Какво се случва с Паметника на Шипка? От „За Габрово“ поискахме пълната документация за ремонта по ЗДОИ

„За Габрово“ поиска по ЗДОИ пълната документация за ремонта – от проекта и цените до квалификацията на изпълнителя и контрола върху реставрацията

Какво точно се случва с Паметника на свободата на връх Шипка? Какво е предвидено в одобрения проект и съответстват ли на него действията, които се виждат на разпространяваните в социалните мрежи снимки и видеа? Кой контролира ремонта на един от най-значимите символи на българската история и с какви документи е доказана квалификацията на фирмата, която го извършва?

Това са част от въпросите, на които „За Габрово“ търси официални отговори.

След появата на множество кадри от ремонта, на които се вижда демонтиране и разрушаване на части от стълбището пред Паметника на свободата, изпратихме заявление по Закона за достъп до обществена информация до Национален парк-музей „Шипка – Бузлуджа“, Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство.

Не правим предварителни изводи за това дали видимите на кадрите действия са законосъобразни или съответстват на проекта. Именно затова поискахме документите, които могат да дадат отговор и които към момента не са достъпни в официално обявената обществена поръчка към този проект.

Първият въпрос: това ли е предвидено в проекта?

Един от най-съществените въпроси е свързан с входното стълбище на Паметника, което в момента е обект на разрушение, видно от разпространените в социалните мрежи снимки и видеа.

От институциите поискахме целия работен инвестиционен проект, техническата спецификация, количествените сметки, количествено-стойностните сметки, подробната разбивка на строителните, реставрационните и консервационните дейности и графика за изпълнение. Поискахме и конкретен отговор какво е предвидено за стълбището – какво ще бъде демонтирано, какво ще бъде възстановено, какво ще бъде заменено, какви материали ще бъдат използвани и колко струва всяка от тези дейности.

Но поставихме и един въпрос, който вече е особено важен на фона на разпространяваните кадри:

Демонтирането и разрушаването на части от стълбите, което се вижда на снимки и видеа в социалните мрежи, част ли е от одобрения проект?

Това не е въпрос на интерпретация на снимки. Отговорът трябва да се съдържа в проектната документация.

Колко струва всяка намеса?

Другият въпрос е за парите. По процедурата са подадени шест оферти, а за изпълнител е определено „Билдинг Комфорт“ ЕООД.

Затова поискахме не просто крайната стойност на поръчката, а подробната ценова картина – количествата, единичните цени, стойността на труда и материалите, строително-монтажните дейности, реставрационните и консервационните работи и непредвидените разходи, ако има такива.

Поискахме и ценовите предложения на шестимата участници, включително количествено-стойностните им разбивки, както и информацията за оценяването и класирането им. Така може да стане ясно не само колко ще струва ремонтът, а и как са се различавали предложенията на участниците и каква е била разликата между избраната оферта и останалите. Към момента тази информация не е налична в системата ЦАИС.

Защо техническото предложение на избрания изпълнител е скрито?

В публичната документация е посочено, че избраният изпълнител не желае информацията в техническото предложение да бъде разкрита.

Това също поставя въпроси. „За Габрово“ поиска да бъде посочено каква конкретно информация е определена като поверителна, на какво правно основание и извършена ли е преценка кои части действително представляват защитена търговска или техническа тайна.

Ако има защитена информация, поискахме да бъде предоставен поне частичен достъп – със заличаване само на данните, за които действително съществува законово основание.

Има ли достатъчно опит изпълнителят да реставрира национална културна ценност?

Тук въпросите стават още по-конкретни. „Билдинг Комфорт“ ЕООД е определено за изпълнител на дейностите по Паметника. Затова поискахме документите, с които дружеството е доказало необходимата професионална компетентност, технически и професионален капацитет и опит в строителни и реставрационни дейности.

Особено важен е въпросът за опита с недвижими културни ценности, включително такива с категория „национално значение“, ако подобно изискване е било поставено.

Поискахме да бъдат посочени конкретните обекти, с които фирмата е доказала изискуемия опит – какъв е бил предметът на договорите, кой е бил възложителят, каква е била стойността, какви дейности са извършвани и какъв е статутът на съответната културна ценност. Поискахме и информация за специалистите, ангажирани с реставрацията, включително дали са изпълнени приложимите изисквания за квалификация и вписване в регистъра по чл. 165 от Закона за културното наследство.

Видно от информацията в системата „Сигма“, фирмата – изпълнител е извършвала основно дейности, свързани с ВиК инфраструктура, като е посочен само един проект за ремонтиране на сграда – църква. Това повдига резонният въпрос – какъв е опитът на фирмата с обекти от подобен харакер и по-специфично – с обекти, категоризирани като културна ценност от национално значение?

 

Кой гледа какво се случва на терен?

Другият голям въпрос е контролът.

Кой осъществява авторския надзор?
Кой осъществява строителния надзор?
Кой контролира специално реставрационните и консервационните дейности?
Кои са специалистите и каква е тяхната квалификация?

И още нещо – как се приема извършената реставрация? Поискахме договорите за авторски и строителен надзор и специализираните договори, свързани с контрола върху реставрацията. Защото въпросът не е само кой строи. Въпросът е кой има правомощията и отговорността да каже „това е изпълнено правилно“.

Снимки – Юлиян Губатов, Фейсбук

Почти 11 месеца между отварянето на офертите и избора на изпълнител

В обществената поръчка има и друг факт, който изисква обяснение.

Офертите са отворени на 27 март 2025 г., а решението за определяне на изпълнител е от 4 февруари 2026 г. Това са приблизително 10 месеца и една седмица между отварянето на офертите и избора на изпълнител.

Какво се е случвало през това време?

Именно това поискахме да бъде изяснено чрез пълна хронология на процедурата – заседанията на комисията, проверките на документите, исканията за допълнителни документи и разяснения, отговорите на участниците, приключването на отделните етапи, доклада на комисията и решението за избор. Поискахме да бъде посочено и дали процедурата е била спирана, прекратявана или възобновявана, както и дали е имало обжалвания, производства пред КЗК или ВАС, проверки на АОП или други процедури, които са повлияли на продължителността ѝ.

Променян ли е проектът, докато процедурата е вървяла?

Има и още един въпрос, който трудно може да бъде подминат.

Между отварянето на офертите и избора на изпълнител е изминал значителен период. Затова поискахме информация дали през това време са променяни или актуализирани:

• инвестиционният проект;
• количествено-стойностните сметки;
• техническата спецификация;
• методиката за оценяване;
• други документи, свързани с поръчката.

При наличие на промени поискахме и съответните версии на документите, за да може да се види какво точно се е променило.

Поискахме и сравнение между първоначалната документация, офертата на избрания изпълнител и окончателно сключения договор – включително по отношение на обхвата на дейностите, количествата, цените, сроковете и етапите на изпълнение.

А Министерството на културата проверявало ли е ремонта на място?

Паметникът на свободата е недвижима културна ценност с категория „национално значение“. Затова от Министерството на културата поискахме всички документи по съгласуването на проекта, становищата и решенията на компетентните органи, както и информация кой и кога е разглеждал проекта и какви условия или предписания са били поставени.

Поставихме и конкретен въпрос:

Извършвало ли е Министерството проверки на място след започването на ремонта?

Ако да – кога, от кои експерти и какви констатации и предписания са направени?

И още: Как се контролира дали това, което реално се прави на Паметника, съответства на одобрения проект?

 

Какво казва НИНКН за стълбището?

От Националния институт за недвижимо културно наследство поискахме документацията, определяща статута и режима за опазване на Паметника, извършените обследвания и експертизи и становищата по инвестиционния проект. Особено конкретно е запитването ни относно стълбищата, парапетите, площадките, настилките, каменните елементи и останалите автентични архитектурни и конструктивни елементи.

И отново – най-същественият въпрос:

Предвидено ли е в съгласуваната проектна документация демонтирането или разрушаването на съществуващи елементи от стълбището?

Ако да – какво точно се демонтира, какво се запазва, какво се възстановява и с какви материали? И как се гарантира запазването на автентичността на културната ценност?

Въпросите са много. Отговорите трябва да бъдат с документи.

От „За Габрово“ не искаме уверения, че „всичко е по проект“. Искаме самия проект.

Не искаме общо обяснение колко струва ремонтът. Искаме количествено-стойностните сметки и ценовите предложения.

Не искаме само да ни бъде казано, че изпълнителят отговаря на изискванията. Искаме документите, с които това е доказано.

Не искаме само информация, че има контрол. Искаме да знаем кой го упражнява, каква е квалификацията му и как се приемат извършените дейности.

И най-вече – на фона на кадрите, които вече се разпространяват публично, искаме ясен документален отговор на един конкретен въпрос:

Разрушаването и демонтирането на части от стълбището на Паметника на свободата – предвидено ли е в одобрения проект?

Ако е предвидено – какво точно трябва да бъде извършено? Ако не е – кой го е разрешил и на какво основание?

Отговорите на тези въпроси предстои да бъдат предоставени по реда на ЗДОИ. От „За Габрово“ ще ги публикуваме, когато ги получим, в тяхната зялост.

Защото Паметникът на Шипка не е обикновен строителен обект. А когато става дума за намеса в културна ценност с национално значение и за разходване на публичен ресурс, прозрачността не е допълнителна екстра. Тя е необходимост.

***

Забележителната история на Паметника, тук:

***

Снимки – Юлиян Губатов, Фейсбук

 

***

Тази статия е създадена в рамките на инициатива „Свободен глас – информиран избор“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.