„Търговска тайна“ – Министерството отговори за ремонта на Шипка, но остави без отговор ключовите въпроси

Има ли „Билдинг Комфорт“ необходимата квалификация за реставрацията на Паметника на свободата? Било ли е Министерството уведомено за демонтирането на елементи от стълбището? Съответстват ли извършваните дейности на одобрения проект? Кой и как контролира ремонта? На тези и други съществени въпроси от заявлението на „За Габрово“ по ЗДОИ Министерството на културата не дава пълен отговор.

Казусът с реставрацията и консервацията на Паметника на свободата на връх Шипка отдавна надхвърли рамките на обикновена обществена поръчка. Става дума за една от най-значимите недвижими културни ценности в България, за разходването на значителен публичен ресурс и за намеси по паметник с категория „национално значение“.

Именно поради това „За Габрово“ поиска по реда на Закона за достъп до обществена информация документи и конкретни отговори за проекта, избора на изпълнител, неговата квалификация, контрола и извършваните на място дейности. На 28 септември, след натрупано съществено напрежение в обществото, предвид разпространени кадри, на които се виждат действия, които повдигат редица въпроси около реставрацията на паметника „Шипка“, от „За Габрово“ подготвихме и входирахме официално запитване до отговорните институции:

Министерството на културата и Директорът на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа вече се произнесоха по частта от заявлението, адресирана до тях. От НИНКН отправиха покана „да дойдем на място“ в София за изисканите документи, при положение, че от „За Габрово“ изрично сме поискали всички документи и отговори по електронен път.

Отговорите и на Министерство на културата, и на НПМ „Шипка-Буздлуджа“ обаче оставят редица съществени въпроси без отговор или предоставят само частична информация, което повдига следващи въпроси!

Вписано ли е „Билдинг Комфорт“ в регистъра по чл. 165 от ЗКН?

Това е един от най-съществените въпроси, който остава изцяло без отговор!

В заявлението е поискано да бъде посочено дали „Билдинг Комфорт“ ЕООД и/или конкретните специалисти, включени в екипа за изпълнение, са вписани в публичния регистър по чл. 165 от Закона за културното наследство.

В отговора си Министерството посочва само три лица:

• Арх. Николай Симеонов, проектант на част Архитектурна, е вписан под № 60 в регистъра по чл. 165 от ЗКН.
• Арх. Георги Савов – управител и ръководител екип, е вписан под № 59 в регистъра по чл. 165 от ЗКН.
• Инж. Владимир Цветков, автор на част Технология за консервация и реставрация, е вписан под № 28 в регистъра по чл. 165 от ЗКН.

Но не отговаря на конкретния въпрос дали „Билдинг Комфорт“ ЕООД е вписано в регистъра, нито предоставя пълна информация за всички специалисти, които ще извършват реставрационните дейности.

Не получаваме и поисканата информация за това с какви конкретни обекти, договори и доказан професионален опит изпълнителят е доказал изискуемия капацитет за тази обществена поръчка.

Това не е второстепенна информация. При реставрацията на недвижима културна ценност въпросът кой реално извършва консервационно-реставрационните дейности и с каква квалификация е от съществено значение.

Публичната документация за поръчката също поставя изисквания към специалистите по консервация и реставрация, включително за вписване в регистъра по чл. 165 ЗКН.

Не е отговорено дали демонтирането на стълбището съответства на проекта

Още по-съществен е въпросът за видимите на публично разпространени снимки дейности по стълбището на Паметника, които предизвикаха сами по себе си широко обществено негодование и заслужават честен отговор, а не игнориране!

В заявлението е поискан конкретен отговор:

Било ли е Министерството на културата уведомено за извършваното разрушаване/демонтиране на елементи от стълбището и съответстват ли тези действия на одобрения проект?

На този въпрос Министерството не отговаря изобщо по същество.

Вместо това решението преминава към общо обяснение за характера на обществената информация и посочва, че администрацията няма задължение да създава нова аналитична информация. Но тук не е поискан сложен анализ.

Въпросът е конкретен: има ли уведомяване и съответстват ли извършваните действия на одобрения проект? Именно това е информацията, която обществото има право да знае, когато става дума за намеси по Паметника на свободата.

Министерството признава: след началото на ремонта не е извършвана проверка на място

В същото решение Министерството посочва, че към момента не е извършвало проверка на място след започването на ремонта. В същото време Министерството описва процедурата, по която след приключването на дейностите те ще бъдат приемани от комисия, назначена по реда на Закона за културното наследство.

Така остава въпросът как на практика се гарантира, че изпълнението на терен в реално време съответства на одобрения проект, особено когато става дума за демонтажи и намеси в автентични елементи и то при паметник на културата от национално значение!

Има проверки, но в миналото; има предписания, но документите остават недостъпни

От отговора на Министерството става ясно, че през последните години са извършвани редица проверки на Паметника на свободата.

Посочени са проверки през 2020 г. и 2025 г., включително комплексна проверка през април 2025 г. Всички те, обаче, са извършвани преди започването на ремонтните дейности.

Още по-съществено е, че Министерството съобщава за издадено Разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки, а впоследствие – за проверки по изпълнението му. Според отговора на 20 октомври 2025 г. е констатирано, че предписанията са изпълнени изцяло.

Но когато „За Габрово“ поиска копия от констативните протоколи, предписанията и експертните становища, Министерството отказва достъп, позовавайки се на разпоредби за служебна и търговска тайна и за неразгласяване на данни от проверки. Тук възникват сериозни въпроси.

Как обществото може да провери какво реално се случва на Шипка, ако самите документи, които биха удостоверили дейностите не се предоставят?

Отказът за предоставяне на документите гласи:

Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2“

Съгласно чл. 192, ал. 5 от ЗКН инспекторите са длъжни да:

1. отразяват точно фактите при извършената проверка в акта за нарушение;

2. опазват служебната и търговската тайна, станала им известна във връзка с извършваните проверки;

3. не разгласяват данни от извършените проверки;

4.използват информацията от проверките само за целите на административнонаказателното производство.

Но „За Габрово“ не изисква информацията от „инспекторите“. Нашето искане е входирано към реално носещите отговорност институции и то в следствие на конкретно възникнало широко общетвено негодувание. В нашетп заявлението изрично е поискано частичен достъп – при необходимост защитените данни и чувствителната информация да бъдат заличени, а останалата, съществена и важна информация да бъде предоставена. Но документите не са предоставени!

„Търговска тайна“ не може да се превръща в универсално прикритие

Когато става дума за частен договор между две частни страни, защитата на определена търговска информация може да има своето място.

Но в конкретния случай говорим за национална недвижима културна ценност, публичен възложител, обществена поръчка, която се финансира от държавата – ерго – значителен публичен ресурс. Въпросите за действително извършените към този момент реставрационни и консервационни дейности не може и на бива да бъдат замитани, когато е налице съществен обществен интерес, а контролът от държавните институции е не просто необходимост, а и гаранция за извършените намеси върху един от символите на българската държавност.

Общественият интерес към тази информация е очевиден и той няма нужда да бъде допълнително доказван. Той не може автоматично да бъде обезсилен с общото позоваване на „търговска тайна“ или „служебна информация“, без конкретно да бъде посочено коя информация е защитена, защо е защитена и защо не може да бъде предоставен поне частичен достъп?

И още нещо – част от информацията, която е поискана, няма характер на търговска тайна изобщо. Например:

Било ли е Министерството уведомено за демонтирането на стълбището? – Това е въпрос за действие или бездействие на държавен орган.

Съответства ли извършеното на одобрения проект? – Това е въпрос за съответствие с одобрена проектна документация при реставрацията на национална културна ценност.

Кои са специалистите, които извършват реставрацията, и изпълняват ли нормативните изисквания? – Това е въпрос за професионалната компетентност при изпълнение на обществена поръчка за културна ценност от национално значение.

Още повече, че на 8 октомври министърът на културата Евтим Милошев публично заяви, че след разговори с фирмата изпълнител е постигнато съгласие „абсолютно цялата поръчка да бъде отворена“. По думите му дотогава като търговска тайна са били посочени информация, свързана с времевия график, избора на материали и техническите ресурси.

Но и към настоящия момент това обещание все още не е изпълнено

Проверка на обществената поръчка показва, че към 14 октомври 2026 г. не са налични нови публикувани документи, които да показват, че обещаното от министъра „абсолютно отваряне“ на поръчката действително е реализирано. От страна на изпълнителя последно са качвани документи в началото на февруари т.г. Няма качвани нови документи и от страна на възложителя в обществената поръчка. Тоест между публично заявеното намерение и реално достъпната документация към момента има разминаване.

Това е особено съществено, защото именно публичността на документите би позволила на обществото да провери фактите – какво е възложено, какво е предложил изпълнителят, какво е одобрено, какви материали и технологии са предвидени и как се изпълняват дейностите на терен.

Отговорите далеч не изчерпват обществения интерес

От решението става ясно и друго – Министерството предоставя пет свои съгласувателни становища от периода 2020–2022 г. и потвърждава, че проектът има одобрена част „Технология за консервация и реставрация“. Това е важна информация. Но тя далеч не отговаря на всички поставени въпроси, още по-малко на най-съществените от тях, отговорите на които при спазена изцяло законосъобразност на извършените действия не би следвало да бъдат определяни като „търговска тайна“!

Не става яснодали освен посочените становища съществуват други протоколи, заповеди и решения, които са били поискани с конкретния въпрос.

Не е предоставена и поисканата пълна информация за доказания опит на избрания изпълнител.

Не е отговорено дали самото дружество „Билдинг Комфорт“ е вписано в регистъра по чл. 165 ЗКН.

Не е отговорено дали Министерството е било уведомено за демонтирането на елементи от стълбището и дали то съответства на одобрения проект. А документите от извършените проверки, които практически са извършени преди началото на СМР дейности са изцяло отказани.

Възложителят: петте ценови оферти са криптирани и не можем да ги предоставим

Отговорът на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ поставя друг съществен въпрос – как обществото може да провери ценовата конкуренция в процедурата, след като ценовите предложения на петима от шестимата участници не са достъпни?

От музея посочват, че петима от участниците са били предложени за отстраняване на различни основания по чл. 107, т. 2, б. „а“ от ЗОП. Именно поради това техните ценови предложения са останали криптирани, а възложителят заявява, че не разполага с ключ за декриптирането им и няма достъп до тях дори към настоящия момент.

Това означава, че обществеността не може да получи информация нито за общите цени, нито количествено-стойностните сметки, нито единичните цени на тези участници. Вместо това възложителят посочва, че от „За Габрово“ можем да се обърнем към Агенцията за обществени поръчки, за да поискаме декриптиране, ако са налице условията по ЗДОИ.

Тук възниква очевиден въпрос от обществен интерес: ако ценовите предложения са част от процедурата и от тях зависи възможността да бъде проследена реалната ценова конкуренция, кой и при какви условия може да осигури достъп до тази информация след приключването на процедурата? Още повече, че става дума за обществена поръчка за реставрация и консервация на национално значим паметник и за публичен ресурс в размер на милиони левове.

„Няма обществен интерес“ към техническите предложения?

Още по-съществен е отговорът на възложителя по отношение на техническите предложения на останалите участници. НПМ „Шипка-Бузлуджа“ заявява, че „липсва обществен интерес“ към техническите предложения на другите участници, тъй като те били част от подготовката към крайния акт по процедурата.

Това становище заслужава особено внимание.

Поръчката не е за обикновен строителен обект. Тя касае Паметника на свободата на връх Шипка, а техническите решения, квалификацията и подходът към изпълнението са пряко свързани с начина, по който ще бъдат извършени реставрационните и консервационните дейности.

В същото време самият възложител признава, че информацията за оценката и класирането е обществена и вече е публикувана. Следователно остава практическият въпрос как обществото да провери не само крайния резултат от оценяването, но и на каква база са били направени съответните изводи? Спазен ли е, в крайна сметка обществения интерес?

Министърът обеща „абсолютно цялата поръчка да бъде отворена“. Възложителят казва друго

Именно тук се появява най-същественото разминаване между публично заявеното от министъра на културата Евтим Милошев и писмения отговор на възложителя.

На 8 октомври Милошев заяви, че след разговори с фирмата изпълнител е постигнато съгласие „абсолютно цялата поръчка да бъде отворена“. От отговора на НПМ „Шипка-Бузлуджа“ обаче става ясно, че това не е реализирано в пълния заявен обхват.

Възложителят изрично посочва, че „Билдинг комфорт“ ООД е декларирал като търговска тайна организацията за изпълнение, линейния график, диаграмите на работната ръка и механизацията, списъка на строителните машини, техниката и механизацията, както и списъка на основните строителни материали и оборудване.

Още по-категорично е следващото уточнение:

„Към настоящия момент участникът не е оттеглил горецитираната декларация“,

поради което според възложителя съществува нормативно ограничение за достъпа до линейния график.

Тоест към датата на решението – 14 октомври 2026 г. – съществена част от документацията продължава да бъде недостъпна. Това е пряко различие между публично заявеното намерение за „абсолютно отваряне“ на поръчката и реалното състояние на достъпната документация.

И тук въпросът вече не е само дали дадена информация може да бъде определена като защитена. Въпросът е: какво точно означава „абсолютно цялата поръчка да бъде отворена“, ако седмица по-късно самият възложител официално заявява, че линейният график продължава да бъде недостъпен?

Времевият интервал е бил голям, но не такъв, какъвто показва датата 4 февруари

Отговорът на музея внася важна корекция и в хронологията на процедурата.

Първоначално публично достъпните данни могат да създадат впечатление за период от около десет месеца между отварянето на офертите на 27 март 2025 г. и решението за избор на изпълнител от 4 февруари 2026 г.

НПМ обаче категорично посочва, че 4 февруари 2026 г. не е датата на решението за избор, а датата, на която вече сключеният договор е публикуван.

Според предоставената от възложителя хронология:

– действително офертите са отворени на 27.03.2025 г. и тогава е започнала работата на оценителната комисия;
– на 07.10.2025 г. е изготвен доклад до възложителя към който са приложени протоколите за работата ѝ и особените мнения на нейни членове;
– на 17.10.2025 г. докладът е връчен на възложителя;
– на 25.10.2025 г. възложителят е върнал по реда на чл. 106, ал. 3, т. 3 от ЗОП доклада на оценителната комисия, като подробно и изчерпателно ѝ е посочил действията, които следва да извърши.
– на 07.11.2025 г. оценителната комисия изготвила нов доклад и ведно с приложените към него протоколи от заседанията си особени мнения го връчила на възложителя на 17.11.2025 г.
– на 25.11.2025 г. възложителят е утвърдил доклада на оценителната комисия;
– на 03.12.2025 г. възложителят постановява решението си за избор на спечелил поръчката участник, което влиза в законна сила на 15.12.2025 г. (понеделник);
– на 15.01.2026 г. в законоустановения едномесечен срок е подписан договорът за възлагане на обществена поръчка;
– на 04.02.2026 г. е публикуван вече сключеният договор.

Между отварянето на офертите и първия доклад на комисията са изминали повече от шест месеца. След това възложителят е върнал доклада за допълнителни действия, а окончателното решение е постановено на 3 декември 2025 г. Самият възложител подчертава, че процедурата не е била спирана, прекратявана, възобновявана или временно преустановявана.

Това прави още по-интересен въпроса какви точно са били действията между март и октомври 2025 г., какви са били „особените мнения“ на членовете на комисията и защо първоначалният доклад е бил върнат.

Няма плащания, няма приети етапи и засега няма анекси

Отговорът на възложителя съдържа и няколко важни факта за текущото изпълнение.

Към 14 октомври 2026 г. не са извършвани плащания към изпълнителя. Музеят посочва също, че дейностите продължават и няма завършени и приети по надлежния ред определени етапи или дейности.

Посочено е още, че към този момент:

• не се предвиждат изменения в проекта;
• не се предвиждат изменения в количествата;
• не се предвиждат допълнителни дейности;
• не се предвиждат промени в цените;
• няма сключени анекси към договора.

Това е важна отправна точка за последващ контрол върху изпълнението. Ако в бъдеще бъдат направени промени в обхвата, количествата, цените или сроковете, те вече могат да бъдат съпоставени с официално заявеното към 14 октомври 2026 г.

Кой контролира ремонта?

НПМ посочва, че авторският надзор ще се осъществява от изпълнителя по предходната обществена поръчка за изработване на инвестиционния проект, а независимият строителен надзор – от изпълнителя по отделна процедура от 2026 г.

Това е още един въпрос, който заслужава внимание при проследяването на ремонта: кой конкретно извършва специализирания контрол върху консервационно-реставрационните работи и как се документира този контрол?

На този въпрос отговорът на музея не дава същата степен на конкретика, каквато беше поискана – имена на специалистите, квалификация и договори за специализирания контрол.

Чертежи из техническата документация към обществената поръчка

И още един важен детайл: за стълбището вече има ясен отговор

За разлика от Министерството на културата, Националният парк-музей дава конкретен отговор относно демонтирането на северното стълбище.

В решението е посочено, че демонтирането и последващото монтиране на северното стълбище е изрично предвидено в одобрения инвестиционен проект, а отделните дейности са включени в количествената сметка към обществената поръчка. Това е съществена информация, която трябва да бъде разграничена от другия, все още неизяснен въпрос – дали Министерството на културата е било конкретно уведомено за извършеното демонтиране и дали действията на терен са изпълнени точно съобразно одобрената технология и проект.

С други думи: вече знаем какво твърди възложителят, че е предвидено в проекта. Остава да бъде проверено как точно е изпълнено на място.

Прозрачността не се измерва само с броя на публикуваните документи

Двата получени отговора – от Министерството на културата и от Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ – очертават една важна картина. От една страна, възложителят посочва, че практически цялата поискана информация се съдържа в публикуваната документация. От друга, когато се стигне до конкретни ценови предложения, технически предложения и линейния график, достъпът е ограничен или изцяло отказан.

Така възниква основният въпрос на този казус:

Колко „отворена“ е една обществена поръчка, ако обществото не може да види ценовите предложения на отстранените участници, не може да види линейния график, а част от техническата информация продължава да бъде защитена като търговска тайна?

Особено на фона на публичното заявление на министъра, че „абсолютно цялата поръчка“ ще бъде отворена.

За „За Габрово“ това не е спор за формулировки. Това е въпрос на проверима публичност.

При обект като Паметника на свободата прозрачността не би трябвало да приключва с публикуването на решението за избор и договора. Тя трябва да позволява да се проследи целият процес – от офертите и критериите, през избора и договорните параметри, до реалното изпълнение на терен. А когато за една и съща поръчка министърът говори за „абсолютно отваряне“, а възложителят официално заявява, че ключова част от документацията продължава да бъде недостъпна, това разминаване заслужава ясен отговор.

Шипка не е обикновен строителен обект

Паметникът на свободата не е просто поредният обект от обществена поръчка. Той е национална културна ценност и символ, чиято реставрация се извършва с публични средства.

Затова въпросите за това кой работи, как е избран, с каква квалификация, какво точно се прави, кой контролира дейностите и дали изпълнението съответства на одобрения проект не са любопитство. Те са въпрос на публична отчетност и отговорност!

„За Габрово“ ще продължи да търси отговорите на тези въпроси по официален път.

Защото при реставрацията на паметник на културата с национално значение и то от мащабите на Шипка общественият интерес не приключва с избора на изпълнител. Точно тогава започва.

***

От „За Габрово“ ще предоставим отговорите в пълния им обем при интерес, може да го поискате чрез запитване на нашия мейл, office@zagabrovo.bg

***

Предходна публикация по темата:

Снимки – Юлиян Губатов, Фейсбук

***

Тази статия е създадена в рамките на инициатива „Свободен глас – информиран избор“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.