140 години от Съединението – Чардафон Велики и неговата роля!
В този празничен ден ще ви разкажем за героя от Габрово, който, чрез хумора и дързост, успява да спомогне за постигане на великото дело – Съединението на Княжество България с Източна Румелия!
Продан Тишков (Чардафон Велики) е роден на 7 декември 1859 г. в Габрово в семейство на потомствени бръснари. Кръстен първоначално Прокопия, по-късно приема името на дядо си – Продан. Още като юноша заминава за Румъния, където попада сред българската революционна емиграция и се запалва по идеите за свобода.
През Априлското въстание (1876) домът му се превръща в истински арсенал – там се изработват фишеци и оръжия за въстаниците. Макар да е едва на 15 години, участва като доверено лице в подготовката на бунта. Не успява да се впише в редиците на Дюстабановата чета, защото през май 1876 г. е само на 15 и половина години, но взема дейно участие в подготовката на Априлското въстание като „доверено лице на по-възрастните”.
След Освобождението
По време на Руско-турската война (1877–1878) Тишков е доброволец в Българското опълчение. След войната служи като сержант-майор в милицията на Източна Румелия – първо в Пловдив, после в село Голямо Конаре (днес град Съединение). Там отговаря за мобилизацията и е сред активните дейци на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК).
Как се ражда „Чардафон“?
Прякорът му „Чардафон“ се появява по хумористичен начин. Първо го наричат „Чарда“ (стадо), заради буйния му характер, а по-късно генерал Август фон Дригалски – поляк по произход, назначен за началник на полицията и жандармерията в Източна Румелия добавя и приставката „фон“. Така се оформя „Чардафон“ – прозвище, което Захари Стоянов увековечава в своя очерк „Чардафон Великий“.
Ролята му в Съединението
Продан Тишков се включва в разширеното заседание на БТЦРК, проведено на 3 август 1885 г. в с. Дермендере (дн. Първенец), Пловдивско, което утвърждава курса към незабавна подготовка на Съединението. На Чардафон е възложено да обикаля селата под прикритието на амбулантен търговец и да записва въстаници. Под формата на гимнастически дружества той трябва да изгражда местни революционни комитети. На 5 септември 1885 г. сутринта камбаната в Голямо Конаре известява на населението за началото на Съединението. Изпратени са четници в околните села, за да съобщят, че голямоконарци са въстанали. По обяд е осветено знамето, ушито от Недялка Шилева, положена е клетва, текстът на която е съчинен и прочетен от Чардафон. Сутринта на 6 септември при изгрев слънце Захари Стоянов и д-р Георги Странски арестуват губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. На Чардафон е наредено да го откара в Голямо Конаре, където Кръстевич престоява до 9 септември, а след това е изпратен през София за Цариград. Същия ден Чардафон, Недялка Шилева и част от голямоконарската чета посрещат и придружават княз Александър Батенберг, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов и министър-председателя П. Каравелов по пътя от Карлово за Пловдив. Българският княз оценява значението на Чардафон за Съединението и на 10 септември 1885 г. го произвежда в чин подпоручик.
С неговия ентусиазъм и решителност се увличат мнозина, а името му остава свързано завинаги с това съдбовно за България дело.
Военна кариера и последни години
След Съединението Чардафон служи в Българската армия като кавалерист и достига до чин майор. Умира внезапно на 22 ноември 1906 г. в родния си град Габрово.
Памет и признание
Още през 1908 г. в Габрово е поставен първият му бронзов бюст. Днес в града до Боровския мост се извисява и конна статуя на Чардафон. Неговото име носят спортни клубове, ловно-рибарско дружество и редица културни инициативи.
Продан Тишков – Чардафон Велики е личност, в която се преплитат хумор, смелост и патриотизъм. Със своята решителност и неподправен народен дух той остава символ не само на Габрово, но и на българската борба за единство.
Повече за Съединението и делото на Чардафон може да прочетете и в публикацията на РИМ – Габрово, тук.
Източници – РИМ Габрово, Цонева Даниела. Захарий Стоянов за Габрово и габровци. – Захарий Стоянов и нашето време. София, изд. Народно събрание на Република България,
