БудителиТЕ: Даниела Данис Туран-Христова – интервю за будителството и музиката като път и вдъхновение: Децата са нешлифовани диаманти, които чакат да блеснат. Няма по-сладка задача от работата с деца!

В месеца след Деня на народните будители ви представяме още една от онези личности, които с делата си доказват, че будителството не е само минало, а мисия и начин на живот. Даниела Данис Туран-Христова е цигулар, но и  музикален педагог, диригент и ръководител на Детския камерен хор към Ротари клуб – Габрово. Тя посвещава своя път на музиката, на децата и на благородни каузи, превръщайки изкуството в средство за вдъхновение и доброта. В разговора ни тя споделя какво означава за нея да бъдеш съвременен будител, как музиката изгражда духовност и как чрез детския хор се раждат не само красиви мелодии, но и светли човешки души.

Днес имаме удоволствието да разговаряме с един истински вдъхновител – Даниела Данис Туран-Христова, музикален педагог и ръководител на Детския камерен хор към Ротари клуб – Габрово. В месеца след Деня на народните будители ще си поговорим за духовността, силата на музиката и за това благородните каузи са начин на възпитание.

• Г-жо Христова, Денят на народните будители е празник на духовността и просветата. Какво е неговото значение за Вас лично като педагог и диригент?

Даниела Данис Туран-Христова: Израстнала съм в едно изключително семейство, което почиташе и уважаваше празниците и спазваше традициите безкомпромисно. Закърмена съм от ранна детска възраст със стойностна класическа музика на оркестри и изпълните от световна величина, четяха ми се стихове и поезия на велики писатели и поети. От 4 годишна възраст поех по пътя си в света на музиката като започнах да свиря на цигулка, и така и до днес.

В хоровото изкуство се влюбих на зряла възраст, когато пеех в женския хор при СУ”Св. Климент Охридски” под диригентството на маестра Венеция Караманова ( понастоящем главен диригент на Детския радиохор ). Години след това станах и учител по музика, водена от любовта си към музиката и желанието си да успея да докосна до това изкуство повече деца.

Никога не изоставих и първата си “любов” – цигулката, с която и до сега може всеки да ме види и чуе като цигулар в Габровския камерен оркестър под диригентската палка на маестро Иван Стоянов, на когото дължа голяма част от музикалната си култура и изграждането ми като музикална личност.

Маестро, ти си моя съвременен Будител – благодаря ти, че те има!…

А да съм диригент на детски хор ми е било една мечта, която се осъществи благодарение на моята приятелка и дуетна половинка – пианистката Мирела Валявичарска, чиято майка водеше Детския камерен хор при Ротари клуб гр. Габрово и аз наследих от нея диригентството.

Денят на Будителите е един много важен празник за мен, дава ми повод да си задавам цели как да успеем да съхраним и продължим “българското” в народа ни, да научим децата си да станат достойни граждани на родината си, да бъдат добри, да пазят традициите ни.

• Според Вас, каква е ролята на музиката и хоровото изкуство за съхраняването на българската култура и ценности?

Даниела Данис Туран-Христова: Хоровото изкуство е с огромни традиции в България още от края на XIX вek. Има десетки хорове, които славят страната ни по света. Ще дам за пример Детския радиохор, Хорът на Ваня Монева ( Космическите гласове на България ) – едни невероятни фолклорни гласове от България.

• Какво Ви вдъхнови да се посветите именно на работата с деца и да изградите детски хор в Габрово?

Даниела Данис Туран-Христова: Децата са нешлифовани диаманти, които чакат да блеснат. Няма по- сладка задача от работата с деца – да видиш как изпод пръстите ти започват да блестят. Мисията не винаги е лесна, но си заслужава !

• В какво най-силно се различава работата с деца от тази с професионални изпълнители?

Даниела Данис Туран-Христова: Професионалните изпълнители често са хора с изградени навици, при децата това се прави понякога с години, да им изградиш определени навици. Всяко дете идва с емоциите си и преживяното от деня си и  невинаги вибрира на нужната честота за репетиция и за това какви точно изисквания имам аз към него (тях). Има дни, в които свършваме определена дейност с лекота, но има и в такива, в които просто си говорим за това как е преминал денят им, какво се е случило в училище, обсъждаме радости и тъги, споделяме си. Така се сближаваме, имаме си доверие,  изграждаме една тясна връзка, която е много важна за всички ни.

• Вашият детски хор е участник и в благотворителни концерти. Как децата възприемат мисията, че чрез своето пеене могат да помагат и да правят добро?

Даниела Данис Туран-Христова: Винаги са съпричастни, моите деца са прекрасни (казвам моите, защото ги чувствам като такива).

• Можете ли да споделите някой от най-запомнящите се моменти или концерти, свързани с благотворителни каузи?

Даниела Данис Туран-Христова: Ежегодно участваме в благотворителния бал на Ротари клуб, пяли сме в концерти за събиране на средства за болни дечица.

При нас почти всеки концерт е с мисия.

• В каква посока искате да развиете хора занапред и какви нови проекти планирате?

Даниела Данис Туран-Христова: Моите желания са да продължава да се развиват тези деца, музиката облагородява човека винаги, самата му мисъл, възгледи, поглед над различни аспекти в живота се променят, когато се занимаваш с изкуство. Има детски хорови фестивали, на които искам да ги заведа!

Тук е мястото да благодаря на всички, които са с мен в тази дейност – Зора Колева – вокален педагог на хора, Мирела Валявичарска – корепетитор на хора, Ротари клуб гр. Габрово – нашите благодетели. Благодаря Ви от сърце !

• В днешно време често говорим за нуждата от духовни водачи. Какви качества според Вас трябва да притежава един съвременен „будител“?

Даниела Данис Туран-Христова: Да водят с личния си пример, да формират ценности, да пазят, съхраняват и предават традициите, да озаряват с добротата си, да подкрепят… Добродетели много, за мен най- важният е личния пример!

• И накрая – какво послание бихте отправили към децата и хората в Габрово по повод Деня на будителите?

Даниела Данис Туран-Христова:  Да вярват в себе си и никога да не се предават! Децата да греят с щастливи усмивки, да имат въображение, да постигат мечтите си и да вярват, че няма невъзможни неща!

***

Срещата с Даниела Данис Туран-Христова ни напомня, че будителството не е отзвук от миналото, а светлина, която продължава да гори в делата на хора като нея. В нейния свят музиката е път към духовност, възпитание и доброта, а децата – най-ярките искри на надеждата. Нейният пример вдъхновява да вярваме, че с любов, труд и постоянство, както и със силна вяра в доброто можем да създаваме хармония не само в изкуството, но и в човешките сърца.