Д-р Богомил Лазаров: “Здравето не е пасивно състояние, а преди всичко – активно лично постижение!”
Публикацията е създадена в рамките на проект „Социално отговорни и граждански активни“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.
Д-р Богомил Лазаров е сред създателите на първия в България кабинет за отказване на цигарите, още през 70-те години на миналия век. Роден през 1947 г. в Севлиево. През 1975 г. завършва медицинския факултет на Медицинска академия – София. Специализира в Германия и Унгария. Член-наблюдател на БАНИ (Българската академия на науките и изкуствата).
Работи в габровската МБАЛ, а по-късно и в РИОКОЗ – Габрово. Работил е като завеждащ сектор, завеждащ отделение, директор дирекция. Бил е председател на секция по медицина и биология в Дружеството за разпространение на знания. Водил е здравна рубрика в местната телевизия, местния и централен печат и в радиопредавания.
От 1981 г. се включва активно в дейността, свързана с проблемите на профилактиката на болестите, промоцията на здраве и утвърждаването на здравословния начин на живот. Включва се в съвместни проучвания с Института за здравна просвета за доказване по безспорен начин на връзката между нездравословния начин на живот с незаразните хронични болести.
Има издадени и няколко книги на здравна тематика.
Настоящата статия е свързана с темата за здравословния начин на живот.
Д-р Богомил Лазаров:
Крайно време е да разберем, че не здравето, а болестта и лечението изразходват много средства на обществото! Ясно е, че здравето се твори във всекидневния начин на живот – там, където хората работят, живеят, трудят се и учат! Ключовият въпрос за мен е моето дълбоко убеждение, че здравето не е пасивно състояние, а преди всичко – активно лично постижение! То може да бъде наследено, запазено и подробрено и това не е въпрос само на време и пари. Да живеем здравословно изисква разбиране, самовъзпитание, воля и активност и най-вече познания. Повишаването на здравната култура на хората понастоящем е важен резерв за по-нататъшното и ускорено подобряване на здравното състояние, трудоспособността и дълголетието на населенито.
Тази постановка има сериозно научно основание. Дълги години аз биех камбаната да се организира всенародно движение за формиране и утвърждаване на “здрвословен начин на живот” и, разбира се, една такава национална програма с основна цел да се формират както в обществото, така и в отделната личност здравно поведение, което да осигурява в дългосрочен план здраве, трудоспособност и творческо дълголетие, но за съжаление това не се състоя!
Ето защо, в настоящето, цялата организаторска и възпитателна работа ни задължават и новите социални измерения , както и ужасите от последното време, които изживяваме – и заради подрастващите – да се “роди” и заради тях една подобна програма!
Успешната трудова реализация на младото ни поколение би била немислима без създаването на комплексни условия за отпимално психофизическо развитие и без утвържването на здравословния начин на живот като програма. Това е задачата, която трябва да се решава не само от просветните и здравните органи, а от цялата социално-педагогическа и здравна система, всъщност – от цялото ни общество! Като лекар, като общественик, като запасен офицер и с апостолски плам ви обещавам да помагам за внедряването на ефективни методи и форми на въздействащо здравно образование, здравно възпитание и здравна просвета и сред учениците, за утвърждването на здравовословния начина на живот и с форкус – тяхното поведение. Нямам претенцията, че това ще е “панацея”, но при всички случаи, би трябвало нашата дейност да спомогне за намаляване на убийствата, самоубийствата и противообществените прояви сред малолтените, особено с появата на притеснителното явление “локалите”! Не искам, обаче, не е и моя работа да коментирам ежеседмичните предавания на централните ни медии за техните нелицеприятни прояви…
Искам да започна с препоръката ми да не се стига до увреди на организма – трябва да можем да укрепим здравето си с “разковничето” – физическото движение, физкултурата и спорта. Те служат за осигуряване на най-добро протичане на умствени и физически функции. По отношение на системния двигателен режим, който е в основата на здравословния начин на живот, предлагам следните конкретни мерки, в допълние към дотук отбелязаното в нашите публикации заобикаляне на някои вредни навици, като тютюнопушенето, употребата на алкохол, наркотици и други подобни вещества:
– Изминаваме ежедневно на минимум 3 км. пеша, ако можео – и 5 км на ден. Да забравим за тротинетките и да се откъснем от дългия престои през компютрите и мобилните телефони
– Утринна гимнастика – всеки ден! Едва ли някой ще оспори – всеки може да намери 10-15 минути от бюджета на времето си, за да си осигури тази важна и тонизираща утринна гимнастика.
Според специалистите, Утринната гимнастика е важна по няколко причини, които засягат както физическото, така и психическото здраве:
Събужда тялото и ума
След сън тялото е отпуснато и в по-ниска активност. Упражненията стимулират кръвообращението и снабдяват мозъка с повече кислород, което води до по-бързо събуждане и повишена концентрация.
Подобрява настроението
Физическата активност предизвиква отделяне на ендорфини — т.нар. хормони на щастието. Това намалява стреса и създава положителен старт на деня.
Укрепва мускулите и ставите
Редовната утринна гимнастика поддържа тялото гъвкаво, засилва мускулите и подобрява стойката. Това е особено важно за хора, които работят пред компютър или водят заседнал начин на живот.
Стимулира метаболизма
Утрото е отлично време за активиране на метаболизма. Това помага на организма да използва енергията по-ефективно през деня и подпомага поддържането на здравословно тегло.
Създава добри навици и дисциплина
Редовната утринна гимнастика изгражда самодисциплина, рутина и отговорност към собственото здраве.
Само 10–15 минути леки упражнения сутрин — разтягания, клякания, махове с ръце — могат да имат значително положителен ефект върху здравето и настроението през целия ден.
Следваща препоръка за начало на здравословния начин на живот от д-р Лазаров:
– Упражнение на поне един вид спорт, според възможностите на здравословното състояние, възрастта, пола и професията.
– Физически дейности и работа на открито – включително и в градината – косене не трева, грижа за цветя и различни растения – важно е да имаме повече часове, прекарани на чист въздух, съобразни и с метеорологичната обстановка.
– Упражнение на пешеходен туризъм, който е полезен и за по-възрастните, и за подрастващите. Тук искам да отбележа, че е важно и подрастващите да бъдат включвани в масовия пешеходен туризъм, както и в семейни излети и разходки сред природата, чието благоприятно въздействие върху организма разгледахме в предходни наши публикации по темата.
Без съмнение, упражняването на тези съвкупоности от мерки, ще доведат до подобряване на цялостното здравословно състояние. Но защо е важно да изберем индивидуално съобразен подход при избор на подходяща ежедневна спортна дейност?
Индивидуален подход – гаранция за безопасност и ефективност!
Не всеки спорт е подходящ за всеки човек. Изборът трябва да отчита:
Здравословното състояние: Хора с проблеми в ставите например трябва да избягват спортове с високо натоварване (напр. бягане) и да избират по-щадящи дейности като плуване или йога.
Възраст: Децата имат нужда от повече движение и игри, докато при възрастните хора приоритет са упражненията за поддържане на мобилността и баланса.
Пол: Въпреки че няма строги ограничения, понякога физическите различия влияят на избора — например жените може да предпочетат по-щадящи спортове за тазовото дъно, докато мъжете — по-силови активности.
Професия: При хора със заседнала работа (офис служители) са особено препоръчителни аеробни спортове, раздвижващи гръбначния стълб.
При физически натоварваща професия — спортовете трябва да бъдат по-релаксиращи (плуване, разходки, пилатес), за да не се претоварва тялото.
Видове спорт според различни профили (препоръчителен, но не изчерпателен списък с предложения):
За ученици и млади хора:
Футбол, волейбол, плуване, лека атлетика
Цел: развитие, енергия, социални умения
За офис служители и хора, които водят по-заседнал начин на живот:
Йога, пилатес, плуване, разходки, фитнес 2–3 пъти седмично
Цел: противодействие на застоялост, намаляване на болки в гърба
За хора в пенсионна възраст:
Бавни разходки, йога за възрастни, лечебна гимнастика
Цел: поддържане на подвижност и превенция на падания
При хронични заболявания (с разрешение на лекар):
Лечебна гимнастика, плуване, ходене
Цел: безопасно движение, подобряване на жизнените функции
Да се практикува поне един спорт, съобразен с личните възможности, не е само препоръка — това е инвестиция в дългосрочно здраве, психическо благополучие и по-добро качество на живот – важна стъпка към започване на съзнателния избор към здравословния начин на живот!
