КНСБ: 57,7% от работещите в България получават доходи под необходимите средства за издръжка
Издръжката на тричленно семейство вече достига 1516 евро месечно, а един работещ, който живее сам, се нуждае от 842 евро. Синдикатът настоява за минимум 10% увеличение на заплатите в Бюджет 2027.
Над половината от наетите в България получават доходи под необходимата заплата за издръжка. Това показват данните на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) за потребителските цени и необходимите средства за живот през септември 2026 г., представени от Виолета Иванова, заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към синдиката.
Според изчисленията на КНСБ едно тричленно семейство с двама възрастни и едно дете до 14 години се нуждае от 1516 евро месечно, за да покрива разходите си за издръжка. За един работещ, който живее сам, необходимата сума е 842 евро.
Увеличението на необходимите средства за издръжка е 1,7% на тримесечна и 6,4% на годишна база. Спрямо юни разходите са нараснали с 26 евро за тричленно домакинство и с 14 евро за сам човек.
Изчисленията за необходимия трудов доход показват, че един работещ, живеещ сам, трябва да получава нетна месечна заплата от 1080 евро. За тричленно семейство с двама работещи възрастни необходимият общ нетен доход е 1954 евро.
„Разходите за издръжка на живот продължават да нарастват. Това е сигнал, че увеличението трябва да бъде съпроводено и с ръст на доходите“, заяви Виолета Иванова.
Над 1,5 милиона работещи са под необходимия праг за издръжка
Данните на Националния осигурителен институт показват, че 1,545 милиона наети лица, или 57,7% от всички наети, получават доходи под необходимата заплата за издръжка.
На минимална работна заплата са 527 666 души – 19,7% от наетите по трудови правоотношения. От тях 223 хиляди работят на пълно работно време, а останалите 304 хиляди – на непълно.
При работещите на пълно работно време делът на хората с доходи под необходимата заплата за издръжка е 52,3%. На минимално възнаграждение са 10% от наетите в тази група.
От КНСБ обръщат внимание и на значителния брой нископлатени работни места в българската икономика. Според Иванова е необходимо по-задълбочено изследване на трудовите практики и засилен контрол, за да се установи доколко декларираната заетост на непълно работно време отговаря на действителността.
Енергийните ресурси и транспортът продължават да оскъпяват живота
Сред основните фактори за поскъпването са енергийните ресурси. През септември общият индекс на цените на производител нараства с 20,9% на годишна база.
При хранителните стоки увеличението е 0,4% на тримесечна и 5,3% на годишна база. При нехранителните стоки годишният ръст достига 7,2%.
Особено осезаемо е поскъпването в групата на транспорта – 17,7% на годишна база. При автомобилите, бензините и моторните масла увеличението достига 34%. Само при горивата ръстът е 31% за бензина, 51% за дизела и 11% за газта.
Според данните от хармонизирания индекс на потребителските цени годишната инфлация в България през септември е 5,6%, при средно 3,8% за Европейския съюз и еврозоната.
В същото време БВП на човек от населението в България, измерен по паритет на покупателната способност, достига едва 68% от средноевропейското равнище. При хранителните стоки ценовото равнище в страната вече е 91% от средното за ЕС.
КНСБ настоява за минимум 10% увеличение на заплатите през 2027 г.
На фона на продължаващото поскъпване и разликата между доходите и необходимите средства за живот КНСБ настоява в проекта за държавен бюджет за 2027 г. да бъде предвидено увеличение на възнагражденията с минимум 10% както в публичния, така и в частния сектор.
От синдиката аргументират искането си с необходимостта ръстът на доходите да компенсира нарастващите разходи за живот и да ограничи задълбочаването на разликата между цените и покупателната способност на домакинствата.
Снимка – БНТ
