Зад кулисите на Иглика килим фест – среща-разговор с организаторите от НЧ „Невена Коканова 2011“

Истински фурор предизвика събитието през изминалата седмица, състояло се на поляните край с. Иглика – Иглика килим фест! Стотици хиляди хора от цялата България се стекоха в китното балканско селце, където холандецът Якоб ван Бейлен представи своята богата колекция от български, автентични килими! Но как се стигна изобщо до това събитие, което вероятно ще наречем събитието на годината не само на регионално, но и на национално ниво?

Срещнамхе се виртуално с човекът, натоварен с голяма част от организацията на това неимоверно впечатляващо събитие – Владислава Андреева, с която ще открехнем завесите зад голямото събитие, за което говори цяла България!

• За нашите читатели подготвихме настоящето интервю, което е всъщност с организаторите на станалото така популярно събитие Иглика килим фест, което привлече хора от всички краища на България и действително предизвика фурор не само на местно ниво, но – бих казала  –  в национален мащаб. С нас е Владислава Андреева, която е координатор на този проект. Здравейте, Владислава!

Владислава Андреева: Здравейте! Впрочем, това е проект на НЧ „Невена Коканова 2011“,  а аз съм ръководител на този проект. Успяхме, с помощта на всички хора от нашето читалище, да създадем една перфектна, според мен, организация, за да може да се проведе това събитие, което, както знаете, е единствено по рода си! В България такова нещо не е правено досега! Беше една смела мечта, която се роди точно преди една година.

• Да, може да ни разкажете малко повече, защото Якоб, с когото също направихме интервю, спомена, че идеята всъщност се е появила покрай друго събитие, което се е състояло в Иглика. Може да ни разкажете малко повече за самото зараждане на идеята изобщо да се случи събитието на това красиво място.

В.А.: Читалище „Невена Коканова“ е създадена през 2011 година от местните хора, с идеята да се съхрани идентичността на това малко, но изключително красиво населено място. Знаете, че на това място Невена Коканова имаше къща. Тя сега се стопанисва от нейните наследници. И, за да съхраним всичко това, направихме читалището.

Миналото година решихме да направим нещо различно. Направихме един национален фотопленер, „Каменното гнездо“, който беше провокиран от уникалната архитектура и атмосфера в селото. Не само на селото, но и на целия Габровски предбалкан. Събрахме седем фотографи-художници, безспорно имена в съвременната българска фотография. Те снимаха през двата най-живописни сезона в Иглика – евента и пролетта. През септември (*бел.2024 г.) организирахме първата изложба в селото. След това и в Габрово. И в още 7 големи областни града в страната.

Но малко преди откриването на изложбата, като човек, който е запознаван с битието в Иглика, с нашите идеи се срещнах с уникалната, може би тази думичка вече е изтъркана, но неговриятната атмосфера на Иглика. Срещнах се с Якоб ван Бейлен, когото познавам, и му предложих да дойде да види нашето село, за да обмислим вариант дали бихме могли да направим нещо съвместно. Той дойде на фотопленера. Остана наистина очарован от това, което видя. И така започнахме още преди година да работим върху този проект.

• И точно на място някак дойде това събитие, защото наистина селото притежава една уникална атмосфера. Тази думичка малко се е поизтъркала, но това е думата. Мисля, че всички тези хора, защото видях колко много хора доидоха в събота, мисля че всички те усетиха тази атмосфера. Знам, че това е продължило и в неделя, било е още и в петък.

В.А.: В неделя имаше повече хора отколкото в събота. Знам, че е изненада, защото обикновено последният ден на един фестивал минава по-лежерно. Обаче в неделя трябваше да посрещнем хиляди хора!

А организацията отне наистина много време, беше много сериозно обмислена. И подготовката също беше много сериозна. Като започнем от това, че ние трябваше да транспортираме почти хиляда килима от центъра на Велико Търново, защото Якоб живее в самия стар град на изключително трудно достъпно място. Там всъщност се намира склада, където той се хранява тези килими. Трябваше да ги транспортираме от Велико Търново. До Иглика беше наистина приключение, както и от Иглика назад към Велико Търново. Изключителен труд е цялата логистика, организацията –  да направиш събитие в едно населено място с двайсет къщи, в което няма обществена чешма, няма магазин, няма тоалетни, няма обществен транспорт. Това не е породено от миграцията. Там винаги е било така. Наистина, доста предизвикателство имахме, но малко с невероятната подкрепа от Община Габрово, за което сме изключително благодарни, с невероятната подкрепа на екипа на музея на открито ЕТЪР и Центъра за превенция на завимости (*бел. ред. Терапевтичен център Св.Илия) –  без тези момчета ние наистина нямаше да можем да се справим, защото през техните ръце, както и през нашите, минаха всички тези килими, на няколко пъти. Така че, мисля, че успяхме да покажем, че едно изключително малко читалище, може би едно от най-малките в Община Габрово, когато има идея, има разбирателство и подкрепа между хората, може да се стегне и да направи, бих казала, значимо в национален мащаб събитие.

• Всъщност вашето читалище, аз проверих, действително е най-малкото читалище в Община Габрово, то няма и кой знае какъв бюджет собствен, за да се случи това нещо. И другото, което на мен лично много ми направи впечатление, е сградата на четалището, в която се проведе една беседа, която също ще бъде достояние на нашите читатели. Това е най-изключително добре, по моя преценка, поддържена сграда. Очевидно, събитията там не са рядкост. Разбира се, не в такъв мащаб най-вероятно, но предполагам, по начина по който изглежда вашата сграда – видях, че имате и библиотека там – предполагам, че постоянно се случва нещо, за което, може би, ние не научаваме достатъчно, като събития.

В.А.:  Сградата на четалището е ремонтирана и реновирана изцяло с доброволни средства и доброволен труд. Ние финансираме сами ремонтите! До този етап, до този момент не сме получавали друго финансиране за сградата. За да изглежда Читалището в този вид, ние се стараем и всяка година правим нещо допълнително. Събрали сме си средства, подменихме дограмите, направихме ремонт на част от покрива, направили сме си екран за кинопрожекции, които правим периодично. Тази библиотека, която се вижда в четалището, това е личната библиотека на Невена Коканова, която е дарена на читалището от нейната дъщеря. Миналата година, през лятото, успяхме да инвентаризираме и картотекираме цялата библиотека – в тази библиотека са повече от 1300 тома.

Това, което направихме сега, непосредствено до библиотеката, имаме едно допълнително помещение, за съжаление, в доста неугледен вид, но ние успяхме да сменим прозорци, врати, капации… Разчистено е, но там има проблем с покрива. Малко преди събитието повикахмее комисия от Община Габрова, които огледаха пространството. Трябват ни още и малко средства, за да направим ремонт на тази част. Ние сме готови, веднага след ремонта, да открием една музейна експозиция, която ще е посветена на Невена Коканова. Ние притежаваме материалите, за съжаление, ремонтът на това пространство наистина не е по силите ни.

За това разчитаме на съдействите на Община Габрова и на всеки, който би се включил като дарител, за да подпомогне инициативите на читалището.

Между другото, искам да вметна нещо, което исключително мен, като организатор на събитието, ме впечатли. Безкрайно сме щастливи от и благодарни на аудиторията, която ни посети. Това бяха хора с отношение. Хора с отношение не само към килимарското изкуство, българските традиции и нематериално наследство. Това бяха хора с отношение и към екологията. Бих искала да кажа, че нашото село остана така, както го завариха. Нямаше боклуци, нямаше груба намеса в ежедневния живот на населеното място. А това е изключително важно!

Ние посрещаме постоянно гости – селото е предвигателен център за много посетители, почти целогодишно. Ако мога да използвам вашата медия д акажа – Всички сте добре дошли в Иглика! Но, много ви моля –  нека да положим малко усилия, да го запазим във вида, в който е. Защото, разберете, в селото няма сметопочистване и сметоизвозване. И като дойдете, виждате едно съхранено място. То е съхранено така, благодарение усилията на местната общност. Ние се грижим не само за читалището. Грижим се за цялото тело. И бихме искали, поне малко, и посетителите да полагат грижи и да не замърсяват, за да можем да опазим климата, микроклимата в това населено място.

• Абсолютно Ви подкрепам в това, което казвате. И понеже се възползвах от това, че съм там, се разходих из селото, което наистина има много красива архитектура. Има всички качества, за да го наречем притегателен център. То може би за в бъдеще още повече ще бъде такова. И на мен ми направи впечатление, че беше много чисто. И се надявам, че хората, които посещават от тук насетне и бъдещите ви събития и селото, ще продължат да пазят този рет и чистота. И, също така ще Ви помоля да ни оставите една сметка на читалището, която да публикуваме, за да може тези от нашите читатели, слушатели, до които ще достигне това интервю, може би сред тях ще има хора, които ще желаят да ви подкрепят.

В.А.:  Да. Не знам дали споменах нещо изключително важно. Цялото събитие се реализира по проект, финансиран через Фонд Култура на Община Габрово. Ние напичахме проект, кандидатствахме и получихме финансиране, за да направим това събитие, което е важно – че ни повярваха, че на едно такова място едини хора с ентусиазъм могат да направят нещо интересно и различно. Между другото, това не е краят на Иглика килим фест.

• Да, така разбрах и аз, че представят още неща след самото събитие. Сега виждам, че тече фазата, в която хората, които бяха на място и снимаха, могат да изпращат своите снимки, видеа.  Аз ще сложа линк към страницата на читалището, за да може, който е бил на място, има красиви кадри, да ги изпраща. Освен това разбрах, че ще има и изложба, но нека Вие разкажете –  какво още можем да очакваме?

В.А.:  Изложбата планираме може би в края на септември на територията на ЕТЪР-а, които са ни партньори по този проект. Също там ще бъде и премиерата на филма, над който работи нашия екип. Получихме и друго предложение за друго пространство, на което ще бъде предоставена по-късно изложбата в Габрово. Вече имаме покани за участие с тази изложба в рамките на различни събития във Велико Търново, Казанлък, Пловдив, така че аз мисля, че това ще бъде устойчивостта на този проект. Под формата на изложба ще гостуваме на различни места в страната, за да покажем, какво се прави на територията на Община Габрово.

• Сигурна съм, че ще има интереси към събитията, съдейки от това, което видях в селото и виждайки кадрите, които хората са заснели, съм сигурна, че изложбата, както и филма – ще има интерес към тях. Може би към края да попитам – това е въпрос, на който Якоб не може много конкретно да ми отговори – дали това събитие ще придобие някакъв ежегоден характер, по някакъв начин, защото наистина някак много пасна на самото място. Събитието, включително изложбата на килимите, тези дискусионни срещи, обиколките с допълнителната информация, също много добре е си пасна и концертът, който беше накрая. Въобще, беше едно цялостно събитие, което лично на мен ми се иска може би да видим поне още един път в подобен вариант.

В.А.: За сега не мога още да кажа, защото емоциите още ни държат и още не можем да се отърсим от преживянато и да погледнем отстрани. Но това, което знам със сигурност, всъщност този проект, Иглика килим фест, е крачка към една инициатива, което и нашето читалище подкрепя –  за създаване на Национален музей на българският килим. 

Тази колекция, аз споделям мнението на Якоб –  мястото на подобна колекция не е в Чипровци, не е в Котел, не е в Сливен, не е в София, защото на другите места, където има килимарски школи, има музеи, в които тези школи са представени, а в София има прекалено много туристически забележителности и музеи, може би някакво друго по-средищно място, по-в центъра на страната, където има голям поток от туристи, един такъв национален музей ще бъде уместен. Има вече разговори в тази посока, а какво ще се случи, само времето ще покаже.

Надявам се, покрай проектите за Европейска столица на културата и покрай инициативите, нашите, все пак да се отвори някаква врата към един бъдещ Национален музей на килимарското изкуство, защото килимарското изкуство безспорно е невероятно нематериално културно наследство и ние сме дължни да го съхраним, да го запазим и да го предадем. 

• Понеже предсъствах на тази дискусия, чух как Якоб и негови екип, те са основали Фондация „Български килим.“ Чух от тях за тази идея –  и на мен ми се струва, че мястото е може би някъде –  защо не –  съвсем близо до нас?  Появи се тази идея вчера в социалните мрежи, имаме всъщност пространството, така да го кажем. Вчера вече имаме новината, че ще има и парите за реализация на това нещо. Така че, лично на мен ми се струва удачна тази идея. Може би ще се получи една добра симбиоза, но разбира се, това е в сферата на вероятностите, защото има много фактори –  възможно ли или не. Ако покажа в времето ще покажа. Като идея и като габровец ще се радвам ако това нещо се случи именно в Габрово, но времето наистина ще покажа. Изключително много Ви благодаря за интервюто, за усилията, които сте положили. Пак ще кажа, че съм изключително впечатлена от организацията, от реализацията, от този дух, който го има при вас и го усетихме. Аз съм сигурна, че сме били хиляди хора, които сме дошли и всеки си е взел по нещо мъничко от Иглика и се го е занесъл вкъщи. Така, както виждам и реакциите в социалните мрежи, определено събитието е –  може би – ще бъде събитието на годината, да не казвам голяма дума, но лично така го усещам като събитието на годината.

В.А.:  Мога със сигурност да кажа, че беше най-красивото, до тук, за годината и мисля, че наистина беше впечатляващо. Наистина беше впечатляващо.

• Това, което ни казахте за евентуално музейните изложби, които предвиждате с неща на Невена Коканова, също си надявам, че ще поддържаме една връзка за да ни държите в течение какво се случва, защото предполагам, че ще има интерес и към тези събития.. Така че, изключително Ви благодаря.

В.А.: Ние наистина събираме средства, за да може … Така, всичко, което успеем да съберем, отива за дейността на читалищито и сега имаме една дребна мечта –  да си купим столове. Защото това, с което разполагаме, са стари столове от нашите къщи, донесени, трябват ни едни две хиляди лева. На пръв поглед не са много, но пък за нашито читалище с тази субсидия е направо убийствено. Всичко ще стане при наличието на добра воля и на желание от хората…

• Имам усещането, че ще се намерят хора, които биха подкрепили вашата идея. Дарителството е в кръвта на габровци и знам, че хората, когато видят, че действително на едно място се полага труд, усилия, сърце най-вече, те се склонят да помагат и съм сигурна, че ще откликнат.

В.А.: Между другото аз, ако мога да използвам през вашата медия, да благодаря специално на фирма ЕЛВИ, които в последния момент, буквално часове преди да почнем да редим килимите –  нашата техника, която беше за балиране се повреди, и те реагираха и изпратиха сътовената машина, една огромна, и ни помогнаха финно да се изчистят поляните и да се балира, за да не се напълнят килимите с повече отколкото е допустимо слама. Бяха изключително отзивчиви, и веднага се отзоваха за помощ!

• Това е доказателство, че действително се случват нещата и съм сигурна, че ще продължи и по този начин. Още веднъж Ви благодаря.

В.А.: Много ви благодаря!

*бел.ред. Ако желаете да подкрепите дейностите на НЧ „Невена Коканова 2011“, може да с есвържете с тях чрез тяхната фейсбук страница, тук.