Екзит пол резултатите: Йотова печели балотажа. Истинската история обаче е в пренареждането на партийните гласове

Илияна Йотова печели президентските избори с убедителна преднина пред Андрей Гюров, показват екзит половете на „Алфа Рисърч“, „Маркет ЛИНКС“ и „Мяра“. Но зад крайните проценти стои по-интересната политическа картина – кой към кого прехвърли гласовете си и кои партийни електорати се оказаха решаващи за победата?

В 19:18 ч. БНТ цитира данните на „Алфа Рисърч“, според които Илияна Йотова получава 52,5%, а Андрей Гюров – 43,4%.

„Маркет ЛИНКС“ дава 50,7% за Йотова срещу 44% за Гюров, а „Мяра“ – 51,1% срещу 44,6%.

Разликата е достатъчно голяма, за да може социоложката Боряна Димитрова да определи вероятността за обръщане на резултата като изключително малка.

Но числата, които заслужават по-голямо внимание, са други.

ГЕРБ остана зад Гюров, „Възраждане“ – зад Йотова

Според „Мяра“ 75% от традиционните избиратели на ГЕРБ са подкрепили Андрей Гюров, докато само 20% са гласували за Йотова.

 „Стана ясно, че колкото хора са излезли да гласуват от ГЕРБ, толкова са гласували и на втори“, 

коментира Асен Василев. Лидерът на ПП нарече подкрепата на ГЕРБ за Гюров „проформа“.

При „Възраждане“ картината е почти огледална.

По данни на „Алфа Рисърч“ 76% от избирателите на партията са избрали Илияна Йотова, срещу едва 15% за Гюров.

Йотова не печели просто с „левия вот“. Тя печели и до известна част от протестния, националистически вот, който на други избори отива към „Възраждане“.

ДПС

Данните за ДПС също са показателни. Според „Мяра“ 56% от избирателите на ДПС са подкрепили Йотова, 37% – Гюров, а 7% са избрали „Не подкрепям никого“.

Това веднага поставя въпроса доколко традиционните политически сметки за „решаващия вот“ могат да обяснят резултата.

Най-интересният въпрос: какво се случи с „Прогресивна България“?

Особено важен е вотът на избирателите на „Прогресивна България“. По данните, представени в ефира на БНТ, 15% от гласувалите за „Прогресивна България“ на парламентарните избори са подкрепили Андрей Гюров. Това означава, че значителна част от този електорат е избрала другия кандидат на балотажа. Именно тук предстои един от най-интересните анализи след окончателното преброяване: какво стана с останалите гласове на „Прогресивна България“?

Балотажът разби част от традиционните политически разделения

Тези данни показват нещо важно – президентските избори не са просто сбор от резултатите на партиите от предходния вот. Избирателят може да гласува за една политическа сила на парламентарни избори и за съвсем различен кандидат на президентски. Вероятно голяма част от разочарованите от „Прогресивна България“ сега просто решиха да не гласуват, предвид и ниската избирателна активност, която на балотажа бе с една идея по-висока спрямо първия тур, но все пак – ниска!

ГЕРБ до известна степен застава зад Гюров. Избирателите на „Възраждане“ – в огромната си част зад Йотова. При ДПС също има превес за Йотова. А при „Прогресивна България“ видимо има разместване.

От своя страна, коалицията Продължаваме промяната – Демократична България отчита повишаване и мобилизация на гласовете, спрямо април т.г.

Президентският балотаж се превърна в много по-широк сблъсък от класическото „ляво срещу дясно“. А голямата част от гласоподавателите за пореден път предпочетоха да НЕ гласуват изобщо!

Йотова печели според екзит пола. Но какво всъщност означава тази победа?

Ако окончателните резултати потвърдят екзит половете, Илияна Йотова ще бъде седмият президент на България.

Но още по-важният въпрос започва след изборите:

Как ще изглежда политическата карта на България след този вот?