Промени в Закона за личната помощ предизвикаха недоволство: майки на деца с увреждания предупреждават за загуба на права
Предложените изменения предвиждат премахване на трудовите договори на личните асистенти, промяна в начина на определяне на възнагражденията и възможност осигуряването за общо заболяване и майчинство да бъде по желание. Родители на деца и пълнолетни хора с тежки увреждания настояват законопроектът да бъде преработен и предупреждават, че бюджетните икономии могат да бъдат за сметка на хората, които полагат грижи.
Промени в Закона за личната помощ, предложени без предварително обсъждане с пряко засегнатите семейства и организации, предизвикаха сериозна реакция сред пациентски организации и родители на деца с увреждания. Основните опасения са свързани не само с размера на възнагражденията, но и с правния статут на личните асистенти, трудовите им и осигурителните им права, както и с гаранциите за непрекъснатост на грижата.
В момента личните асистенти работят по трудови договори, сключени с общините, и се осигуряват върху минимална работна заплата. Правото на лична помощ се определя съобразно индивидуалните потребности на хората с увреждания, като значение има и процентът на увреждане, посочен в решението на ТЕЛК.
Предложеният законопроект променя съществено този модел – както по отношение на заплащането, така и на договорните отношения между асистентите и доставчиците на услугата.
Заплащането вече няма да бъде обвързано с минималната работна заплата
Една от основните промени предвижда отпадане на досегашната формула, според която възнаграждението за един час лична помощ се определя като 1,4 от минималната часова работна заплата.
Промяната трябва да влезе в сила от 1 януари 2027 г. Вместо автоматично да следва увеличението на минималното възнаграждение, часовата ставка ще се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет.
В публикуваните разчети за 2027 г. е заложена ставка от 5,24 евро на час. При запазване на действащата формула тя би достигнала приблизително 5,57 евро. Разликата е 0,33 евро на час.
Това означава, че макар номинално ставката да се запазва на нивото от 2026 г., личните асистенти няма да получат увеличението, което би следвало от повишаването на минималната работна заплата.
В сряда социалният министър Наталия Ефремова заяви, че възнагражденията няма да бъдат намалени и че при новия механизъм е възможно в определени случаи дори да има увеличение. Окончателният ефект обаче ще зависи от приетите текстове и начина, по който ще бъдат прилагани.
Според публикуваните разчети за 2027 г. за възнаграждения на личните асистенти са предвидени 777 млн. евро. По думите на министъра реформата цели да облекчи държавния бюджет в условията на свръхдефицит, като се очаква новите текстове да доведат до икономии от около 228 млн. евро през 2027 г. По програмата в момента се обслужват близо 80 000 потребители.
Трудовите договори ще бъдат заменени с нов тип правоотношение
Съществена промяна е предвиденото прекратяване на действащите трудови договори и замяната им със специални договори за предоставяне на лична помощ, които няма да бъдат трудови договори по Кодекса на труда.
Според проекта това трябва да се случи в преходен период между 1 април и 1 юни 2027 г.
Промяната ще премахне ограниченията за съвместяване на личната помощ с друга професионална дейност. Така като лични асистенти ще могат да бъдат привличани и хора, които заради професионалния си статут нямат право на втори трудов договор – например държавни служители, адвокати и лица със свободни професии.
Въпросът обаче е какви права ще запазят асистентите след преминаването към новия вид договори. Сред основните притеснения са платеният годишен отпуск, обезщетенията, защитата при прекратяване на правоотношението и допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
Промени в осигуряването и нови изисквания към асистентите
Законопроектът предвижда запазване на задължителното осигуряване за фонд „Пенсии“ и здравното осигуряване. Осигуряването за фонд „Общо заболяване и майчинство“ обаче ще бъде по желание.
Това поставя въпроси за защитата на личните асистенти при временна неработоспособност и майчинство. Социалният министър е уверила, че няма да се губи осигурителен стаж и че ще бъдат направени съответните промени в Кодекса за социално осигуряване.
Предвиждат се и допълнителни изисквания към хората, които ще предоставят лична помощ. Те ще трябва да представят медицински документ за психическата и физическата си годност да полагат грижи. Адресът им трябва да бъде в същото населено място като този на ползвателя или на разстояние до 40 км.
Няма да могат да бъдат лични асистенти и хора, които имат сключен с ползвателя договор за издръжка и гледане срещу прехвърляне на имот.
Според вносителите тези ограничения целят по-ясни критерии за предоставяне на услугата и предотвратяване на конфликт на интереси.
Майки на хора с тежки увреждания: Законопроектът отнема права на асистентите
Особено остра реакция срещу предложените промени изразяват майки на деца и пълнолетни хора с тежки и множествени увреждания. В изпратено до институциите становище те предупреждават, че вместо да подобри механизма за предоставяне на лична помощ, законопроектът може да отслаби трудовите и осигурителните гаранции на асистентите и да прехвърли тежестта на реформата върху семействата.
Основното им възражение е срещу задължителното прекратяване на действащите трудови договори и замяната им с нов тип договори. Според родителите това не е просто административна промяна, а съществена промяна в правния статут на хората, които полагат грижи.
Те подчертават, че при новия режим няма автоматично да се запазят всички права по Кодекса на труда – платен годишен отпуск, защита при прекратяване на договора и съответните обезщетения.
„За нас личната помощ не е административна схема. Много от нас са едновременно майки и лични асистенти. Грижата не свършва в края на отчетените часове: продължава през нощта, по празниците и когато самите ние сме болни“, посочват майките.
Родителите настояват трудовите договори да бъдат запазени или новият режим да осигури равностойни гаранции за хората, които предоставят лична помощ.
Сериозни възражения има и срещу възможността осигуряването за общо заболяване и майчинство да бъде доброволно. Според тях това създава несигурност и отстъпва от защитата, която в момента произтича от трудовото правоотношение.
Опасения за доходите и отпадане на допълнителното заплащане за стаж
В становището си майките обръщат специално внимание на промяната в механизма за определяне на възнагражденията.
Според тях с предложените текстове отпада не само досегашната формула, включваща коефициент 1,4 от минималната часова работна заплата, но и изричната гаранция за допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
Те предупреждават, че определянето на часовата ставка ежегодно със Закона за държавния бюджет създава възможност доходите на асистентите да бъдат ограничавани с бюджетни решения, без да има автоматична гаранция за съобразяването им с нарастващите разходи за живот.
Настояват връзката с минималната работна заплата и допълнителното възнаграждение за стаж да бъдат запазени или заменени с равностойни законови гаранции.
Ограничението от 40 км може да прекъсне грижата
Родителите коментират и предложеното изискване личният асистент да живее в същото населено място или на разстояние до 40 км от адреса на ползвателя.
Те не отхвърлят напълно мярката, тъй като разбират необходимостта от контрол и предотвратяване на фиктивното отчитане на часове. Настояват обаче да бъдат предвидени мотивирани изключения за случаите, в които избраният асистент действително полага грижи, независимо от разстоянието.
Според тях контролът не трябва да се превръща в механизъм за санкциониране на добросъвестни семейства.
Притеснения предизвиква и възможността личната помощ да бъде прекратена след нова индивидуална оценка и издаване на съответното направление. Майките настояват за ясни правила за уведомяване, право на оспорване и гаранции, че човекът с увреждане няма да остане без необходимата подкрепа заради административни процедури.
Недостигът на часове и липсата на заместваща грижа остават нерешени
Освен възраженията срещу конкретните законови текстове, родителите посочват и проблеми, които според тях продължават да остават извън фокуса на реформата.
Сред тях са недостатъчният брой часове за хора, които се нуждаят от продължителна или непрекъсната грижа, липсата на реално достъпен механизъм за заместващ асистент при заболяване или отпуск и недостатъчните решения за пенсионната сигурност на родителите, които десетилетия наред са се отказвали от друга професионална реализация, за да се грижат за децата си.
Те настояват да бъде разработен механизъм за допълнителни часове при доказана необходимост от непрекъсната грижа, както и за осигуряване на заместващ асистент, така че хората с увреждания да не остават без подкрепа, когато основният им асистент е болен или в отпуск.
Искат подробни финансови разчети и реално обсъждане на промените
Едно от основните искания в становището е Министерството на труда и социалната политика да публикува подробна финансова оценка на предлаганите промени. Родителите настояват да стане ясно какъв ще бъде бюджетният ефект от замяната на трудовите договори, промените в осигуряването и новия механизъм за определяне на часовото възнаграждение.
Те искат и публично сравнение между действащите и предлаганите права, за да се види кои гаранции отпадат и с какво ще бъдат заменени.
В становището се припомня и среща с министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова от 13 октомври 2026 г., на която са обсъждани индивидуалната оценка, часовете лична помощ, финансирането, професионализирането на грижата, контролът и възможността родителите да продължат да бъдат асистенти на своите деца.
По думите им тогава са получили уверение, че положението на ползвателите и асистентите няма да се влоши. Внесеният законопроект обаче не им дава необходимата сигурност, че това обещание ще бъде изпълнено.
Родителите не настояват законопроектът да бъде оттеглен, а да бъде съществено преработен. Те искат да бъдат запазени трудовите договори, осигурителната защита, предвидимото заплащане и допълнителното възнаграждение за стаж. Настояват също самите хора с увреждания, техните родители и личните асистенти да участват в обсъждането преди окончателното приемане на промените.
„Държавата трябва да каже открито какъв финансов резултат търси и кой ще понесе цената му“, заключават авторите на становището.
Въпросът, който остава отворен, е дали реформата действително ще подобри системата за лична помощ, или ще постигне бюджетни икономии чрез промяна на правата и гаранциите на хората, които ежедневно се грижат за най-уязвимите.
Публикуваме и следното Становище, в неговата цялост:
СТАНОВИЩЕ
НА ФОНДАЦИЯ „ЖИВОТ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН“
Относно: Законопроект № 52-654-01-176 за изменение и допълнение на Закона за личната помощ и законопроект № 52-654-01-177 за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесени на 10 ноември 2026 г.
Председателя на Народното събрание на Република България
Председателя на Комисията по труда, демографската и социалната политика
Председателя на Комисията по здравеопазването
Председателя на Комисията по бюджет и финанси
Председателя на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите
Министъра на труда и социалната политика
Министъра на здравеопазването
Омбудсмана на Република България
Националния съвет за хората с увреждания
Съвета за наблюдение по Закона за хората с увреждания
Агенцията за хората с увреждания
Комисията за защита от дискриминация
Прогресивна България
ГЕРБ – СДС
Движение за права и свободи – ДПС
Демократична България
Продължаваме Промяната
Възраждане
Фондация „Живот със Синдром на Даун“ изразява сериозна загриженост и несъгласие с предложените законодателни промени, които създават риск от влошаване на социалната и икономическата сигурност на хората с увреждания, техните семейства и личните асистенти.
От 2017 г. фондацията работи за защита на правата, достойнството и възможностите за развитие на хората със синдром на Даун. В ежедневната си работа поддържаме контакт със семейства от цялата страна и познаваме трудностите, пред които те са изправени.
Подкрепяме необходимостта от ефективен контрол, прозрачност при разходването на публични средства и усъвършенстване на системата за подкрепа на хората с увреждания. Тези цели обаче трябва да бъдат постигани при запазване на основните права и социални гаранции на засегнатите граждани.
Считаме, че предложените изменения поставят редица съществени въпроси, на които следва да бъде даден ясен и публичен отговор.
I. Относно предложените промени в Закона за личната помощ
1. Запазване на трудовите договори и трудовоправната защита
Един от най-сериозните проблеми е предложената замяна на действащите трудови договори със специални договори за предоставяне на лична помощ.
Тази промяна не може да бъде разглеждана единствено като административно улеснение. Трудовият договор предоставя законово установена защита, включително права, свързани с платен годишен отпуск, обезщетения, работно време, прекратяване на трудовото правоотношение и социално осигуряване.
При преминаване към друг договорен режим тези права няма да произтичат автоматично от Кодекса на труда, ако не бъдат изрично и равностойно гарантирани.
Фондация „Живот със Синдром на Даун“ настоява да се запази възможността личните асистенти да работят по трудови договори при действащата трудовоправна защита.
Не приемаме задължителното прекратяване на съществуващи трудови правоотношения като необходима предпоставка за усъвършенстване на системата.
2. Заплащане на личните асистенти и признаване на професионалния опит
Сериозно безпокойство предизвиква предложението да отпадне действащият механизъм за определяне на часовото възнаграждение, обвързан с минималната работна заплата чрез коефициент 1,4.
Предвижда се размерът на часовата ставка да бъде определян ежегодно със закона за държавния бюджет, като за 2027 г. е предложена ставка от 5,24 евро.
Това създава риск възнагражденията да не следват увеличението на минималната работна заплата и на разходите за живот.
Допълнително притеснение поражда предложеното отпадане на изричната гаранция за допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
За личните асистенти с дългогодишен стаж това може да означава реално намаляване на доходите им.
Настояваме да се запази законовата обвързаност на възнагражденията с минималната работна заплата, както и допълнителното заплащане за придобит трудов стаж и професионален опит.
Считаме, че грижата за хората с увреждания трябва да бъде призната като отговорен и обществено значим труд, който заслужава справедливо и предвидимо възнаграждение.
3. Осигурителни права и дългосрочна социална сигурност
Предложеният договорен режим поражда въпроси относно осигуряването при общо заболяване и майчинство, както и относно обхвата на останалите социални гаранции.
За голяма част от родителите, които са лични асистенти на своите деца, тази дейност е единствената възможна форма на платена заетост.
Тези родители често са ограничили или прекратили професионалното си развитие, за да осигуряват необходимата ежедневна грижа.
Затова всяко отслабване на осигурителната защита може да има последици не само за настоящите им доходи, но и за бъдещото им право на обезщетения и пенсионна сигурност.
Настояваме да бъдат запазени равностойни гаранции за социално осигуряване, включително при заболяване, майчинство и пенсиониране.
4. Реалността на семействата, полагащи постоянна грижа
Считаме за необходимо да бъде направено ясно разграничение между личните асистенти, които могат да съчетават предоставянето на помощ с друга професионална дейност, и родителите, които полагат постоянна грижа за деца или пълнолетни хора с тежки увреждания.
При част от семействата необходимостта от наблюдение, съдействие и подкрепа продължава през цялото денонощие.
Тя не приключва с изтичането на определените часове лична помощ.
Възможността за работа по друго правоотношение може да бъде полезна за определени асистенти, но не представлява решение за родителите, които поради потребностите на своите деца нямат реална възможност за допълнителна заетост.
Необходимо е законодателството да отчита, че за някои семейства личната помощ е едновременно жизненоважна подкрепа за човека с увреждане и единствен източник на трудов доход за родителя, който се грижи за него.
5. Непрекъснатост на личната помощ и защита на ползвателите
Всяка промяна в договорните отношения трябва да гарантира, че хората с увреждания няма да останат без необходимата подкрепа.
Предложеният преход към нов договорен режим, както и възможността за прекратяване на личната помощ след нова индивидуална оценка, изискват ясно разписани механизми за защита.
Настояваме да бъдат гарантирани своевременно уведомяване, ефективно право на обжалване и непрекъснатост на подкрепата при приложимите законови условия.
Особено важно е да бъде създаден работещ и финансиран механизъм за заместващ асистент при заболяване, отпуск или друга обективна невъзможност на основния асистент да предоставя помощта.
II. Относно предложените промени в Закона за здравето
1. Защита на хората с вродени, генетични и необратими увреждания
Фондация „Живот със Синдром на Даун“ обръща специално внимание на необходимостта от адекватна оценка на хората с интелектуални и комплексни увреждания.
Синдромът на Даун е генетично състояние, което съпътства човека през целия му живот.
Въпреки че чрез образование, терапии и подходяща подкрепа хората със синдром на Даун могат да развиват своите способности и умения, това не означава автоматично отпадане на потребността им от помощ.
Развитието на уменията не трябва да бъде основание за механично намаляване на признатата степен на увреждане или на необходимата подкрепа.
При оценяването следва да се отчита не само дали човек може да извърши определена дейност, но и дали може да я изпълнява самостоятелно, безопасно, последователно и без постоянно насочване или надзор.
2. Прозрачност на критериите за функционална оценка
Въвеждането на нови критерии за оценка на функционалното състояние трябва да бъде съпроводено с достатъчна публичност, ясна методика и участие на специалисти и организации с практически опит.
Настояваме да бъде представена оценка на въздействието на предложените промени върху хората с интелектуални, генетични и множествени увреждания.
Необходимо е да се гарантира, че прилагането на новите критерии няма да доведе до необосновано ограничаване на вече признати права, включително при хората с пожизнени експертни решения и установена необходимост от чужда помощ.
3. Гаранции при контрол и преразглеждане на експертни решения
Подкрепяме усилията за предотвратяване на злоупотреби в системата на медицинската експертиза.
Същевременно считаме, че използването на автоматизирани средства за анализ и контрол трябва да бъде придружено от ясни гаранции за индивидуална преценка и защита на засегнатите лица.
Автоматично генериран сигнал не бива сам по себе си да бъде достатъчно основание за отнемане на признати права.
Настояваме всяко решение, което може да доведе до ограничаване на социална подкрепа, да подлежи на ефективен контрол и обжалване.
III. Конкретни искания на Фондация „Живот със Синдром на Даун“
Във връзка с изложеното настояваме:
1. Да бъдат преразгледани предложенията за задължителна замяна на трудовите договори на личните асистенти и да бъде запазена действащата трудовоправна защита.
2. Да се запази обвързаността на часовото възнаграждение с минималната работна заплата, както и допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
3. Да бъдат гарантирани осигурителните права на личните асистенти, включително защитата при заболяване, майчинство и пенсиониране.
4/ Да не се допуска прекъсване на личната помощ вследствие на промени в договорните отношения или административните процедури.
5. Да бъде създаден реален механизъм за заместваща грижа при временно отсъствие на основния асистент.
6. Да бъдат защитени хората с вродени и необратими увреждания, включително тези със синдром на Даун, от необосновано повторно освидетелстване и ограничаване на вече признати права.
7. Да бъдат публично представени новите критерии за функционална оценка, заедно с подробна оценка на въздействието върху хората с интелектуални и множествени увреждания.
8. Да бъдат представени финансовите разчети за предложените промени, включително въздействието върху доходите и осигуряването на личните асистенти.
9. Да се проведе реално обществено обсъждане с участието на хората с увреждания, техните семейства, личните асистенти и организациите, които ги представляват.
10. Да бъде предоставен официален писмен отговор по изложените въпроси и информация за предвидените действия за защита на правата на засегнатите граждани.
Фондация „Живот със Синдром на Даун“ счита, че законодателните промени в областта на медицинската експертиза и личната помощ трябва да бъдат насочени към подобряване на подкрепата, а не към създаване на допълнителна несигурност за хората с увреждания и техните семейства.
Справедливата система не се измерва единствено с финансовата си ефективност. Тя се измерва и със способността си да осигурява достоен живот, реална подкрепа и защита на правата на хората, които зависят от нея.
За нас е особено важно да бъде признато, че семействата, които ежедневно полагат грижи за хората с увреждания, не могат да бъдат разглеждани само като получатели на социални средства.
Те изпълняват жизненоважна функция, която има пряко значение за качеството на живот, здравето и социалното включване на хората с увреждания.
Необходимо е всяка реформа да осигурява по-добра подкрепа, повече сигурност и по-голяма предвидимост, без да поставя под риск вече признатите права.
Очакваме компетентните институции да разгледат изложените аргументи и да предприемат необходимите действия за преразглеждане на спорните предложения.
Силвена Христова
Председател на Фондация „Живот със Синдром на Даун“
гр. Варна
12 ноември 2026 г.
