Поeтесата Цонка Христова ще представи шестата си стихосбирка в навечерието на 8-ми март
На 5 март 2026 година от 17.15 ч. в читалня «Д-р Петър Цончев» на РБ «Априлов – Палаузов» поeтесата Цонка Христова ще представи шестата си стихосбирка
«Музеят на живота». Редактор на книгата е Юлий Йорданов – писател и литературен критик, който споделя:
«Музеят на живота». Редактор на книгата е Юлий Йорданов – писател и литературен критик, който споделя:
„Признавам си, че четох стиховете с такава ненаситност, с каквато морният пътник в зноен летен ден пие вода от бистър планински поток“.
Цонка Христова е завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. До 1988 г. живее в София, а от 1989 г. в Дряново. Работила е като журналист, музеен специалист и екскурзовод в Националния музей на образованието – Габрово и учител по български език и литература в Дряново. От учебната 2012/2013 г. до 2014 г. преподава български език и литература в Българския теоретичен лицей „В. Левски” в Кишинев, Молдова. От 2001 г. до 2009 г. е председател на Дружеството на писателите – Габрово, редактор на литературния алманах „Зорница“, един от учредителите на Априловските награди за литература. Пише поезия и публицистика. Има издадени шест поетични книги: „Думи на кръстопът”, „Размишленията на една мравка, „Попитах мама…”, „Между вековете, (двуезична, на български и сръбски език), „Прашинки“ (хайку), „Музеят на живота“. Носител е на над двадесет национални награди за поезия. Превеждана е в Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Турция, Република Молдова. Член е на Съюза на българските писатели.
„Първото впечатление от поезията на Цонка Христова е, че попадаш във водовъртеж и водопад от думи и асоциации, които конотират с най-добрите класически образци от началото па XX век, но се неутрализират от змиевидните езици на някакви древни езически огньове, разкривайки спонтанно буйния характер на женската душа в сложния съвременен социален статус. Безспорно тази поезия има своите формални и подсъзнателни извори в първичните стихии на природата, от които черпи сила жената.”
Генчо Витанов
