Благодетелите на Габрово – Тодор Бурмов – учител, журналист и Министър-председател – човекът, който спомогна за изграждането на “златния век” на Първото българско новосветско училище

Публикацията е създадена в рамките на проект „Социално отговорни и граждански активни“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.

 Тодор Бурмов (1834 – 1906) остава в българската история като първият министър-председател на новоосвободена България, но преди всичко – като възрожденски просветител, журналист и обществен деец, който отдава живота си на делото за духовната и национална независимост на народа.

Тодор Бурмов се нарежда сред “строителите на нова България” с общественознчимата си дейност като учител и журналист още преди нейното освобождение и като един от най-просветените за времето си българи!

Роден е на 2(14) януари 1834 г., като четвърто дете в семейството на Стоян Тодоров (Ножаря) от с. Нова махала (днес – квартал на гр. Габрово) и носи името на своя дядо Тодор „Немеца“, родоначалник на фамилията Бурмови. Името му се свързва с големите му, навити като бурми мустаци.

Първоначалното си образование получава в местното килийно училище, а по-късно продължава в Габровското училище, въпреки големите материални трудности на семейството (което има общо 6 деца).

След завършването си в Киевската духовна академия, където се оформя неговото национално самосъзнание и патриотични убеждения, Тодор Бурмов се завръща в България, за да посвети знанията си на родното образование.
Той става учител в Габровското взаимно училище през 1857 г., едно от водещите учебни заведения по онова време. Въпреки младостта си, проявява изключителна инициативност и новаторство. Провежда училищни реформи, с които въвежда модерни за времето си методи:

– разширява учебните програми и добавя нови предмети като новобългарски език, словестност с упражнения, история, математика, физика, търговско счетоводство, логика и френски език;

– премахва телесните наказания и строгата дисциплина от стария тип и ги замества с наставления, бележки и добри съвети;

– въвежда публични годишни изпити, които повишават авторитета на училището;

– настоява за равноправно образование за момичетата, въпреки съпротивата на местното население.

– разделя учениците според знанията им и обрзува т.нар. Горен клас (класно училище);

В резултат на неговата дейност и рефморм, училището достига своя “златен век”, учениците престават да бягат от училище, започват да посещават с желание училище и прилежно научават преподадените уроци. Техният напредък си проличава най-добре при провеждането на първото публично “изпитване” в присъствието на поканения от Търново Д-р Васил Берон (автор на първия българо-френски буквар и граматика, първата зоология и първата логика, издадени на български език.)

Бурмов защитава идеята, че българското училище трябва да бъде светско и национално, освободено от влиянието на гръцкия език и духовенство. Тези негови усилия го изправят срещу габровските чорбаджии и консервативните среди, които в крайна сметка го принуждават да напусне града. Въпреки това, дейността му поставя основите на модерното българско образование в Габрово.

Образцовия нов ред и устройство на габровското училище и успехите на учениците дават основание на Петко Р. Славейков да определи периода като “златен век” за училището, а методиката на Тодор Бурмов се превръща в основополагаща и за по-нататъшното развитие на училището на Априлов, което продължава вече 190 години…

След двегодишно учителстване в Габрово, на 3 февруари 1860 г. Т.Бурмов напуска града окончателно.

След напускането на Габрово, Бурмов заминава за Цариград (Истанбул), където прекарва 18 години, посветени на журналистика, публицистика и участие в църковно-националното движение, което го превръща и в първия габровец – журналист!

Той редактира и издава няколко важни периодични издания:

– списание „Български книжици“ (1860–1862) – орган на българската интелигенция, насочено към борбата за църковна независимост и просвета;

– вестник „Съветник“ (1863–1865) – издание, в което заедно с Никола Михайлов защитава българските интереси;

– вестник „Время“ (1865–1867) – собствено начинание на Бурмов, в което изразява умерени, но твърди позиции срещу гръцката патриаршия и униатството.

В публикациите си Тодор Бурмов показва висока култура, отличен стил и дълбоко чувство за национална отговорност. Той използва перото си като оръжие срещу духовното подчинение и културното обезличаване на българите. Неговите статии в български и руски издания („Московские ведомости“, „Европь“, „Православное обозрение“) запознават руската общественост с тежкото положение на българския народ под османска власт.

Като журналист Бурмов е гласът на българската просветена мисъл в Цариград, а печатното слово става неговото най-силно оръжие в защита на националните интереси.

Общественик и благодетел

Освен като държавник и просветител, Тодор Бурмов остава в историята и с благотворителната си и общественополезна дейност.

По време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.), Бурмов служи в руската главна квартира при княз Владимир А. Черкаски. Той е сред малкото българи, които се смятат подготвени за изграждането и управлението на новосъздаващата се държава. След Освобождението, през 1878 г. става вицегубернатор на Пловдив, а през 1879 г. първият българин –  губернатор на София. Бурмов е в делегацията, която на 4-ти май пристига в царската резиденция Ливадия, за да връчи на Александър Батенберг акта на Великото народно събрание, с който е избран за български княз.

С указ от 5 юли 1879 г. княз Александър назначава Тодор Бурмов за председател на Първото самостоятелно българско правителство (25 юли– 24 ноември 1879 г.), в което е и министър на вътрешните работи и временно управляващ Министерството на народното просвещение. Така Бурмов освен първият габровски журналист, се превъща и в първия габровец, заел подобен висок ръководен пост, какъвто е Министър-председателския.

Първият български  кабинет не просъществува дълго, но “извършва широка съзидателна дейност по изграждането и укрепването на формиращите се държавни структури”.

През 1884 г. напуска Консервативната партия и става член на Либералната партия на Драган Цанков. Продължава да участва в политическите борби и редактира вестниците ”Витоша”, ”Български глас” и ”Светлина”. Автор е на книгите ”Българите и гръцкото висше духовенство”, ”Съвременните наши калугери”, ”Спомените ми. Дневник. Автобиография” и ”Българо-гръцката църковна разпря”.

В политикта Бурмов проявява скромност, умереност и почтеност, като се стреми към стабилност и развитие на държавните институции.

В личния си живот той е известен със своята честност и щедрост. Въпреки трудностите, винаги подпомага млади българи, търсещи образование в Русия или столицата. Като член на Българското книжовно дружество (днес БАН) подкрепя научни и културни инициативи, а трудът му „Българо-гръцката църковна разпря“ остава ценен принос към българската историческа наука.

Спътник в живота на Тодор Бурмов е Марионка (Мария) Иванова Първова, племенница на известните търговци Георги и Димитър Золотович в Цариград.Т ой и съпругата му са първите българи младоженци, които сключват предбрачен договор. В семейството им се раждат четири момичета.

Наследниците на Тодор Бурмов в наши дни са потомци на третата му дъщеря, Рада. Тя е съпруга на известния български политик от началото на XX век д-р Стоян Данев (1858 – 1949 г.) – два пъти министър-председател на България, председател на Народното събрание.

Тодор Бурмов умира през 1906 г., но оставя след себе си богато духовно наследство.

Той е пример за интелигентен, скромен и отдаден на службат на народа човек, който през различните етапи от живота си – като учител, журналист, политик и благодетел – винаги поставя просветата и доброто на България над личния интерес!

Днес неговото име носят улици в Габрово, София и Пловдив, а домът му на ул. „Врабча“ 7 в София все още напомня за един от строителите на съвременна България.

Источници: Регионален исторически музей, Габрово;

ФБ „Българска история“

Настоящият проект се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.