БудителиТЕ: Ана Борисова – Трябва да се стараем да учим през целия си живот!

В навечерието на Деня на народните будители разговаряме с Ана Борисова – музикален педагог, преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и вдъхновител за поколения ученици и студенти. Тя споделя своите размисли за ролята на учителя днес, за нуждата от непрекъснато учене през целия живот и за силата на музиката като мост между традицията и съвременността. С Ана Борисова говорим за предизвикателствата пред образованието, за вдъхновението, което идва от българския фолклор, и за това как знанието се превръща в призвание.

• В навечерието на един от най-светлите празници, Денят на народните будители, разговаряме с Ана Борисова, която е лице, познато на сцената в България и не само на сцената, защото тя се занимава и с учителска дейност, бидейки преподавател във Великотърновски университете „Св. св. Кирил и Методий“. Много можем да говорим за нейния принос към развитието на духовните въжделения и въобще в смисъла на празника –  Деня на будителите, но днес сме специално с нея, за да чуем нейното виждане, нейният начин на мислене за самия празник.

Ана Борисова: Mного ми е приятно да бъда част от този празник с дейността, която развивам на толкова различни поприща. Благодаря за признанието, за мен е чест!

• Традиционно в Деня на народните будители си говорим за празника на духа, знанието, просветата. Лично за Вас този ден какво означава?

Ана Борисова: Този ден е свързан основно с едно преклонение, което аз лично отдавам към моите учители. Независимо дали са учителите от началния и прогимназиалния етап в Дряново, дали са учителите от музикалната гимназия или са учителите от академичното поприще. Това е ден за преклонение. И ние все повече трябва като родители и като учители, разбира се, в различните образователни направления, да мотивираме децата да бъдат уважителни и да помнят. Паметта е едно от положителните качества на един индивид.

• Вие сте дългогодишен преподавател, музикален педагог. Вероятно голяма част от Вашия житейски път всъщност е обоснован от хората, които са ви вдъхновили преди това. Има ли някой специален човек, на когото можем да благодарим за Вашия творчески и научен път, използвайки днешния повод и празник?

Ана Борисова: Има един човек, който е един от основните хора с принос в моя педагогически и наученн живот. Това е професор-доктор на науките Марияна Булева, която помогна за моето израстване като учен. Преди 10 години, на този ден, аз получих така наречената диплома Maxima Cum Laude, с която официално бях призната с научната и образователна степен доктор.

Това признание получих благодарение на нейният неуморен труд, тя е човек, който реално, и виртуално държеше ръката ми при изготвянето на моя дисертационен труд. Благодаря!

Също така бих искала да спомена всичките ми учители по народно пеене, преминали в живота ми – Христо Георгиев, Елка Недялкова, Нелка Петкова, Светла Станилова.

Мисълта ми, обаче ме води в този момент към научната дейност, защото много активно пиша. Животът ми е свързан с участия в научни конференции, подготовка на нов научен експеримент, който в момента работя, и като цяло една, може би и доживотна отдаденост към академичната работа, за което много благодаря още веднъж на професор Булева.

• Споменахте ролята на учителите. Сякаш в днешно време има едно такова пренебрежително отношение от време на време към тази дейност, но предполагам, че ще се съгласите с мен, че те действително са не малка част от съвременните будители. Каква е, според Вас, ролята на учителя и колко е важна тази роля в наши дни?

Ана Борисова: Ролята на учителя е основополагаща в детския живот. Ако говорим по отношение на децата. Студентите също са деца на своите университетски преподаватели, които ги възпитават във всички висши училища на територията на нашата страна, България. Ролята на учителите е изключително важна. Те носят духовност, носят познание, носят посока, която да ги направлява и студентите, и децата, в продължение на целия им живот.

Педагозите оставят ярка следа в съзнанията на децата, когато, разбира се, децата търсят този истински допир с учителите, когато те се посвещават на обучението си, а не го пренебрегват и махват с ръка – и този ден ще мине. Във всеки един ден децата учат. И учителите са до тях още от предучилищното образование и възпитание, като се започне от четиригодишна възраст, чак до магисърската и докторантската скамейка…

Човек учи през целия си живот и не трябва да спираме с един образователен етап. Трябва да продължава да бъде любопитен. Това е един от основните критерии за това да бъдеш актуален.

Признателна съм, че днес разговаряме, именно в Деня на народните будители, че посвещавате интервю на вокалното и инструменталното изкуство, най-общо казано. Това още един стимул да бъда още по отговорна и винаги актуална и развиваща се.

• Понеже работата в университета е неизменно част от Вашия живот вече, каква е специфичната роля на университета, бидейки все пак един край на образованието малко или много за повечето хора, университета вече е крайната степен, която се достига. Как успявате да компенсирате? Предполагам, че има натрупани липси, които на един етап Вие успявате да компенсирате. Разкажете ни повече за този процес, който тече при Вас.

Ана Борисова: Ако правилно съм разбрала въпроса, питате ме дали университетът е финалната точка от образованието на една личност. Това ли искахте да ме попитате? Човек наистина трябва да се старае да учи през целия си живот.

В момента ме намирате в една от аудиториите след поредното упражнение по народно пеене. Цяла седмица водих лекционни курсове, като цяло ден петък съм оставила в програмата си за практически заниманиия. Работих със студентка, която е в 30 теси. И с нея говорихме днес затова, че човек никога не трябва да се отказва да бъде по-добър от вчерашния ден. И аз така си мотивирам студенците, които демонстрират безрезервна обич към мен, което ми дава много – мотивация и сили. Ние сме тези, които трябва да ги мотивираме да не спират да се развиват. Всички колеги от специалността Педагогика на обучението по музика към Педагогическия факултет на Великотърновския университет. Учим ги да четат специализирана литература, да се образоват по всякакви начини на основата на различни методики. Освен в теоретичен аспект, в нашата катедра ги учим и да музицират – такът на различни станове.

• Да, стигнахме до този въпрос за самата музика, която се възприема така, като езикът на душата и най-особена част от културата. Като цяло Вашето виждане, защото Вие се занимавате с това и то е ясно, че вашето виждане е положително към музиката, но в по-широк конспект, ако можем да кажем – според Вас, каква е ролята и колко е важно младите хора да навлизат в силата, която има специално в музикалното изкуство?

Ана Борисова: Да ви кажа честно, аз виждам това специално място на музиката в живота на нашите студенти. След студентите трябва да открехнем и вратата към децата, към подрастващите, съвсем малките.

Аз успоредно водя и клас по народно пеене в Дряново към Сдружение „Анна-Фолкарт“, като част от неформалното образование. Но, бих искала да вметна нещо много важно по отношение на студентите, ако позволите. Тенденцията, за съжаление, е повечето студенти, които не са част от специалност в Педагогика на обучението по музика, тези от от другите педагогически специалности – бъдещите учители в детските градини и началния образователен етап, са много плахи по отношенние на пеенето/музицирането. И те са плахи не за това, защото самите те нямат качества да пеят, а са плахи затова, защото по време на тяхното начално, основно и средно образование не са развивали музикалните си заложби или някой в детството им е заключил, че те е могат да пеят… Това много често се случва. Повярвайте ми, аз се сблъсквам с такива случаи. Студентът запява като славей в процеса на работата ни, но в началото съвсем категорично ми е споделил – „Аз не мога да пея…“. „Не, не, можеш да пееш. Кажи ми – кой ти каза, че не можеш?“ И се отварят такива врати от миналото… Не бива никога, под никаква форма, никой да си позволява да казва на някого – Ти не можеш. Наистина това е ключът към успеха на един индивид. Винаги да бъде поощряван.

Да, има и моменти, в които трябва да се подхожда малко по-строго към мързела или разсееяността, но учениците/студентите винаги трябва да бъде поощрявани.

• И то не е само в музиката това нещо, за съжаление.

Ана Борисова: Да, за това казах във всички образователни направления.

• Да, но специално за музиката, защото и моите наблюдения са такива, че – говоря до основната степен, защото от там всеки избира в каква сфера ще се развива. Но в основната степен на музиката се гледа, според мен малко пренебрежително и го казвам като човек, който малко ли много се е занимавал, защото съм свирала на пиано и ми е представлявало интерес. Беше така и продължава, за съжаление. Едно такова малко пренебрежително отношение, малко са часовете, много повърхностно, според мен, се докосва децата до това.

Ана Борисова: Миналият уикенд се проведе една научна конференция с педагогическа насоченост в Шуменския университет, където аз взех участие с доклад. За съжаление, този доклад говори именно за този начален образователният етап, в който децата не са ангажирани толкова по отношение на пеенето в часа по музика. И там, повярвайте ми, се къса тази нишка, която води към прогимназиалния етап, когато вече децата трябва да имат изградена посока, определени знания и практичесски умения.

• Да, надявам се, че… Сега пък може и този разговор да стане така – повод, да се повдигне темата. Въобще, на ниво образование – колко е важно музиката за цялостното духовно развитие. Защото ние постоянно слушаме, че имаме проблеми с духовното развитие. Всякакви неща се коментират… Вижда се, че има проблем, но едно от нещата, които моето виждане е –  че музиката може да бъде ключ за решаване на този проблем.

Ана Борисова: Категорично. И трябва да се прилагат иновативни интердисциплинарни подходи, да се мисли за междупредметни връзки, които да приобщават различни дисциплини при разрешаването на един проблем. Ето защо аз в момента провеждам експерименталното проучване, което е позиционирано в предучилищния образователен етап. Предлагам един съвършено нов интердисциплинарен подход за въвеждането на българската народна песен в трета и подготвителна групи на детската градина. Виждам много положителни резултати на този етап от проучването, но в детайли и с резултати ще говорим на Деня на народните будители през 2026 година.

• Дано, пожелаваме  си го от сърце това! Понеже споменахте и Вашата школа в Дряново, няма как да не споменем за постиженията на Вашите възпитълници. Разкажете ни малко повече за школата, която развивате в Дряново.

Ана Борисова: Сега да разкажем за нея, да. Благодаря, че отразявате нашите резултати и успехи. Също така, искам да споделя, че от тази година използвам един съвършено нов, авторски модел на основата на модела „Пеещо огледало“, който  създадох преди година и половина и, на база на който се проведоха няколко обучения. От тази година в моя клас по народно пеене в Дряново, децата се обучават по двойки, експериментално. Това се наложи по редица причини, едната от които е най-важна според мен за всички хора в това модерно, смарт, технологично време, е това, че времето не ни стига… Генерирах модел, който да работи за мен/нас и трябва да ви кажа, че и там резултатите са много добри. На тази основа изготвих и две научни статии, в които описах своя авторски модел през това лято и го представих на две последователни научни конференции.

Какво представлява всъщност. Двойките са генерирани на базата на два основни критерия – възраст и моментно вокално-техническо ниво. В екип съм обединила дете в четвърти клас с дете в шести клас, защото притежава много добри вокални умения. В двойка са и две деца в шести клас. Двойките, които обучавам в момента, са пет. Хубавото тук е, че те проявяват една изключителна солидарност, емпатия, уважение към проблемите на другия, т.е. по този начин свикват те да са от една страна конкуренция, но от друга израстват в работата помежду си, изграждат умения за самоконтрол вкъщи, по време на домашната си работа и т.н.

Ако погледнем назад във времето, в автентичната фолклорна култура, където знаем, че жените, работейки на нивата или, да кажем, още лазарките, подготвяйки се за инициацията, през която ще преминат – се учат заедно, една от друга, в мини-групи, т.е., аз не съм открила топлата вода.

Институциунализираното академичното народно пеене, защото ние правим това, дали в неформалния сектор, или в музикалните училища, ние учим децата на академично народно пеене. То се осъществява на базата на слухово подражание, на нотен текст, на основата на унифицирани дихания, които ние използваме и така нататък. Т.е. моделът не е съвършенно нов по отношение на традицията. По отношение на съвременната методика на обучението по народно пеене обаче, е авторски, съвършено нов. И сега, през тази учебна година, аз ще наблюдавам неговата работа и в края на годината ще преценя дали резултатите са положителни.

• Със сигурност ще бъдат положителним според мен, наблюдавайки отблизо Вашата дейност и следейки развитието на децата, които се включат. Освен това, по този начин работата в екип ще им създаде едни качества, които и за напред в живота ще им са необходими, независимо дали ще се занимават с музика или не. Работата в екип изобщо като начин на мислене.

Ана Борисова: Точно така, времето върви напред и ние, преподавателите, трябва да се опитваме да бъдем гъвкави чрез работата си и на това да учим и учениците си, защото това е бъдещето –  екипната работа, споделеността, креативността.

• Сега ще стигнем до въпроса за ролята на традициите, защото Вие се занимавате все пак с народно пеене –  в нашия 21-и дигитален век. Как виждате Вие развитието на това изкуство в нашия век? Има ли го? Какво е то? Какво е бъдещето?

Ана Борисова: Сигурно изкуственият интелект ще повлияе музикалното изкуство и музикалната педагогика. Знаем, че той може да композира, ще се научи сигурно и да пее в детайли (може би вече го може), но аз считам лично, че българското народно пеене ще носи онази извечна сила, свързана с автентичната култура и в бъдещето. Ако погледнете тази вековна връзка между традиция и християнство, която е жива и е непокънтата до наши дни. Много деца, включтелно и аз, сме израстнали в нея – близо до Бога, но в традицията. И в този контекст, ако погледнем предаването на песенната традиция от миналото – от майка на дъщеря, от баба на внучка, в инструменталната фолколрна традиция – от баща на син или от дядо на внук, както и институциунализираното предаване на традицията – формално или неформално, ще видим, че „мостът“ съществува, че изкуственият интелект няма да победи традицията, докато има пеещи семейства и учители.

И, може би, най-доброто време и място е точно в вечерието на Деня на народните будители – да си кажем, че българската песен ще бъде жива дотогава докато хората я пренасат от уста на уста, музикта на българските инструменти ще се чува чрез ума и пръстите на учители и деца.

• Всъщност това е може би един хубав завършен на нашето интервю, за което много искам да Ви благодаря, защото то наистина, така го мислехме и така се получи да бъде в духа на този ден, когато се дава една равносметка, какво е будителството, колко е важно и Вашата дейност с децата, защото за мен пък тази дейност за будителите винаги е свързана с децата и това какво остава, в крайна сметка. И да Ви благодаря за това, че приехте нашата покана и, може би, за финал нещо от Вас, което искате да остане като послание, така, в навечерието на този празник.

Ана Борисова: Чудих се какъв да бъде финалът и всъщност ще заимствам може би частичка от моята авторска песен „Нешан“, авторски проект между мен, Дамян Димов, Джон Томас и Петър Миланов:

Нишан в песен ще се прероди.

Щом ще се приражда тази песен, тя ще съществува, до края на света. Нека да бъде песента, нека да пазим паметта българска, нека все повече учители да се осланят на българската традиционна култура и по този начин да възпитават поколенията.

• Много Ви благодаря. Наистина по-хубаво завършах едва ли можем да направим. Така хубаво успяхте да я направите тази песен, че докосва нещо много, много дълбоко и много на място за този празник. Благодаря Ви, още един път. Пожелавам Ви професионални творчески успехи и до нови срещи.

Ана Борисова: До нови срещи.