България ще бъде приета в Еврозоната!
Широкообхватният анализ на основните фактори, свързани с устойчивостта на конвергенцията на България, показва, че са налице достатъчно стабилни условия, за да може страната да поддържа устойчив път на конвергенция в средносрочен план, което подкрепя положителна оценка. Въпреки това, остават значителни предизвикателства и ще е необходимо решително поддържане на политическа дисциплина, за да се използват пълноценно ползите от участието в еврозоната и да се сведат до минимум рисковете за пътя на конвергенция в бъдеще.
Това се казва каво заключение в излезлия малко по-рано днес конвергетнен доклад за готовността на България да приеме еврото!
Докладът за конвергенция 2025 оценява напредъка на България към приемането на еврото, като се фокусира върху икономическата стабилност и спазването на критериите за конвергенция на ЕС. Той подчертава икономическия растеж на България, инфлационните тенденции, публичните финанси и стабилността на валутния курс.
Икономически растеж и инфлационни тенденции
Икономиката на България показа умерен растеж, като БВП се увеличи от 1,9% през 2023 г. до 2,8% през 2024 г., но се очаква да се забави до 2% през 2025 г.
Инфлацията е средно 2,7% през годината, предшестваща април 2025 г., под референтната стойност от 2,8%.
Ръст на БВП: 1,9% (2023 г.) до 2,8% (2024 г.), прогноза 2% (2025 г.).
Средна инфлация: 2,7% (12 месеца до април 2025 г.), спад от 8,6% (2023 г.).
Инфлацията достигна пик от 4% през март 2025 г., след което намаля до 2,8% през април 2025 г.
Факторите, влияещи върху инфлацията, включват увеличение на ДДС и по-високи цени на енергията.
Публични финанси и фискална стабилност
Публичните финанси на България са стабилни, без установен прекомерен дефицит.
Дефицитът на консолидирания държавен бюджет се увеличи от 2,0% от БВП през 2023 г. до 3,0% през 2024 г., но се очаква да намалее до 2,8% през 2025 г.
Дефицит на консолидирания държавен бюджет: 2,0% (2023 г.) до 3,0% (2024 г.), очаква се 2,8% (2025 г.).
Съотношение държавен дълг към БВП: 22,9% (2023 г.) до 24,1% (2024 г.), прогнозирано 25,1% (2025 г.).
България представи национален средносрочен фискален структурен план на 27 февруари 2025 г.
Стабилност на валутния курс и участие в ERM II
България участва във Валутния механизъм II (ERM II) от юли 2020 г., поддържайки стабилен валутен курс спрямо еврото.
Българският лев остава в стандартния диапазон на колебание без девалвация.
Участие в ERM II: от юли 2020 г.
Централен курс: 1.95583 лева за евро, с диапазон на колебание ±15%.
Няма признаци на напрежение или девалвация спрямо еврото през периода на оценка.
Дългосрочни лихвени проценти и финансова стабилност – България отговаря на критерия за дългосрочен лихвен процент, със среден процент от 3.9% през годината до април 2025 г., под референтната стойност от 5.1%.
Финансовият сектор е добре интегриран с еврозоната, въпреки че остава по-малък и по-слабо развит.
Среден дългосрочен лихвен процент: 3.9% (12 месеца до април 2025 г.), под референтната стойност от 5.1%.
Дългосрочните лихвени проценти са стабилни около 4% от април 2023 г.
Финансовият сектор е доминиран от банковия сектор, с високо чуждестранно участие.
Допълнителни фактори, влияещи върху икономическата интеграция
Външният баланс на България се подобри и икономиката е добре интегрирана с еврозоната. Въпреки това, остават предизвикателства в управлението, върховенството на закона и качеството на регулирането.
Външен баланс: подобрен до 0,7% от БВП (2023 г.), почти балансиран (-0,1% от БВП) през 2024 г.
Предизвикателствата в областта на върховенството на закона и корупцията продължават.
Планът за приемане на еврото (RRP) включва мерки за повишаване на конкурентоспособността и справяне със структурните предизвикателства.
Въведение в приемането на еврото и конвергенцията
Еврото беше въведено на 1 януари 1999 г. от единадесет държави членки, като по-късно го приеха и други държави.
Оценката на конвергенцията за държавите членки с дерогация се провежда, за да се оцени тяхната готовност за приемане на еврото.
Еврото е въведено от 11 държави членки през 1999 г. Допълнителнo някои държави приеха еврото между 2001 и 2023 г. Последните доклади за конвергенция през 2024 г. не установиха, че държави членки са готови за приемане на еврото.
България поиска оценка на конвергенцията през февруари 2025 г.
Икономически контекст и тенденции на растеж
Икономиката на ЕС показа слаб растеж през 2023 г., но се върна към умерен растеж през 2024 г., подкрепена от частното потребление и силния пазар на труда.
Темпът на инфлация намаля, което доведе до намаляване на основния лихвен процент на ЕЦБ.
Растежът на БВП на ЕС беше 0,4% през 2023 г. и 1,0% през 2024 г.
Частното потребление се увеличи поради растежа на реалните заплати и по-високата заетост.
Средната инфлация в ЕС е била 2,6% през 2024 г., като процесът на дезинфлация продължава.
ЕЦБ намали основния си лихвен процент до 2,25% през април 2025 г.
Методология за оценка на конвергенцията
Оценката на конвергенцията разглежда съвместимостта на националното законодателство с договорите на ЕС и оценява четири критерия за конвергенция: ценова стабилност, публични финанси, стабилност на валутния курс и дългосрочни лихвени проценти.
Целият доклад може да прочетете тук.
Официалното решение за приемане на страната в еврозоната от 2026 г. се очаква да излезе на 08 юли!
