Първи гост в подкаст студиото на „За Габрово“: Мария Кръстева – защо държавата има нужда от лидерство, а не от работа „на парче“

С убеждението, че гражданският диалог е в основата на силното общество, „За Габрово“ поставя началото на своето ново подкаст студио. Първият гост е Мария Кръстева – юрист с международен професионален опит, експерт в сферата на човешките права и бивш заместник-областен управител на Габрово, която сподели своята гледна точка за работата в държавната администрация, предизвикателствата пред институциите и ролята на активното гражданско общество.

Още в началото на разговора Кръстева признава, че не е имала предишен опит в държавната администрация.

„Нямах никакъв опит в държавната администрация. Но реших, че не е редно да откажеш предизвикателство, когато можеш да помогнеш на родината си.“

Професионалният ѝ път започва с магистратура по право, след което близо десет години работи в корпоративния сектор, консултирайки международни компании още от студентските си години. По-късно животът я отвежда във Флорида, САЩ, където насочва кариерата си към неправителствения сектор и защитата на човешките права.

Днес работата ѝ е съсредоточена върху системни проблеми като защитата на хората с психични заболявания, детското правосъдие и процесите на деинституционализация.

„Свикнала съм да работя системно и стратегически. Имам афинитет към въвеждане на работещи световни модели в България – да напасваме решения, които наистина са полезни.“

От критик на системата – към работа отвътре

Като човек, който дълги години е отправял критики към държавните институции по темите за човешките права, приемането на поста областен управител се оказва сериозно лично изпитание.

„Сверих си часовника. Последните години остро критикувам държавната система по отношение опазването на човешките права, но срещнах подкрепа и сред партньорите, с които работим в неправителствения сектор.“

Работата „отвътре“ променя част от представите ѝ за администрацията. По думите ѝ в министерствата и държавните институции има сериозна експертиза и механизми, които функционират, но остават невидими за обществото.

Най-големият проблем според нея не е липсата на професионалисти, а липсата на управленски капацитет.

„Липсва ръководен капацитет – това е най-големият проблем.“

Доверието към институциите започва от лидерството

Една от основните теми в разговора е кризата на общественото доверие към държавните институции. Според Мария Кръстева възстановяването му е възможно, ако начело застават хора с ясна визия, почтеност и усещане за обществен интерес.

„Вярвам, че с един силен ръководен капацитет това е съвсем възможно. Един добър ръководител на първо място трябва да мисли дали дадени решения са смислени. Ако един човек е органично честен, той ще поставя социалната справедливост на първо място и това ще се усеща от всички.“

Комуникацията – слабата страна на администрацията

Особено критична е оценката ѝ за начина, по който институциите общуват с обществото. Според нея администрацията често се колебае каква информация може да бъде публично споделяна, а това създава усещане за непрозрачност.

„Работи се много на парче. Има огромен проблем с комуникацията. За всеки казус настъпва едно суетене какво може и какво не може да бъде казано публично.“

По думите ѝ обществото нерядко научава повече по неофициални канали, отколкото от самите институции. Затова е необходима по-ясна комуникационна стратегия, която да поднася навременна и важна информация, вместо администрацията да реагира единствено при възникване на кризи.

Защо хората не гласуват?

В разговора бе поставен и въпросът за трайно ниската избирателна активност. Според Кръстева проблемът не се изследва достатъчно задълбочено. Тя е убедена, че институциите трябва да търсят причините, поради които повече от половината активни граждани не участват в изборите, вместо единствено да констатират ниската активност след всеки вот.

Реакцията при случаите на насилие в Габрово

Сред темите беше и общественото напрежение около случаите на масови побои и прояви на агресия в Габрово – проблем, който постави на изпитание институциите в края на мандата на служебното правителство. Според Кръстева тогава основният приоритет е бил гарантирането на сигурността, но и създаването на условия за открит разговор между всички компетентни институции.

„На първо място беше сигурността и на второ – да се отвори вратата за дискусия с компетентните лица, за да се вижда, че се полагат грижи за решаването на проблема, а не да се работи на парче.“

Разговор за гражданското общество

Интервюто премина и през теми като ролята на гражданския активизъм, обществените каузи, отношенията между институциите и гражданите, както и тенденцията важни обществени дебати често да остават в сянката на шумни политически теми, а също и ролята на образованието в изграждането на гражданското общество.

Мария Кръстева говори още за бъдещите си професионални планове, за възможното си завръщане към политиката и за необходимостта обществото да обръща повече внимание на дългосрочните политики, а не само на краткотрайния политически дневен ред.

Началото на една нова платформа за обществен разговор

Подкаст студиото е съвместна инициатива на „За Габрово“ и „Оффмедия“, която има за цел да създаде пространство за свободен разговор по обществено значими теми.

В следващите епизоди зрителите ще могат да се срещнат с представители на неправителствения сектор, образованието, бизнеса, местната власт и активни граждани, които със своята работа допринасят за развитието на демократичното общество.

Стремежът на „За Габрово“ е да предоставя различни гледни точки, да насърчава гражданския диалог и да показва добрите практики и решения, които могат да направят институциите по-близки до хората.

Първият епизод с гост Мария Кръстева може да бъде гледан в YouTube канала на „За Габрово“.

 

***
Тази статия е създадена в рамките на инициатива „Свободен глас – информиран избор“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.