150 години Априлско въстание – Цанко Дюстабанов и габровци в Априлското въстание – изборът да се изправиш
Има моменти в историята, когато изборът не е между успех и провал, а между достойнство и примирение. Пролетта на 1876 г. е точно такъв момент. На 20 април 1876 г. избухва Априлско въстание – събитие, което няма да донесе военна победа, но ще даде на България нещо по-голямо и значимо: глас пред света.
В този избор Габрово не остава встрани.
-
- Цанко Дюстабанов
Един необичаен войвода
Сред водачите на въстанието в Габровския край изпъква фигурата на Цанко Дюстабанов – човек, който не е роден за бунтовник, но става такъв по необходимост.
Роден в заможно и образовано семейство на 13 май 1843 г. в семейството на Рада Досева и Христо Дюстабанов – род, свързан с имената на Васил Априлов и Николай Палаузов, той завършва габровското класно училище през 1862 г.. Владеел е чужди езици – френски и турски и се утвърждава като уважаван общественик. Учи в Робърт колеж, познава законите, мисли рационално и действа умерено. И точно затова изборът му е толкова силен.
Дюстабанов не влиза в революцията по инерция. Той я избира – съзнателно, ясно, без илюзии.
Въстанието достига Балкана
Новината за въстанието достига Габрово на 28 април 1876 г. Само дни по-късно – на 30 април – в местността Михалевото се взема съдбоносно решение: въстанието да започне. През нощта срещу 1 май тридесетина мъже напускат домовете си. Не всички са подготвени, не всички са въоръжени, но всички знаят – връщането назад вече няма!
Соколският манастир се превръща в сборен пункт. Там се оформя четата. Там се ражда и доверието към един необичаен водач – Дюстабанов.
Между надеждата и обречеността
На 2 май четата вече наброява около 200 души. Първите сражения започват почти веднага. При с. Червен бряг (днес – кв. Радецки) получава първото си бойно кръщение в сражение с турската поща. Вечерта на Моровешките скали полагат клетва. Срещу тях стоят по-добре въоръжени и многобройни сили.
И въпреки това – въстаниците не отстъпват.
В дните, които следват – край Батошево, Кръвеник, Ново село – те се сражават не просто за територия, а за смисъл. 8 май е важен ден в историята – Габровската чета се попълва от дружините на Тотю Иванов и Георги Бочаров, събира се цялата чета в Ново село. Поп Харитон загива още при отбраната на Дряновски манастир, но другите продължават…
На 9 май е Сражението при Кръвеник – обсадата е разкъсана, въстаниците започват изтегляне към Балкана. Кръвеник е превзет и тилът на въстаниците е открит. По пътя към връх Мара Гидик вечерта стигат м. Мезлич, където нощуват в снега. Четата на Хр. Патрев и Тодор Кирков полагат клетва в с. Новата махала, разпределят се по отделения. След няколкочасови сражения в м. Чокара с редовна турска войска Новомахленската чета е разбита и се пръска на групи.
На 10 май продължава движението на Дюстабановата чета към Марагидик при много лоши атмосферни условия.
Последният отпор
Краят идва бавно и тежко. След ожесточени боеве четата е разбита. Оцелелите се изтеглят към Балкана, преследвани, изтощени, без надежда за подкрепа.
На 11 май четниците достигат до м. Рани бунар, където става последното сражение, в което са убити Пенчо Постомпиров, Дончо Фесчията, Колчо Влайков, Никола Фтичев и Досю Димов, а Цанко Дюстабанов е ранен. Четата се разпръсква.
Фазлъ паша пристига с войска в Габрово за омиротворяване на района. Градът е застрашен от опожаряване. Неговите първи граждани, подкрепени от местния духовен глава – архиерейският наместник свещеник Михаил Маринов, изработват “адрес за сполука” на Фазлъ паша и предприетите от него мерки. Още с предложеният откуп от 25 000 гр. общински пари те спечелват благоразположението му.
На 13 май Свещеник Иван поп Петков е арестуван и откаран в Търново, където е изправен пред Извънредния съд. Обвинен е, че е благословил въстаниците.
На 16 май Цанко Дюстабанов е заловен в района на к. Бойновци, м. Връбски извор и предаден на турските власти в Габрово.
-
- Паметна плоча в гората край Априлци
Думи, по-силни от оръжие
Изправен пред съд във Велико Търново, Дюстабанов няма армия, няма оръжие, няма изход. Но има глас.
В своята защита той изрича думи, които надживяват самото въстание – целта не е била победа на всяка цена, а да се покаже на Европа истината. Че страданието на българите трябва да бъде видяно. И че това вече е постигнато. Това не е оправдание. Това е осъзната победа – морална, историческа, неизбежна.
Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, войската и оръжието е във ваши ръце, че със сила ние не ще ви надвием. Но зная още, че вие сте варвари и тирани, че поради въстанието ще нападнете на невинните и мирни жители и ще направите зверства. Нашата цел, прочее, не е била да ви надвием със сила, но само да ви предизвикаме и да направите зверства, които вече направихте премного и благодарение на което се компрометирахте пред целия образован свят, а тая наша цел е достигната вече. Бъдете следователно известени, че ние победихме!
Вие като изгорихте толкова къщи и села на мирните българи, като изклахте толкова невинни старци, бабички, жени и деца, като разорихте толкова църкви и училища, трябва да знаете, че цяла Европа се възмути от вашите зверства и тя скоро ще дойде да ви изгони от тука. Затова стягайте се да бягате към Анадола.
Вие издадохте Хатишерифа и не го изпълнихте, издадохте Хатихумаюна и него не изпълнихте, обещахте правдини на християните и тях не дадохте. Мислите си, че все с лъжа ще я карате! Европа се насити на лъжите ви и вече не ви вярва. Вашата се свърши вече. Европа, както казах, ще ви изпъди оттука..
Смъртта като завършек, не като край
Цанко Дюстабанов е осъден на смърт заедно с Еким Цанков, поп Иван Гъбенски, Тодор Кирков и Стефан Пешев. Обесен на 15 юни 1876 г. в Търново Разказват, че посреща смъртта спокойно. Че не се страхува. И може би точно в това се крие силата на такива хора – те не умират като победени, а като хора, които са изпълнили дълга си.
-
- Паметник в Габрово
-
- Паметна плоча във Велико Търново, където е бил обесен
Защо помним
Априлско въстание не успява във военен смисъл. Но успява да разтърси Европа. Да предизвика възмущение. Да постави началото на процеси, които водят до Освобождението. А имената като това на Дюстабанов остават – не просто в учебниците, а като мярка за избор.
Защото историята не винаги се пише от победителите.
Понякога се пише от онези, които са знаели, че ще загубят – и въпреки това са тръгнали напред.
***
И днес паметта на саможертвеното дело на четниците и Априлското въстание не е забравена! Паметник на четата на Дюстабанов е разположен в гората край Априлци, на път за връх Марагидик.
Паметник на Дюстабанов има и в родното му Габрово, където 150 години след неговата гибел паметта за делото му е още жива!…
***
Източници:
https://bulgarianhistory.org/rechta-na-tzanko-diustabanov/
Гъбенски, Хр. и П. Историята на града Габрово и габровските въстания. Габрово, дружествена печатница „Заря“, 1903, с.113-193; Стефанова, М.-Т. Габровската бунтовническа чета 1 май-11 май 1876 г. – Априлското въстание в първи Търновски революционен окръг 1876. С., Наука и изкуство, 1978, с.120-137
