Зорница Стойкова представи изложбата „Пътешествието Учебен театър – Истории по релсите на времето“ в НАГ – Габрово

В Деня на Духовния празник на Габрово – Св. Петка, Национална Априловска гимназия стана домакин на изложбата „Пътешествието Учебен театър – Истории по релсите на времето“, с инициатор Зорница Стойкова.

Сянката и светлината всъщност, се образуват в нашия живот, защото чрез светлината и сянката можем да възприемаме, това, което е около нас, което е върху нас.

сподели инициатоът Зорница Стойкова.

Надявам се, че тази изложба е много хубаво начало, и всъщност път, по който да вървят и новите неща, които са свързани с театъра и с гимназията.

„Пътешествието Учебен театър – Истории по релсите на времето“ е не просто изложба, която представя историята на театралното изкуство, развивало се в Национална Априловска гимназия, но и мост и път към новото поколение, което сега извървява своя път по стъпките на театъра!

Откриването на изложбата бе акомпанирано с музикални изпълнения на Христофор Михайлов и Цветомир Цанков.

Изложбата отбелязва 190-годишнината от създаването на Първото българско светско училище, днешната Национална Априловска гимназия (НАГ), както и 30 години от завършването на предпоследния випуск с паралелка „Култура, изкуствознание, естетика“. Освен на театралното изкуство, изложбата е посветена на и е своеобразен трибют и към Борислав Гълъбов, дългогодишен ръководител на учебния театър на НАГ и обичан педагог, посветил поколения ученици в магията на театъра. Събитието бе насочено към всички, които са били част от Учебния театър и тези, които днес са негови „съучастници“, към всички зрители на неговите спектакли и всички, които искат да подкрепят развитието му в бъдеще, а сред присъстващите бяха и хора, оставили трайна следва в развитието на културата в НАГ – г-жа Бистра Мамулева, музикален педагог и г-жа Мария Стефанова, театрален постановчик

Всичко, което виждате, онова, за което Зорница спомена като усилия, за да бъде събрана изложбата, е резултат от нейния труд. И понеже ние сме в Годината на Мечтата и нашият общ път – много хубаво допуснахме по Релсите на времето да премине и личнияt влак на Зорница Стойкова, защото толкова много хора отглеждат емоциите си от онова време, но Зорница е човекът, който реши да ги обедини и да въвлече толкова много хора в своята прекрасна идея, за което ѝ благодарим!

сподели и г-жа Елвира Христова, Директор на НАГ.

Освен табла, които проследяват развитието на театралното изкуство, акцент в изложбата е и стенописът на Иво Илиев – Yeto, създаден като част от изложбата и великолепно олицетворяващ пътешествието на Учебния театър по релсите на времето.

В своеобразно интервю за откриването на изложбата, той споделя:

Защо се зае да рисуваш стенопис за „Пътешествието Учебен театър – истории по релсите на времето“?
– „Пътешествието“ ме спечели на няколко нива – от една страна научих за театралната дисциплина в гимназията и се впечатлих от това колко ярка следа е оставила у възпитаниците и всеки докоснал се до театъра в Априловската гимназия. Хареса ми, че „Пътешествието“ работи с езика на символите и метафорите – подход, който аз също често вплитам в творбите си.
Защо рисува един инженер-дизайнер?
– Рисувам от преди да бъда инженер-дизайнер. Всъщност рисуването ме отведе към дизайна, като една по-практична визуална форма, която също има силата да възпитава естетика.
Дизайн или живопис?
– И двете са занимания, на които съм се посветил професионално. Намирам много общо в подхода – и при двете има послание, което е преведено на визуален език, има проблеми, които да бъдат открити и разрешени, и при двете се търси пластично решение, което да има добър силует и разказ.
А графика или живопис?
– И двете. Понякога една рисунка или графика може да изведе много по-сполучливо идеята, само с баланса между черно и бяло. При живописта контрастите са повече от един и това раширява възможностите.
(….)
Изложбата може да бъде разгледана в новия корпус на Национална Априловска гимназия, а всеки, който разполага със спомени за театралното изкуство в НАГ може да се свърже със Зорница Стойкова, за да станат неговите спомени част от общия колективен спомен и живот на театъра!