„БудителиТЕ“ – среща-разговор с Алфидин Ахмедов – Директор ДКТ – Габрово: „Искаме да има равен достъп до култура за всяко едно дете от нашата родина!“

 Отдавна съм осъзнал, че театърът е реална илюзия за светът превръщаща се в начин на живот. Едва навършил 8-9 години се записах сам в театрално студио към Детски комплекс. Не след дълго съдбата ме срещна с изключителните класически театрали, изповядващи стойностния – автентичен театър, поставящ началото на всички жанрове в сценичните изкуства. Десет годишен, актьора Пейчо Драгоев ме взе в любителската трупа към НЧ „Развитие – 1870“ – Севлиево, която по това време се ползваше с огромен респект в средите, защото той работеше с хъс и професионализъм. Много скоро след това, той ме запозна със своят колега Николай Колев, с което се постави началото на моята любов към кукленият театър. Една любов която продължава и до днес. Пътят, който ми бе показан от моя учител – Николай Николов, се оказа верен и единствен в професионалната правдивост на кукления театър. Тази истинност за кукленият жанр заложена в мен от ранна възраст се разви, провокирайки ме да търся вярата и наивността в кукления свят. Изследванията ми и стремежът за развитие в театрално отношение ме срещнаха с режисьора и актьор  – Краси Ранков. Неусетно за мен нямаше друг кръгозор, макар родителите да ме готвиха за правист или полицай – щура идея на фамилията. Естественият ход на събитията бе приемамът ми в  НАТФИЗ – СОФИЯ в класа на проф. Веселин Ранков, където бях щастлив да попадна сред страхотен преподавателски екип и да работя с разнообразни творци – проф. Надежда Сейкова, режисьорите – проф. Пламен Марков, Богдан Петканин, Гаро Ашикоян, както и много колеги актьори от сатирата. Хубаво е човек макар и да постига целите си в живота, да извръща глава назад, правейки си сам за себе си, скромно, анализ – какво и как е достигнал, кого е срещнал, за да си начертае посоката за напред. Мога да кажа смело, че аз в ДКТ – Габрово срещам съмищленици, с които да развиваме институцията, но и достойно да сме част от общия културен живот на страната, посредством нашите многобройни гастроли и качествена театрална продукция.

Актьорският ми опит, смело мога да кажа, че не е голям, но доста активен и интензивен. Както в академична среда, така и извън нея имах възможността да извоювам своето име, като артист, включително и на международния фестивал на елитните театрални училища в Пекин, Китай. Това ми помага да знам проблемите, неволите и радостите от отсрещната страна, така както ги познавам и при обслужващият и технически състав в театъра. С това се гордея. Не веднъж съм казвал, че аз съм от директорите, които са извървели пътя си сами и знаят цената на всяко едно стъпало по него. Не винаги съм бил директор, както се шегувам със себе си. Нищо не ми е чуждо от театралния механизъм. Учил съм се от опитни професионалисти – доайени в театралните звена, не ме е срам и сега да питам. В мениджърската професия не бива да си самонадеян, а напротив, да се интересуваш от отделните компоненти, съставящи театъра от неговите творчески звена. Това оптимизира работата и комуникацията с колегите независимо от спецификацията им в културната институция.  Те са наясно, че изискванията към тях са правдоподобни, а не самоцел на шефа. Така се изгражда доверие, което допринася за по-лесната и рентабилна професионално-работна среда в театъра. И днес аз пътувам с тях, осветявам спектакли при нужда, подреждам реквизит, нося декор или съм билетопродавач, макар те често да ми казват, че не е нужно. Що се отнася до мениджмънт на куклената институция в град Габрово, съхранена от колегите и най-вече от Община Габрово и нейните граждани не бе самоцел на моя живот. Вие посочвате административния ми опит от една огромна сценична организация обединяваща не един, а два театъра даваща работа на над 150 твореца, което, подкрепено със специализираното ми образование „Мениджмънт в сценичните изкуства“, ме прави управленец, с отговорности и стремеж за развитие, което смятам, че през годините и тук в Габрово съм го доказал. Ето правим красива и най-вече практична камерна зала с местния бизнес. Всеки дарява, не пари, а това с което практически, той е най-добър – строителни материали, врати, осветление, работна ръка от специализирани майстори и техници, което показва, че вече театърът има кръг от приятели – съмишленици на които може да се разчита.

Първата стъпка от мисията за стабилизиране и развитие на една културна институция, създадена от моя приятел Колев е факт. През годините сякаш бях част от този театър невидимо с помощта на неговите разкази и обич към това, което е достигнал и оставил след себе си в нея. Неговата мечта бе театърът да застане на челни позиции с помощта на класически приказки, разказани по съвременен начин, със средствата на кукленото изкуство на днешния век. Той бе наясно както за художественото ниво на театъра, така и за финансовото състояние. Финансовото състояние не бе розово преди встъпването ми в длъжност. Театърът имаше задължения, малко течеше покривът. Сега те са отдавна минала непреятност. Потенциалът и зарядът, които носи нашият куклен театър е движещата сила, която ме кара да мечтая заедно с екипа, да работим за утвърждаването и развитието на делото нашият основател. Положителната оценка от гилдията, младият екип, койте нараства все по-бързо, доверието на колегите са силата която в трудните моменти ме провокира. Театърът вече има своето място, вратите са отворени за всички театри и колеги за съвместна работа. Пътуваме и се заявяваме в цялата страна искаме да има равен достъп до култура за всяко едно дете от нашата родина, независимо в кой отдалечен край се намира в малко градче, селце или голям град, до всяко пригодено място за това, без компромис в качеството на художественото ниво. 

Благодаря Ви за уважителната оценка, но всички които са в екипа на ДКТ-ГАБРОВО от най – новите до доайените са Будители. Защото всички изповядваме една единствена максима- равен достъп до качествен културен продукт.

Стъпка по, стъпка нещата се променят, от деня на моето пребиваване в театъра. Привлечени са смело мога да кажа добри творци на щат при нас. Опитвам се да издирвам качествени и можещи хора, което ни прави много самостоятелни, като творческа единица. Подбора на репертоар също е ключов за постигането на ефекта отново да те пожелаят в дадено населено място, придружено с талантлив и можещ екип, не остава незабелязано, въпреки тежката конкуренция. Желанието, с което правим „Мартенски куклено -театрален калейдоскоп“ в нашия град също дава възможност за обогатяване на културния живот и сравнение с други колеги. Публиката вижда разнообразни по жанр детски представления, което я развива, правейки я и по-взискателна дори. Разбира се за да творя и имам идеи, трябва да имам и екип, на когото вярвам. Смело мога да кажа, че имам такъв както актьорски, така и административно технически. Гордея се със своите талантливи, можещи и изискващи от себе си актьори, които не ме подвеждат нито за миг, напротив, подкрепят ме и ме разбират в трудните моменти. Може би съм им длъжник в това отношение. Благодаря им!

Да не оставят изкуството настрана от своя сложен понякога живот.  Нека всеки открадне своя миг с изкуството, което ще го направи неминуемо по-щастлив и обогатен духовно. Защото само така ще преборим пошлостта не само в изкуството, но и в живота. Човек трябва да се развива и успоредно с това да подкрепя стойностното изкуство в България. Защото изглежда, че все повече отстъпваме място на чуждото, подозирайки нашето, без да си даваме сметка, че нашите творци по-природа са истински и можещи, а не рекламен или маркетингов продукт.

Що се отнася за новостите в театъра, предстоят ни няколко премиерни заглавия само до Коледа. Стремежът на екипа е да  предложим на верните си почитатели до края на 2024 още две дебютни заглавия за ДКТ-Габрово. Българската съвременна драматургия, непоставяна до момента в България, „Защо мухата спря да плете“ с автор Хр. Стоилова и дебютиращата в своята професия като млад режисьор – Диляна Димитрова, е запланувана да бъде новото заглавие с предпремиера в края на ноември месец. А през декември режисьорският тандем на Мая и Митко Димитрови, чиито спектакъл „Трите прасенца“, с участието на любимите габровски актьори на публиката – Виктория Василева и Павел Кинчев, се превърна в хит на сцената на ДКТ-Габрово, ще сътвори дългоочакваната коледна постановка за най–малките зрители, която ще е и старт на традиционната коледна кампания в ДКТ-Габрово в уюта на невероятна тематична украса. Коледната аранжировка, различна и неповторима всяка година, отличава вътрешната и външната визия на театъра от другите сгради не само на Габрово, но и в страната. Успоредно с това театърът ще продължи да осъществява националните си турнета в различни области на България. Интензивността нараства, защото предстоят заглавия, за които екипите и отделните звена в театъра работят въпреки, че са за началото на 2025г. Новият проект „Прометей„, е един от акцентите за този сезон, заедно с най-новото ни заглавие на режисьора Валентин Владимиров – Валяка – „Главатарят, който искал да плени месечината“. Режисьор на „Прометей“ е младия Любомир Колаксъзов. Този проект започнал своята реализация през месец юли тази година под формата на творческо ателие, се очаква премиерата през месец февруари 2025 г.. До март 2025 г. трябва да излязат и други две заглавия – „Бременските музиканти„, една страхотна класическа версия, която с екипа искаме да предложим на публиката и, разбира се, за първи път на куклена сцена „Лъжливото овчарче“  – класическо произведение, което се надяваме, че специално поръчаната драматургия ще потопи зрителя в дълбините на българската мъдрост. Екипите работят, част от тях са нови за нашия театър, което ни прави разпознаваеми в своето стойностно разнообразие в афиша.