя и поет Георги Заркин, изцяло сътворено зад решетките и в неудобството и мъченията на затвора, и някак отеква до читателя онзи слънчев зов за Свобода, лелеяна, но недочакана, но съхранена като едно напомняме колко е важна тя и колко лесно може да бъде загубена, безвъзвратно и завинги, за миг ако допуснем, че тя е даденост, а не цел!

: Георги Заркин

85 години от рождението му – кой е Георги Заркин и как той се озовава в затвора, където по-късно намира и безжалостна и мъчителна смърт?

Детство и младежки години

Георги Заркин е роден на 3 март 1940 г. в село Бели Искър, Самоковско. Още на 4-годишна възраст губи баща си, който е разстрелян по време на масови екзекуции. Завършва Селскостопанския техникум в Ихтиман и учи задочно кинематография в София. Проявява талант към писането и фотографията, което го отвежда до работа като дописник в „Самоковска комуна“ и по-късно като фоторепортер във вестник „Земеделско знаме“.

Участие в опит за преврат и арест

През 1965 г. Заркин се запознава с Иван Тодоров-Горуня, който го посвещава в план за преврат срещу Тодор Живков. След разкриването на заговора и смъртта на Горуня, Заркин разпространява позиви, призоваващи за въоръжена борба срещу режима. През 1966 г. е арестуван и осъден на 6 години затвор. Съпругата му е притискана от властите, оставена без работа и принудена да се разведе с него, което е била честа практика спрямо роднините на политическите затворници. Но тя не го забравя, както не го забравя и синът му, Лъчезар, който години по-късно ще докаже през съда във вече демократична България, че баща му е бил насилствено убит.

Докато е в затвора, срещу него се води следствие за „разпространяване на клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй“ и той всъщност получава няколко, а не само една присъди, като повечето от времето прекарва в „строг режим“, което по онова време е означавало истинско мъчение. Но мъченията нямат сила над волята на Заркин, който не спира да пише в тетрадки, които след промените от ’89 година стават достояние на неговия сън Лъчезар.

Самият Георги Заркин е правил опити негови творби да бъдат публикувани, но те са отхвърляни, тъй като според тогавашния Съюз на българските писатели им „липсват необходимите качества“, като специално за стихотворенията, Заркин е насочван да чете „повече съветска литература“.

В един от обвинителните към него актове е подчертано, че „Георги Заркин продължава да се изявява с вражеското си отношение към нашата власт, БКП и СССР“.

Жестокости в затвора и смърт

В затвора Заркин е подложен на тежки условия и насилие. През 1977 г., след повече от 11 години зад решетките, майка му прави опит и изпраща молба за неговото помилване, но тя е оставена „без уважение“. Малко по-късно същата година, в ранните часове на 7-ми август 77-ма година той бива убит. Официалната версия е пневмония, но по-късно се установява, че е бил убит, и то по особено жесток начин, като причина за неговото убийство е това, че негови стихове са достигнали до Радио Свободна Европа и дори са били излъчени там!

Наследство

Георги Заркин остава в историята като символ на съпротивата срещу комунистическия режим в България. Неговата история е напомняне за репресиите и борбата за свобода на словото и човешките права във времена, когато свободата е била условно понятие и привилегия за малцина.

Признание

Въпреки опитите на властта да унищожи творчеството му, Заркин успява да изнесе свои произведения извън затвора, скрити в кутии от цигари. Синът му, Лъчезар, издава част неговите книги и стихосбирки, а през 2014 г. президентът Росен Плевнелиев го удостоява посмъртно с орден „За гражданска заслуга – първа степен“.

Творчеството на Георги Заркин впечатлява с обем и разнообразие от стилове и жанрове! Той има над 2000 стихотворения, част от които са издадени в няколко стихосбирки, както и романи, сред които се откроява романът „Чест“ – роман за живота и любовта, но и за свободата, мечтите и сблъсъка с реалността…

В предговора към романа „Чест“, Заркин пише:

Мъртви души са живите без чест, и живи за мъртвите, загинали с чест. По-добре един ден честен, от колкото цял век безчестен. Само този, който воюва за запазване на своята чест, е безстрашен, а не този, който я е загубил и воюва, за да я спечели.

Само който живее честно може да надживее себе си.

Честит е онзи, който умира честен!

Някак предзнаменателно стоят тези слова, написани през 1968 г. в затвора в Стара Загора. Действително Честта е онова качество, което можем да кажем днес, от разстоянието на времето, че е запазило името на този толкова млад български писател и поет през годините.

Безмерна е болката на семейството му и любовта на сина му, на когото Заркин посвещава няколко свои стихотворения. Но в Паметта за запазената Чест надживява ужасите на смъртта! А книгите на Заркин днес можем да разглеждаме като едно истинско богатство, те са живото свидетелство за силния и борбен дух на младия българин, който всъщност разказва не само своята история, но и историята на онези над 300 000 българи, загубили живота си по „политически причини“ във времена, в които Свободата е била по-скоро химера, от колкото реалност.

И тук идва моментът на осъзнаване за нас, поколението израснало след ’89 година, родени в Свобода, но често нехаещи за нея, защото за нас тя е даденост. Но дали е така? Осъзнаваме ли колко е малка крачката между ужаса и свободата? Днес, когато все още има хора, които благоговеят пред Белене и сякаш мечтаят да дойдат „онези времена“, за да дадат воля на напиращата отвътре омраза – днес, повече от всякога, трябва да четем историите на хора като Георги Заркин, защото те са не само история, те са и едно много ясно и силно предупреждение –