„БудителиТЕ“ – среща-разговор с Мартина Венкова – „Адаптирането на музейното съдържание за децата е една от основните мисии на музеите.“
Настоящето интервю с Мартина Венкова – Музеен експерт, е част от проекта “БудителиТЕ” – серия от интервюта, посветени на Деня на Будителите, 01 ноември, инициатива на сайта “За Габрово“.
Мартина Венкова е от онези съвременни будители, които определено оставят трайна следа след себе си и които умеят да преобразяват, да творят и да създават красота, която не просто вълнува, но и променя перспективи. Разговаряме с нея по случай Деня на Будителите, но и тъй като тя има да разкаже много за нейния най-нов проект – обновяването на залите в Регионален исторически музей – Габрово.
Официалното откриване на обновените зали на музея и представяне на най-новата им изложба, “Габрово и габровци” бе точно в Деня на будителите и предизвика интереса на габровци и гости на града, а най-изненадани бяха малките посетители на Музея, за които има специално създадени зони за взаимодействие с музея така, че децата се превръщат в едни малки откриватели на богатството на Габрово – културното и историческо наследство, събрано в залите на РИМ – Габрово.
– Г-жо Венкова, разкажете ни за Вашия най-нов проект – обновяването на РИМ – Габрово – с какви предизвикателства се сблъскахте и въобще – как протече цялостния процес по обновяването на залите в Музея?
Със сигурност това е най-трудният и предизвикателен проект в практиката ми до момента по няколко причини. На първо място стоеше огромната отговорност към наследството на музея, който е сред най-старите културни институции в града. Той е пряк приемник на музея в Априловската гимназия и в колекцията му има изключително ценни документи и експонати, които ние като габровци трябва задължително да познаваме. От това как са представени те, обаче, зависи какво внимание ще им се обърне. На второ място имахме предизвикателства в екипната работа, защото експозиция с подобен мащаб не е правена в Габрово от много години насам и не са много експертите, които могат да подпомогнат такова усилие. Във времето се смениха трима директори, текстовете се подготвяха от различни учени и консултанти и всичко това изискваше много динамично пренастройване на работата. На трето място стоеше обстоятелството, че експозицията се изпълняваше по европроект. В него имаше предварително заложени бройки експозиционно оборудване (витрини) и техника, с които трябваше да съобразим пространственото оформление. Непрекъснатият контрол върху качеството на строителните работи също беше задължителен, особено имайки предвид историческото значение и на самата сграда на музея. Отвъд тези трудности обаче, аз съм изключително благодарна за възможността да участвам в това начинание, което от проект се превърна в кауза. Екипът на музея натрупа огромен опит и смело гледа към напред с много идеи за нови културни продукти и услуги за посетителите. Ще се радвам да подкрепям тази добра енергия и занапред.
– На откриването на Музея споделихте, че крайният резултат е удовлетворяващ и надеждата е РИМ – Габрово да се превърне в привлекателно за туристите и децата място, на което те да се връщат често, като същевременно новата експозиция е „врата“ и към другите музеи в Габрово. Разкажете ни малко повече за тази идея, която определено е иновативна.
В моите очи едно от най-големите предизвикателства за историческия музея в Габрово преди обновяването му е, че той попадаше в „сянката“ на другите музеи в града – РЕМО „Етър“, Националният музей на образованието, Интерактивният музей на индустрията, Музеят на хумора и сатирата. Всеки от тях е важен и ценен, защото представя задълбочено важни за Габрово теми – етнографията, образованието, индустрията, специфичният ни местен дух и чувство за самоирония. Това, което липсваше обаче, беше „лепилото“ между всички тези теми – един смислен и цялостен разказ на габровския край, който да обясни в какъв контекст са се появили въпросните местни специфики. Именно това опитахме да направим в новата експозиция на РИМ – Габрово, където посетителите ще открият кратки разкази и за красивия костюм на габровката, и за първото училище в града, и за предприемчивите му индустриалци. По този начин музеят се превръща в логична първа спирка при посещението на Габрово, откъдето туристите могат да продължат разходката си и към другите музеи и да задълбочат знанията си там. Прекрасна идея в тази връзка би била и РИМ – Габрово да се включи в общия туристически билет за всички музеи в Габрово.
– Безспорно обновяването на залите на РИМ – Габрово постига поставените цели и за това свидетелства и нескритото любопитство, с което децата посрещнаха Музея. Крайно време всички музеи в България да станат максимално отворени за децата точно, за да предизвикаме техния интерес към културата и науката.” През погледа на децата” – ще успеем ли да наложим тази стратегия в музеите, които да последват примера на РИМ – Габрово, как мислите?
Адаптирането на музейното съдържание за деца е не просто задължително, а една от основните мисии на музеите, в които трябва да се развива неформалното образование. В България има много добри практики в областта, но в повечето случаи те се ограничават до специализирани събития – работилници, представления и др. Малко са експозициите, които са създадени с ясна цел да говорят на езика на децата и в това отношение съм щастлива, че екипа на музея прегърна идеята ми да предвидим във витрините чекмеджета и шкафчета със скрити книжки. Нарекохме проекта „Библиотека за малки откриватели“ и тепърва ще разберем дали той ще допадне на посетителите ни. В чужбина почти винаги има специални зони или части от постоянните експозиции със съдържание за деца и поне в моите очи това е необходима и важна практика.
– Кое е Вашето любимо място от Музея? Кой е онзи предмет, който Вие самата открихте за себе си и сега можем да видим в красивите изложбени зали?
Имам няколко любими експоната – челюстите на пещерната мечка на 35 000 години, колекцията от пафти, свидетелството за завършване на Априловска гимназия. Всеки един от тях разказва различна история, която поне за мен е много любопитна – за това как едно величествено животно е изчезнало след появата на човека, за значението на символите по женските накити или за това колко голямо постижение е било завършването на училище в миналото. Има и още много, за които ще научите в изложбените зали и от разказите на музейния екип.
– Какво предстои от тук насетне и коя е Вашата следваща музейна цел, която предстои да бъде осъвременена?
В момента работя с няколко музейни институции и две частни организации по проекти за постоянни и временни изложби. Всички са в сравнително ранна фаза и от коректност към колегите не мога да споделя повече, но съм щастлива, че музеите ни все по-често търсят специалисти като мен и тръгват по пътя на своето преосмисляне и осъвременяване. Ако имам една сигурна цел, то тя е да събирам все повече творци и музейни екипи на една маса и да им помагам да създават смислени музейни проекти заедно.
– И на финала – нещо, които питаме всички наши участници в интервютата, посветени на Деня на будителите – кой е Вашият личен вдъхновител – онзи Будител, който Ви е вдъхновил лично Вас, за да поемете по нелекия път на съвременните будители?
Не мога да се нарека съвременен будител, защото ако работех в държава като Италия, практиката ми щеше да е съвсем стандартна за местната среда. В България тя е вероятно по-видима единствено заради малкия брой проектанти с отношение към публичните интериори и културното ни наследство. Има много хора, които ме вдъхновяват и към които гледам в моменти на колебание. Сред тях са Антон Стайков и Свобода Цекова (автори на едни от най-ценните изложби у нас от последните години), Пламен Петров и Георги Шаров (директорът и дизайнерът на Художествената галерия в Казанлък), Росина Пенчева (културен мениджър и фотограф) и Галин Попов (създателят на пространството за култура „ТаМ“ във Велико Търново).
Повече за Мартина Венкова и нейните проекти може да разгледате в нейния сайт, а ние очакваме с нетърпение нейния следващ вълнуващ проект, докато междувременно габровци и гости на града ни могат да се радват пълноценно на нейното дело в Регионален исторически музей – Габрово.
Снимки – личен архив, Мартина Венкова