Правнукът на Колю Фичето – Константин Фичев разказва любопитни спомени за своя именит прадядо, които на свой ред е научил от своя дядо – също Константин Фичев. Като малък една подробност му е направила изключително отношение. Над леглото във всекидневната неговият дядо е пазел ревниво снимка с погребението на първомайстор Колю Фичето – единствената снимка, правена някога на големия строител. Дори когато семейството е интернирано от София след 09.09.1944 г., снимката пътува към провинцията заедно с него. Снимката свидетелства за родовата памет, за голямото семейство на Първомайстора. От нея разбираме как е изглеждал видния възрожденски майстор. Днес снимката може да се види в залите на историческия музей в Дряново.

По-нататък от спомените научаваме, че Колю Фичето е човек с огромно благородство, скромен и най-вече – богобоязлив и истински вярващ. Това обяснява голямата му любов и старание в изграждането на църковни сгради. За тези негови заслуги църковното настоятелство към търновската църква „Св. Св. Константин и Елена” му подарява трон в храма, разположен най-отпред до владишкия трон. Когато внукът му го питал: „Дядо, защо сядаш най-отпред и защо на този трон никой друг не сяда?” Първомайсторът отговарял: „Защото, Косьо, така са решили нашите махленци, настоятелите на църквата. Нали аз съм я построил. По този начин ми се отблагодаряват.” За тези заслуги на Колю Фичето миряните на същата църква „Св. Св. Константин и Елена” му позволяват да погребе първородния си син Иван, починал преди него, в двора на църквата.

За религиозната ревност на Първомайстора са оставени интересни данни. Колю Фичето неизменно присъства на църковната служба в неделя. Лицето, според неговия внук, оставало винаги спокойно, но сериозно, съсредоточено. Слушал е внимателно думите и песнопението и е потъвал в красотата на православната литургия. Никола Фичев до смъртта си остава силно вярващ човек.

След службата обикновено Колю Фичето, заедно с двамата свещеника на църквата, отивали на раздумка в една от близките страноприемници. Така ние, днешните съвременници, научаваме за кръга от познанства на Фичето, за това, че той е търсел духовна близост с най-образованата част от българското общество – българското свещенство.