Единственият известен Габровски килим от XIX век се завърна в България след необичайна сделка за 4000 евро
Един килим, предлаган за продажба в България за едва 79 евро, се превърна в рядка находка с изключителна културно-историческа стойност. Изтъкан вероятно между 1850 и 1880 г. и документиран в научна литература като притежание на Соколския манастир, килимът се оказва единственият известен запазен образец от краткия период на габровското килимарско производство през XIX век. След продължително проучване, поредица от преговори и необичайно покачване на цената от 79 до 4500 евро само за две седмици, ценната находка е откупена за 4000 евро и на 3 ноември отново пристига в България. Историята на Якоб ван Бейлен, председател на Фондация български килим повдига и важни въпроси – не само за опазването на културното наследство, но и за това как един исторически предмет изчезва от Соколски манастир и попада на пазара за антикварни изделия.
И ето го: единственият известен ГАБРОВСКИ КИЛИМ, изтъкан приблизително между 1850 и 1880 г.
Прочетете как цената на един малък килим се повиши от 79 евро до 4500 евро за по-малко от 2 седмици.
На 18 септември приятелски настроен търговец на килими от Северна България ми предложи за закупуване един килим. Както обикновено, получих само няколко снимки (виж снимка 1 и 4 до 9), без никакво допълнително обяснение освен: „Здравей. Имам един шаркьой. Много стар и много хубав”.
Снимките ми показаха типичен килим в тип шаркьой (Пирот/Чипровци/Самоков), но вълната, тъканта и цветовете определено не ми изглеждаха като тип шаркьой килим. Отговорих, че може да е винтидж копие на тип шаркьой, направено в Румъния или Турция, или дори е възможно да е фалшификат. Продавачът отговаря, че не е копие, а е шаркьой килим от Чипровци. Силно се съмнявах в това и казах, че мога да реша едва след като огледам килима лично (на живо). Продавачът каза, че вече има оферта от 2000 евро от САЩ, но че иска да го предложи първо на мен (за същата сума).
Междувременно вече бях направил търсене по снимки и открих, че килимът се е предлагал в Bazar.bg за € 79 до 21:17 часа на 16 септември в обява (виж снимка 3) със следния текст:
“Ръчно тъкан вълнен килим с традиционни мотиви
Ръчно тъкан вълнен килим с богата орнаментика и традиционни фолклорни мотиви. Изделието е с характерни геометрични фигури и наситени цветове. Има няколко малки и дребни забележки. Състояние и размери по снимките.”
Обадих се веднага на търговеца и му съобщих какво съм открил, на което той отговори: -„Охаааа, 79 евро. Но аз много скъпо купих”.
Поканих го на следващия ден, 19 септември, на консултацията с експерти на тема „Какъв е моят килим“ и последващата дискусия – кръгла маса, или пък за официалния празник, 22 септември. Той отговори, че на 19-ти не може да присъства, но иска бързо да продаде килима..
Два дни по-късно, на 21 септември, се срещнахме, но цената внезапно стана 3000 евро. След огледа се убедих, че килимът не е шаркьой- нито чипровски, нито пиротски, нито самоковски. Не ми приличаше обаче и на фалшификат, тъй като щяха да се постараят повече да изглежда като шаркьой. Какво всъщност беше, не можех да кажа; придържах се към първоначалното си мнение, а именно винтидж копие в стил Шаркьой от Румъния или Турция.
Предвид това, както и цената от 3000 евро, която сега ми се струваше твърде висока, не можах да се реша за покупката, но помолих секретаря на фондацията Калоян Янков да дойде и да види килима. Г-н Янков каза, че в момента не може да каже дали има бюджет за покупката, но че ще се свърже с продавача вечерта на следващия ден или в сряда сутринта, ако има бюджет; продавачът щеше да бъде в София в сряда следобед и/или четвъртък сутринта.
Казах на г-н Янков, че имам съмнения относно произхода и следователно не е „задължителен за добавяне“ килим, след което той реши да не се свързва с продавача повече. В четвъртък, 24 септември в 11:24, продавачът ми изпрати съобщение „Аз съм в София“, на което не отговорихме. На следващия ден получих разочаровано/гневно съобщение от продавача, в което той направи и следната оферта: „2000 евро предварително и 1000 евро между 15 и 20 октомври“.
На следващия ден му отговорих подробно, включително с извинението ми за това, че Калоян не се е свързал с него в сряда, но и заявих, че не мога да приема предложението му поради бюджетни причини.
Често килими с неясен произход не напускат мислите ми и продължават да ме интригуват. На 30 септември станах в 3 часа сутринта, за да се консултирам с литературата си за килими. В Станков (1975) открих изображение на килима (фиг.. 322, виж снимка 2) с анотация „Габровски килим дърво с плодове от XIX в. Основна вълна, бътък вълна. Техника гладка, килимена. Размери 1,56х1,10 м. Притежание на Соколския манастир – Габрово.“.
В книгата му, освен този килим, е изобразен и друг габровски килим (фигура 321), но няма допълнителни подробности за характера на килимите от Габрово. Те могат да бъдат намерени в книгата „Български килими до края на XIX в.“ от Д. Велев, БАН, 1960 (“СТАРИ КИЛИМИ ОТ ГАБРОВО”, стр. 57, 58 и 103), и по-специално в три бележки на австрийския консул в Русе, Н. В. Михоф, от 1863, 1870 и 1876 г., в които той описва за килимите от Габрово и това описание съответства изцяло на това, което забелязах, когато огледах килима. В бележката от 1863 г .се казва: “От бяла и пъстра оцветена вълна се изработват в градовете Шаркьой (Пирот, ЯвБ), Берковица ( да се разбира Чипровци, ЯвБ), Елена (вероятно тук той бърка Елена с Котел ЯвБ), Габрово и техните околности пъстри килими, които конкурират по качество на европейските килими, като и по своята евтиния, трайност и живост на трайните си цветове. В десените обаче те се определят от местния вкус. Първите два града са, които доставят най-хубавите килими и с тях снабдяват в Цариград.” В бележката от 1870 г.: “Производство на килими се прави в околността на Габрово…. В търговията тезе килими рядко се срещат, обаче се правят по поръчка според избран модел и дадена големина. Те се харесват тук и в Цариград, търсят се и отиват и в Букурещ. Същите се изработват върху тъкачни станове. Цветовете са много живи, десените турски, обаче понякога са с изображения на животни и птици. Употребената за тях вълна е доста груба.” В бележката от 1876 г.: “…..са прочутите габровски килими от дебела груба вълна или от козина, които се правят обикновено по поръчка, по желани модели и големини от населението върху примитивни тъкачни станове. Те се работят с изумителна сръчност и живи цветове и се ценят много….”
Велев, на стр. 58 обаче заключава: „Не се знае докога е продължавало това прочуто за времето си килимно производство, но най-вероятно е, че е угаснало скоро след Освобождението поради силно намалените му пазари и поради индустриализирането но Габрово. За него се пазят оскъдни спомени и не могат да се намерят почти никакви образци от старите килими от Габрово. На стр. 103: “От килимите, за които говорят с подробности консулските рапорти от 1863 и 1876 и които така много хвалят за техните образци и мотиви, досега (1960, ЯвБ) не е намерено нищо”.
След това откритие писах на продавача в 04:22: „Ще се обадя днес; можем леко да увеличим офертата си и да се споразумеем за условията на плащане.“ В 15:17 попитах отново дали мога да се обадя. На 1 октомври в 16:47 ч., получих отговор, в който се казваше, че за негово съжаление килимът е бил продаден същия ден и добавяше, че съм видял килима и че ако бях предложил 2000 евро още в началото, килимът е щял да бъде мой.
Впоследствие го информирах писмено, като включих и съответните снимки от книгите на Станков и Велев и обясних, че причината да повиша офертата е, че този килим трябва да остане в България като рядко културно наследство. Неговата реакция: „Защо не открихте това по-рано?“ Ами защото сериозното проучване – за разлика от търговията – отнема много време. Впоследствие започна дълга процедура за обратно изкупуване на килима от настоящия му собственик.
Разбрах, че килимът оттогава е бил продаден за 3500 евро на някого за къщата му в Чикаго или за къщата му в Бурса. Предположих, че купувачът можеше да се разочарова при получаването му (все пак той очакваше фино изтъкан килим тип „Шаркьой“ и – ако беше достатъчно осведомен – щеше да стигне до същото заключение като мен, че не е „Шаркьой“ поради много по-грубата вълна и тъкане), затова предложих на продавача да опита да вземе килима обратно от купувача. След това ние щяхме да го купим от него.
Не е известно кога и по какъв начин този килим е изчезнал от Соколския манастир. Информирах продавача за това, на което той отговори, че го е купил от човек в Стара Загора за много по-голяма сума.
На 3 октомври получих отговор от продавача: „Имам добри и лоши новини. Купувачът е готов да го върне, но иска 4500 евро, защото оттогава е получил оферта от Италия за тази сума.“ Бях шокиран и се почувствах измамен: от 79 до 4500 евро в рамките на 2 седмици.
Същия ден направих нашата контраоферта от 3750 евро. В следващите дни бяха разменени няколко съобщения с аргументи относно стойността и офертите.
На 12 октомври получих съобщение от продавача, че исканата цена е паднала до 4000 евро. Впоследствие стартирах кратка кампания за набиране на средства в двете Facebook страници. Не успяхме да преговаряме за цената допълнително и на 24 октомври преведох 4000 евро по сметката на продавача от Русе. На 28 октомври получих снимка от Истанбул, на която той е наметнат с килима, а на 3 ноември получихме килима.
ЗАЩО съм убеден, че този килим е габровският килим от книгата на Д. Станков, БАН, 1975 г.:
Разгледайте внимателно двете снимки (1 и 3) и ще видите, че дизайнът и на двете е идентичен пиксел по пиксел. Това оставя отворена възможността да е точен, наскоро произведен фалшификат на габровския килим (в края на краищата, в колекционерските среди през последните години се носят упорити слухове, че поради нарастващия интерес и съответно по-високите цени, на пазара се предлагат значителен брой експертно изработени фалшификати на тип шаркьой килими.)
Има три причини, които опровергават възможността този килим да е фалшификат. Първо, този килим се е предлагал в България и, доколкото е известно, не произхожда от чужбина. Познанията за изработване на фалшификати обаче не са налични тук, а в Турция. Второ, фалшификатор би искал да репликира килим с качество на тип шаркьой килими въз основа на снимката от Станков, 1975, тъй като те са търсени на пазара и се продават на добри цени. На публикуваната снимка обаче не се вижда, че вълната е по-груба, а цветовете по-ярки; това е описано само в бележките на Н. В. Михоф от 1863, 1870 и 1876 г. и в книгата на Д. Велев от 1960 г.
Третият и най-убедителен аргумент е, че от гледна точка на ценообразуването това също не може да бъде фалшификация. За производството на такова копие цената е приблизително 800 долара на м², в този случай следователно приблизително 1372 долара, да не говорим за желаната печалба. Килимът обаче беше предложен за първи път съвсем наскоро от продавач в Стара Загора за 79,00 евро.
Според моята оценка, този килим има реална стойност на международния пазар между 1000 и 1250 евро (ако беше добър тип шаркьой килим – Пирот, Чипровци, Самоков, тогава между 3500 и 4500 евро). Въпреки това решихме да върнем килима в България за 4000 евро, защото като единствен известен оцелял килим от краткия период, в който този вид килими са били тъкани в Габрово, той е с безценна стойност от културно-историческа гледна точка.
Въпреки че в никакъв случай не е най-скъпият български килим, който сме купували (21 бяха по-скъпи, достигайки до над 20 000 евро), това беше трудна покупка за нас, тъй като исканата цена се покачи до повече от 3 пъти от реалната пазарна стойност. Само внимателното проучване на литературата, което доведе до заключението, че това е уникалният габровски килим и следователно трябва да бъде запазен като важно културно наследство, оправда тази покупка. Много сме благодарни за вашия принос за това.
Това, което все още ме тревожи, е как и кога този килим е изчезнал от Соколския манастир (където според Д. Станков се е намирал през 1975 г.)? Тъй като беше предложен на изгодна цена от продавач от Стара Загора през септември тази година, човек би очаквал това да се е случило наскоро. Нашето разследване за Бакамски килим, който беше предложен в eBay, Чикаго миналата година и също беше описан от Д. Станков, 1975 г. като собственост на Соколския манастир, не даде резултати.
Цялата тази история и други подобни истории доказват за пореден път колко е важно да се създаде институт на знанието (като нашия план за Национален музей), който да документира и защитава това важно културно наследство.
Aвтор: Якоб ван Бейлен, председател на Фондация български килим.
