„Студио Габрово“ – епизод 6: Симона Харачерева – Гърдевска: Да имаш глас е възможност, но и отговорност

„Един от трима ще може да управлява гласа си.“

казва експертът по комуникация Симона Харачерева – Гърдевска в шестия епизод на подкаста на „За Габрово“ – „Студио Габрово“.

Комуникацията като основа и подход – шестия епизод на „Студио Габрово“ е разговор за комуникацията, увереността да се изразяваш и още по-важното – способността да чуваш другия. Гост на подкаста ни е Симона Харачерева – Гърдевска – водещ, сценарист и професионалист с повече от десет години опит в работата с публика, събития, организации и различни екипи. Човек, за когото комуникацията не е просто професия, а осъзната мисия.

От Габрово и първия микрофон до БНТ

Пътят на Симона към телевизията започва още в детството – в Габрово, покрай работата на майка ѝ.

„Майка ми много дълги години беше създател на съдържание – продуцент, сценарист, водещ. И аз отраснах по този начин.“

По-късно идва и Българската национална телевизия – макар че, както самата Симона признава, това никога не е било предварително начертан професионален план, но срещата с телевизията затвърждава любовта ѝ към тази работа и към силата на думите, когато зад тях стои човек, което постепенно се превръща не само в професия, но и в мисия!

Имаме ли глас, или просто имаме възможност да говорим?

Една от най-съществените теми в разговора е начинът, по който днес използваме гласа си. Дигитализацията, социалните мрежи и изкуственият интелект дадоха на все повече хора възможност да бъдат чути. Но това не означава непременно, че знаем как да говорим.

„Поколението Gen Z смятат, че имат право на глас. Просто не знаят как да го използват правилно.“

Според Симона това е умение, което трябва да се изгражда – особено сред децата и тийнейджърите. Тя самата работи с ученици и млади хора и определя това като своя мисия. Защото да дадеш на едно дете пространство да говори означава не просто да му дадеш сцена. Означава да му покажеш, че мнението му има значение.

„Да бъдат пълната версия на себе си“

В разговора естествено се стига и до ролята на семейството.

„Ние трябва точно това да провокираме в децата – да бъдат пълната версия на себе си, да се изразяват, да се изявяват, да не се срамуват, да не се притесняват. Но ето там идва семейството.“

Според Симона днес почти всеки човек може да намери своята трибуна. Въпросът вече не е толкова дали има къде да говори, а как ще го направи така, че гласът му да бъде чут.

Когато спираме сами себе си

Проблемът с комуникацията обаче не е само при децата. Той засяга и възрастните – хората, които имат какво да кажат, но не си позволяват да го направят.

Симона говори и за професионалната среда, в която понякога човек просто изпълнява предварително написан сценарий, без да се осмели да реагира спонтанно, да мисли на момента, да бъде себе си. А именно това естествено присъствие според нея е едно от най-важните качества на добрия комуникатор.

Комуникацията като връзка между хората

Въпросът дали комуникацията е проблем само за „успешните“ хора или засяга всеки от нас води до един от най-силните изводи в разговора.

„Много е важно! Истината е, че благодарение на комуникацията ние се свързваме.“

Тя е необходима не само на сцената, пред камера или в професионална среда. Тя е в отношенията между родители и деца, между учители и ученици, между колеги, между граждани и институции, между хора с различни позиции. И може би точно липсата на истински разговор стои в основата на голяма част от конфликтите, които наблюдаваме около себе си.

Каузите и гражданската ангажираност

Симона неведнъж е заставала пред публика и в името на каузи – като водещ на благотворителни концерти и инициативи. За нея стойността на подобна работа не се измерва непременно в лична полза. Тя казва:

„Когато правиш нещо в полза на другите, когато личното ти его стои назад, аз смятам, че това са хората, които си заслужава да следваш.“

А най-голямата награда понякога е една кратка обратна връзка.

„Един човек може да ти напише едно изречение или просто да ти каже: „Благодаря ти, че побутна този процес при мен.“ Това е такава награда, ценна за мен и за това, което правя, че това продължава да ме бута напред.“

Да бъдеш чут. Но и да чуваш.

Разговорът със Симона Харачерева – Гърдевска е за гласа, но не само за гласа. Това е разговор за смелостта да кажеш какво мислиш. За отговорността да знаеш как го казваш. За способността да застанеш пред хората и да бъдеш себе си. За децата, които трябва да бъдат насърчавани да се изразяват. За обществото, което има нужда от повече диалог и по-малко говорене един през друг.

И може би най-вече – за простата, но често забравяна истина, че комуникацията не започва с това да бъдеш чут.

Започва с това да чуеш другия.

Гледайте епизод 6 на „Студио Габрово“ със Симона Харачерева – Гърдевска.

***

Тази публикация е създадена в рамките на инициатива „Свободен глас – информиран избор“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.