Паметникът на Шипка затваря врати за три години – започва мащабната му реставрация

Монументът, издигнат благодарение на дарения от цяла България, предстои да бъде възстановен, а историческата му експозиция – изцяло обновена.

Паметникът на свободата на връх Шипка затваря врати за посетители. От днес започват консервационно-реставрационните дейности по монумента, съобщи за БТА директорът на Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов. Ремонтът е планиран да се извърши в рамките на 642 календарни дни, но заради тежките метеорологични условия на Шипченския проход реалният период за работа е разпределен в интервала от 1 април до 31 октомври в три последователни календарни години.

Така един от най-разпознаваемите символи на България ще остане недостъпен за посетители през значителна част от периода, в който страната ще отбележи две изключително важни годишнини – 150 години от Шипченската епопея през 2027 г. и 150 години от Освобождението на България през 2028 г.

Над 3,15 млн. евро за реставрацията

Финансирането за реставрацията беше осигурено с решение на Министерския съвет от средата на юли. Правителството одобри 3 151 475 евро за Министерството на културата за обезпечаване на дейности по реставрация и консервация на фасадите на Паметника на свободата. Средствата са предназначени за дейностите по възстановяване и съхраняване на монумента, чието състояние през годините е било сериозно повлияно от суровите климатични условия на Шипченския проход и проникването на влага.

Предстоящият ремонт обаче няма да се ограничи единствено до фасадите. Предвидени са дейности и по вътрешните пространства, стълбището, входовете, инсталациите и музейната експозиция.

Влагата – един от основните врагове на паметника

Основният проблем, който налага реставрацията, е проникването на влага в конструкцията на монумента. Предвидени са дейности както по фасадите, така и във вътрешните пространства. Всички фугиращи смеси между отделните каменни блокове по фасадите ще бъдат префугирани.

В интериора ще бъдат премахнати натрупваните през годините слоеве изолационни материали и шпакловки, за да бъде разкрит автентичният каменен градеж. Предвижда се още възстановяване на всички оловни обшивки, изграждане на нови инсталации и основен ремонт на стълбището към северния вход.

Вратите на костницата и северния вход ще бъдат изцяло реставрирани.

Монументът ще получи и собствен генератор, който при прекъсване на електрозахранването да осигурява работата на системите и инсталациите.

От „народна кауза“ до реставрация за бъдещите поколения

Ремонтът има особено значение именно заради историята на самия Паметник.

Както „За Габрово“ вече разказа в материала „По пътя на дарителството – стотици българи даряват, за да се изгради Паметникът „Шипка“ на връх Св. Никола“, издигането му е резултат от една от най-мащабните общонародни дарителски кампании в българската история.

Идеята за паметник на загиналите в Шипченските боеве възниква още след Освобождението, а през 1920 г. живите опълченци създават национален комитет за реализирането ѝ. След призива за доброволни пожертвувания започват да даряват училища, читалища, общини, военни части, частни лица и българи от емиграцията.

Десетилетия по-късно отговорността е не по-малка – този път задачата не е да бъде изграден монументът, а да бъде съхранен.

Какво ще се промени вътре?

С началото на реставрацията настоящата постоянна експозиция ще бъде демонтирана и прибрана във фондохранилището на музея. След приключването на строителните дейности предстои да бъде изградена нова постоянна експозиция, наречена „Шипченска епопея“. По думите на д-р Ангелов тя ще съдържа повече информация, повече витрини и нови експонати. За посетителите, които искат да научат повече, ще има и допълнителен разказ чрез QR кодове.

Най-ценните и знакови експонати от сегашната експозиция ще бъдат запазени и ще намерят място в обновения интериор.

„Историята на събитията, свързани с Руско-турската освободителна война, с отбраната на Шипченския проход, със създаването и действията на Българското опълчение няма да бъде подменена или изтрита“,

подчертава директорът на музея пред БТА.

По думите му тя ще бъде допълнена и обогатена с нови факти, а начинът на представянето ѝ трябва да осигури на посетителите по-пълноценно преживяване.

Шипка няма да „пропусне“ юбилеите

Затварянето на Паметника идва в особено чувствителен момент. През 2027 г. ще се навършат 150 години от Шипченската епопея, а през 2028 г. – 150 години от Освобождението на България. Според д-р Ангелов обаче прекъсването на реставрацията заради юбилейните чествания би означавало процедурите за избор на изпълнители да започнат отначало, без гаранция кога ще приключат. Това, по думите му, би довело до допълнително и драстично влошаване на състоянието на монумента.

Затова ръководството на Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ счита за недопустимо реставрацията да се превърне в причина за преустановяване на честванията. Самият връх остава историческо място – музей на открито, на чиято територия се намират още 26 паметника и паметни знаци.

Чествания ще има, но Паметникът ще бъде в процес на възстановяване.

Паметникът, който народът е построил, сега трябва да бъде съхранен

Този монумент не е просто държавен строеж, възложен и финансиран от една институция. Той е материален израз на общонародна признателност. Преди близо век хиляди българи дават средства, труд и подкрепа, за да бъде издигнат Паметникът на Св. Никола. Днес пред следващите поколения стои друга задача – да не позволим времето да заличи това, което предишните поколения са създали. Именно в това е големият смисъл на започващата реставрация.

Паметникът на свободата е открит през 1934 г. с посланието, че макар всеки паметник да е разрушим от времето, споменът трябва да остане жив. Почти век по-късно този спомен отново минава през строителни скелета, камък, фуги, реставрация и музейна работа.

Защото Шипка не е само паметник. Тя е памет, за която всяко поколение носи отговорност.