Днес е зимна Света Анна или зачатието на Св. Анна. В този празник има преплетени християнски вярвания и езически обичаи, които се спазват в някои региони на нашата страна.

По повод на празниците се знае, че житията и християнските вярвания са неразривно свързани с езическите обичаи и народните поверия. Християнската вяра и народното суеверие са понякога така оплетени, че пркатически са като едно цяло, въпреки, че суеверието и заклинанията изцяло се отричат от християнството.

Като майка на Богородица Св. Анна закриля брака, семейството, девствеността, бременните жени и вдовиците. Този празник е известен още като Зимна Св. Ана или Анино зачатие.

Праведните Йоаким и Анна дълго време нямали деца. Желанието и молитвите им към Бога били толкова искрени и всеотдайни, че най-накрая той се смилил над тях и изпълнил молбата им.

Един ден, докато Анна работела в градината, при нея се явил ангел и казал:

След девет месеца – на 8 септември – семейството било ощастливено с момиченце, бъдещата майка на Иисус.

Според народните обичаи, празникът Анино зачатие е празник, познат само в отделни райони на Южна и Западна България.

Нощта, предхождаща този празник, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки.

В нощта срещу празника магьосниците могат да примамят чуждото плодородие; тогава се извършват най-различни заклинания и прокоби (за раздяла, болест и смърт).

Поверията твърдят, че в тази нощ черните магии „хващат“. Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, особено бременните, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го. Пред вратите мъжете запалват купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените мажат виметата на животните с въглен, чесън и мазнина, за да не им се отнеме млечността. Птиците държат затворени, за да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печките сол и жито, похлупват ги с паница и на сутринта с тях захранват животните, за да ги предпазят.

Това е и един от дните в годината, в които е знаково какъв човек ще прекрачи пръв прага на дома. Ако полазникът е мъж, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако е добър човек, годината ще е здрава и плодородна. Неомъжените момичета вечерта преди празника засяват символично зърна в гърне, пълно с вода. Във водата слагат клонки от вишна или ябълка. Ако до Нова година семената покълнат или клонките се разлистят, това е знак за скорошна сватба. Ако пък кокошка прескочи къщния праг, годината ще е несполучлива, защото кокошката рие с краката назад.

Анна е латинската форма на староеврейското Hannah “благоразположение, милост”, името се обяснява и с цяло изречение – “Бог благослови ме със син!“

Именници: Анна, Ана, Ани, Аника, Анка, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Анабел, Вилиана, Ан, Ана-Мария