“БудителиТЕ” – среща-разговор с Мирела Валявичарска: „Естественото продължение на израстването на един музикант е той да предаде своите знания и умения на следващите поколения.“

Настоящето Интервю с пианиста и музикален педагог, г-жа Мирела Валявичарска, е част от проекта “БудителиТЕ” – серия от интервюта, посветени на Деня на Будителите, 01 ноември, инициатива на сайта “За Габрово.”

Мирела Валявичарска е носителка на множество национални и международни награди, а като преподавател се стреми да предаде всичките си знания и обич към музиката на своите ученици.

– Г-жо Валявичарска, разкажете ни за Вашата любов към музиката – как започна всичко?

Всичко започва от моето семейство. Аз съм израстнала в семейство на професионален музикант, в лицето на моята майка – хоров диригент и клавирен педагог Румяна Гръблева, а баща ми – Светла му памет – беше инженер, но умееше да свири на китара и акордеон. Винаги съм играела на пианото, а от 4 годишна съм започнала и с уроците. Имах късмета да изучавам пиано при едни от най-добрите специалисти в България – проф. Милена Куртева, Емилия Канева, Весела Маринова и проф.д-р. Борислава Танева. Те са изиграли много важна роля в моя живот, не само в областта на музиката, но и в изграждането ми като личност. Днес се надявам, че семенцата които „сея“ чрез обучението на моите възпитаници, ще покълнат и след години ще цъфтят, и ще се гордея с всички тях. 

– Без съмнение Вашите ученици и техните постижения сами говорят за високото качество на обучение. Пред какви предизвикателства се изправяте покрай педагогическата си дейност?

Моят педагогически опит е кратък, но много пъстър. Предизвикателство за мен е да покажа на децата, че изучаването на музикален инструмент е свързано с много труд, постоянство, дисциплина, но че всичко това си заслужава. Излизайки на сцената, те усещат емоцията на артиста. А тази емоция носи щастие и удовлетворение. Дори да не станат професионални музиканти, вярвам че те вече ще имат културата и опита, за да оценяват труда на хората на изкуството.

 – Каква е Вашата вътрешна мотивация да бъдете музикален педагог и има ли бъдеще в тази професия, според Вас?

Музиката е изкуство, което е за хората. Музиката е споделеност. Затова смятам, че естественото продължение на израстването на един музикант е, той да предаде своите знания и умения на следващите поколения. Аз самата изпитвам потребност да давам 100% от наученото до момента. Но също така продължавам да черпя идеи от музикантите у нас и по света, а най-безценните уроци получавам от учениците. Това е прекрасното в музикалното изкуство – то е безкраен извор на нови предизвикателства. 

 – Габрово има дългогодишна традиция, що се отнася до качествената музика и развитието на духовността. Тази година бе възстановена и традицията деца – музиканти да свирят заедно на концерти в Габровски камерен оркестър и знам, че и Вие самата имате немалък принос за възобновяване на тази традиция. Как приемат децата участието си в големите концерти?

Огромната заслуга тези концерти да съберат габровските музикални педагози и техните възпитаници на една сцена е на Иван Стоянов – дългогодишен диригент на Габровски камерен оркестър. Вярвам , че всички музикални педагози в Габрово дават всичко от себе си, за да изградят добра музикална култура сред младите.

 – Споделете какво предстои в музикален план – от Вас и от децата, какво може да очаква в близко бъдеще публиката?

С наближаването края на 2024г. подготвяме концерт, който ще се осъществи с подкрепата на НЧ „Будителите – 2017“, гр. Габрово. В това събитие ще участват както начинаещи, така и напреднали пианисти, като ще има музикални поздрави на деца от класовете на Елена Вълкова и Пламен Ризов. Нашите деца активно участват в културния живот на Габрово. С радост подкрепяме благотворителната дейност в града. Така младите се учат да бъдат съпричастни и да помагат за различни каузи. 

 – И накрая – нещо, което питаме всички наши участници – кой е Вашият личен Будител и вдъхновител, който Ви мотивира?

Аз съм израстнала сред хора – Будители, истински Вдъхновители, които никога не са пестили сили за развитието на културата в България. Но най-важна роля в живота ми е изиграла моята майка – Румяна Гръблева. Тя е пример за несломим дух – моят Будител!