„БудителиТЕ“ – среща-разговор с г-жа Нели Пейкова: „За българите училището е храм!“
Втората част от интервюто е с г-жа Нели Пейкова, която е дългогодишен преподавател по Български език и Литература в ОУ “Ран Босилек” и за която г-жа Йоана Иванова сподели, че е всъщност вдъхновител на идеята символа на училището – Петелът – да бъде украсен с тъкания от вълна червен шал, символ на училището.
– Г-жо Пейкова, Вие определено сте вдъхновение, и то не само за Вашите колеги и възпитаници. Каква е Вашата тайна на този дългогодишен успех?
Тайна няма. Просто има любов. Любов към професията. Любов към децата. Любов към родното, към българското. Не можете да си представите колко положително ме зареждат светналите очи на учениците, техните усмивки! С тях забравям всички ежедневни грижи. С тях се чувствам подмладена. Наред с уроците си говорим за всичко, защото литературата ни потапя в свят, в който има много житейски послания. И така, крачка по крачка, вървим към своите малки успехи, което е гаранция за успех. Защото журналистът Наполеон Хил в своята книга „Тайната на успеха“ казва: „Големият успех идва след поредица малки успехи“.
– Вашият опит позволява една своеобразна ретроспекция – какво се промени в последните години и има ли все пак и положителни нови тенденции в образованието?
Разбира се, че има положителни тенденции. Не изпадам в умиление по отминалите години /макар че и там има много стойностни неща/. Не съм от хората, които казват: „Ако знаете, какви ученици имаше някога!“. Всяко време си има своето очарование и своите особености.
Образованието е динамичен процес, който е поставен сред ценности като семейството и приятелството. Училището се превръща в социална институция, където се учи как да се учи. Съвременното образование е ориентирано към настоящето – технологиите се сменят много бързо, учениците в някои области конкурират по информираност учителите, в което няма нищо лошо. Работи се по различни проекти, които показват креативността на децата, убеждават ни, че са носители на нови идеи. На България ѝ трябват млади образовани хора и аз вярвам, че част от тези млади хора са и нашите ученици.
– Вашите учиници постигат едни от най-високите резултати на НВО след 7-ми клас. Как успявате да ги мотивирате?
Да, това е факт. Не са само моите ученици, а изобщо седмокласниците от нашето ОУ „Ран Босилек“ години наред постигат едни от най-високите резултати на НВО. Това е резултат от всеотдайната работа на всички колеги.
Мотивирането започва от първия ден, от първия час в пети клас. Децата имат много вярна преценка за своите учители. Те усещат, когато се работи със сърце и с уважение към учениковата личност. Пък и предметът ми предразполага към това. Аз се гордея, че съм българка. Стремя се да възпитам тази гордост у учениците си. Те разбират, че трябва да знаят родния си език, да познават родната си литература, най-вече не само заради самото знание, а и защото са българи. Убеждавам ги, че учат в най-прекрасното училище, че да си „босилек“ е привилегия, че на НВО представят себе си, мен и не на последно място и училището. Срещам и безрезервната подкрепа на родителите. Те са моите първи помощници в работата ми. И ми вярват. Тук, според мен, е разковничето за тези резултати.
– През последните години именно съдържанието по БЕЛ се коментира надълго и нашироко, а някои от традиционно изучаваните произведения дори претърпяха преизвадане на осъвременен български език, защото се оказва, че голяма част от по-старите думи остават неразбираеми за децата. Какво мислите за това осъвременяване?
Не съм категорично против, защото това е начин да накараш малко четящото дете да посегне към книгата. Но не съм и привърженик на това осъвременяване. Така творбата губи от своята автентичност, от красотата си, от образността на езика на автора, който я е създал. Да, вярно е, че в някои творби има архаични думи, диалектни думи, някои от които са непознати за децата. И какво от това? Та това е нашият език! Как учениците ще се запознаят с изключителното богатство на езика ни? Нима тези някогашни будители не са го отстоявали през различните периоди на възходи и падения на родината ни? Знаете ли, че моите ученици прочетоха в шести клас романа „Под игото“? Ще кажете как? Ами така – всички заедно, цялото семейство – майки, бащи, баби, дядовци обясняваха непознатите думи, разказваха спомени от отминали години, от детството и се получи. Така неволно направихме едно семейно литературно четене. Какво по-хубаво от това!
– Кой е Вашият вдъхновител измежду светлите имена на Будителите ни?
България има цяла плеяда от будители – истински родолюбци, които са работили неуморно и безкористно да запазим българската си идентичност, дори и в най-трудните времена. Благодарение на тях днес я има родината ни и ние с гордост казваме, че сме българи. Трудно е да спомена само едно име, но все пак бих отделила две – Ран Босилек и Васил Априлов. И двамата са от Габрово, и двамата ме вдъхновяват по свой различен начин.
Ран Босилек – ясно защо, но освен това този сладкодумник от детския приказен остров винаги ми носи изключителна емоция със своето „облаче ле,бяло“, с приказките си и с онези непослушни и в същото време чаровни патиланци.
Васил Априлов – дарил средства и открил в града ни първото школо изцяло с преподаване на български език, за да се учат децата от всички краища на отечеството ни.
– И на финала на нашия разговор – нека оставим тук, в самия край Вашето лично послание към всички онези деца, които са били Ваши ученици, но и към нашите читатели.
Българинът винаги е отделял пари за образование – дори от нямането си, дори от залъка си. За него училището е храм. И нека всички ние и днес, със свалени шапки, да влезем в този храм и да поведем бъдещето на България по пътя на знанието!
