Изложбата „100 години от рождението на Стефан Фъртунов“ бе открита днес

Днес, 29 април, в 17:00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово откри документалната изложба, посветена на 100‑годишнината от рождението на своя създател – визионера, организатора и първи директор Стефан Фъртунов. Експозицията е разположена на открито в Парка на хумора и представя богат архивен разказ за човека, превърнал габровския хумор в световно разпознаваем културен знак.

Смелата мечта, превърната в институция

Историята на Габрово е пъзел от личности със силна визия, а сред тях Фъртунов изпъква като двигател на една от най-емблематичните културни идеи на града – създаването на Дом на хумора и сатирата. Той посвещава десетилетия на това да превърне местната хумористична традиция в международен център, който събира творци от цял свят около универсалния човешки език – смеха.

Един от цитатите, включени в изложбата, напомня силата на тази философия:

„Истинският хумор не търпи граници – той ги преминава и става достояние на всички хора по света.“

– Стефан Фъртунов.

Живот, отдаден на културата

Роден на 29 април 1926 г., Фъртунов е юрист по образование, но културен деец по призвание. Работи като юрисконсулт, развива активна читалищна дейност и през 1966 г. съставя сборника „Габровски шеги“, който по-късно се превръща в международен символ на габровския хумор с над 2,4 милиона издадени копия и преводи на повече от 20 езика.

През периода 1968–1972 г. заедно със съмишленици разработва концепцията за бъдещия Дом на хумора и сатирата. Сградата е официално открита през 1975 г., а през 1980 г. институцията е включена в мрежата на ЮНЕСКО като международен информационен център за хумор и сатира – уникален статут в световен мащаб.

Изложбата днес бе открита от Зам.директора на Музея, Нела Рачевиц, която обясни:

„Ние направихме нещо повече – излязохме от чисто биографичния разказ и се опитахме да акцентираме върху идеята и нейното осъществяване. Изложбата е съставена от хора, които не го познавахме лично, но ние работихме основно с разкази, с интервюта – за да пресъздадем тази история чрез изложбата“.

Тя уточни още, че една от целите на изложбата е тя да е достъпна и да „говори“ на по-младите, които бегло знаят за делото на Стефан Фъртунов. Ето защо изложбата е разположена извън сградата на музея и е достъпна за всички минувачи и туристи.

„Надявам се всеки да намери по нещо за себе си – интересно и полезно!“

допълни още тя.

Съществен принос за реализиране на изложбата имат и Държавен архив – Габрово. Цветомира Койчева, Директор на архива, обърна внимание върху важността на екипната работа, която е своеобразна ретроспекция към делото на Фъртунов.

„Тази екипна работа, която доведе до изложбата, която се надявам, че ще докосне сърцата на габровци, ми напомни за самото създаване на на музея и за делото на Стефан Фъртунов – той ни събира днес, неговата личност, но никой никога не е постигнал  нищо сам. Идеята за Дом на хумора и сатирата минава и през приятелския кръг на Стефан Фъртунов – хора, които всъщност избистрят идеята за музея, както и ръководството на града, тогава в лицето на Арх. Карл Кандулков, които вземат решението да се създаде Дом на Хумора и сатирата, както и подкрепата на низвергнатите софийски творци – Радой Ралев, Борис Димовски, Тодор Цонев, Богдан Бенев, който е автор на логото и Колю Атанасов. Всъщност самата изложба разказва и тяхната история – минаваме през мечтата за Дома на хумора и сатирата и стигаме до реализирането и до развитието на тази мечта.“

Експозицията включва:

• архивни документи и фотографии от личния и професионалния път на Фъртунов
• свидетелства за създаването на музея и първите му международни инициативи
• визуални материали, свързани с емблематичните личности около него – Радой Ралин, Борис Димовски, Тодор Цонев, Богдан Бенев
• проследяване на развитието на институцията от идеята до световното признание

Изложбата е реализирана в партньорство с Държавен архив – Габрово и с подкрепата на Община Габрово и ОП „Благоустрояване“.

Памет, която продължава да живее

Стефан Фъртунов напуска този свят през 2010 г., но оставя след себе си институция, която и днес продължава да вдъхновява, да събира хора и да доказва, че смехът е културна сила. От 2015 г. представителната зала на музея носи неговото име.

Днешното откриване събра габровци и гости на града, които почетоха човека, превърнал хумора в кауза и в културен мост между различни народи и няколко поколения габровци.