„БудителиТЕ“ – среща-разговор с г-жа Ренета Колева – „Съзнавам огромната отговорност да бъда апостол на просветата и нравствеността за младото поколение“

Настоящето интервю от серията “БудителиТЕ” посвещаваме на един от най-големите благодетели на Габрово – Д-р Никола Василиади. За да ни разкаже за дългия, 143 годишен път до осъществяването на част от неговия завет, при нас е г-жа Ренета Колева, която е сред учредителите (бих казала и – основен двигател) и е и председател на Управителния съвет на СНЦ „Фонд 200 години д-р Никола Василиади“ – сдружение, което бе основано на 25 ноември 2022 г., преди малко повече от 2 години. Тогава бе поставено началото на благотворителната акция, с която основно бяха събрани средствата, необходими за изграждането на паметника на д-р Василиади.

– Г-жо Колева, Вие сте не само Председател на Сдружението, което бе основано с идеална цел опазване паметта на д-р Василиади и събиране на средства за неговия паметник, но и дългогодишен преподавател в ПТГ “Д-р Никола Василиади”. Разкажете ни за пътя до тук и каква бе Вашата лична мотивация да стигнем до днешната добра новина – паметникът е вече факт!

През 2015 година по моя инициатива аз заедно с група преподаватели и служители на техническата гимназия посетихме гр. Букурещ по повод на 120 година от създаване на Василиадиевото училище. Там ни посрещна и разведе по историческите забележителности, свързани с българската история, проф. Лука Велчов, доайенът председател на Съюза на българите в Румъния. Особено трогателен момент представляваше посещението на гробището „Белу“, където той ни показа гробницата на братя Евлоги и Христо Георгиеви, посочи ни гробовете на габровските фамилии: Мустакови, Бакалоглу. След това посочи два тревясали парцела, като каза, че в един от двата се намират костите на д-р Никола Василиади. Почувствах се страшно неловко, смутих се от това забрава и незачитане на паметта на безкористния дарител за развитието на професионалното образование в гр. Габрово и страната. У всички присъстващи колеги се породи желание да се направи ексхумация на костите и да се открие кой точно е гробът на д-р Василиади.

Така се роди идеята за паметник на д-р Никола Василиади, която трябваше да измине своя път на съзряване и изкристализиране. Това се случи на 16.09.2022 г., когато Община Габрово съвместно с Национален музей на образованието – Габрово направиха външна изложба в чест на 200 години от рождението на д-р Никола Василиади. В разговор с кмета на гр. Габрово г-жа Таня Христова получих окуражителните думи: “Напиши предложение до Общината за издигане на паметник на д-р Никола Василиади“.

Не след дълго се на 25.11.2022 г. в пресклуба  на Българската телеграфна агенция (БТА)  в Габрово по моя инициатива се събрахме 19 възпитаници на ПТГ „Д-р Никола Василиади“ и ентусиазирано инициирахме учредяване на СНЦ „Фонд 200 години д-р Никола Василиади“. Основната задача на Сдружението е да се възкреси историческата памет за изключителния дарител за професионалното образование д-р Никола Василиади. За целта трябваше да се създаде проект, да съберат средства и да инициира издигането на паметник в цял ръст на д-р Никола Василиади, патрон на техническа гимназия в града.

После преминахме през ангажирането на габровския скулптор Адриан Новаков, през Комисията по паметниците, паметните плочи към Община Габрово, след това защитавахме в Министерство на културата през пролетта и лятото на 2024 г. проекта за паметник на Адриан Новаков заедно с арх. Мария Хлебаров.

И ето ни днес, 143 години слез направеното завещание от д-р Н.Василиади, вече се изправяме с гордо вдигната глава към лицето патрона – направен от бронз!

– Може би мнозина габровци не знаят, но всъщност е известно, че не е бил лек пътят и до построяването на ПТГ – макар, че е била вписана в завещанието на д-р Василиади, всъщност е имало много спънки до осъществяването на тази част от завета, както и на паметника, пред който стоим днес. Разкажете на нашите читатели какво знаете Вие за завещанието на д-р Василиади?

Всяко начало е половината от свършената работа. Древният китайски философ Лао Дзъ казва: „Пътят бе целта“, затова прочитът на завещанието на д-р Никола Василиади ни накара да се вгледаме във вътрешното огледало на съвестта си и да довършим започнатото от легаторите Евлоги Георгиев и д-р Георги Атанасович.

Чрез завещанието си от 10 юли 1881 г. д-р Н. Василиади оставя почти цялото си имущество за подпомагане на българското стопанско и обществено-културно развитие. В него са предвидени средства за основаване и поддържане на политехни

ческо училище в Габрово, за румънски благотворителни организации, българското училище и българската църква в Букурещ, Българската добродетелна дружина и др.
Недвижимият имот на Н. Василиади се състои от 2 хотела в Букурещ: единият, наречен „Габровени“, е наследен от баща му Василия Георгеску, а другият е построен с негови средства. По преценка на съвременници тези имоти възлизат на обща стойност ок. 300–350 хил. лв.

За изпълнител на завещанието си дарителят посочва д-р Петър Протич, а за свои универсални наследници – Евл. Георгиев и д-р Г. Атанасович. Завещанието предвижда в случай на смърт или нежелание на някой от тях да изпълнява възложените му функции, освободеното място да бъде заето от Стате И. Статкович или от Юрдан Хаджидимитров.

През 1885 г. се формира фонд „д-р Никола Василиади“ в размер на 245 хил. лв. Управлява се от Евлоги Георгиев. Волята на Никола Василиади е от приходите на фонда да се създаде едно политехническо училище в Габрово, „родното място на баща му“, което да носи неговото име.

Поради редица обективни причини изпълнението на завещанието се забавя. След смъртта на дарителя, въз основа на иск, повдигнат от негови родственици, румънските власти вземат решение за обезсилване на частта от завещанието, отнасяща се до политехническото училище в Габрово. Основание за това дава обстоятелството, че такова училище не съществува и следователно Габровската община няма юридическо право да получи въпросното наследство. Процесът приключва успешно и имуществото остава непокътнато, тъй като в пункт седми от завещанието Н. Василиади определя Евлоги Георгиев и д-р Георги Атанасович за абсолютни наследници на имотите му, в случай че то по някакъв начин е оспорено. За да се преодолеят всички усложнения и пречки, Евлоги Георгиев решава имотът незабавно да  бъде прехвърлен в България.

През 1886 г. се извършва замяна на двата хотела на д-р Никола Василиади в Букурещ с имот на Ив. Хаджиенов в София (Т.е. Хаджиенов купува хотелите на д-р Н. Василиади в Букурещ и му продава споменатия свой имот в София). Този имот се състои от къща на тогавашната ул. „Регентска“ (днес ул. „Московска“) и едно празно място на ул. „Тетевенска“ (днес ул. „Георги Бенковски“), на което от приходите на фонда през 1904 г. е построена сграда на стойност 75 725 лв. Непосредствено след прехвърлянето на имотите е учредено настоятелство в състав: Министърът на народната просвета, Евлоги Георгиев и д-р Георги Атанасович. То трябва да се грижи за тях и да основе първото техническо училище, което се случва през 1895 г.

– Относно Сдружението, което бе основано през 2022 г. – за да осъществи своята идеална цел, Сдружението организира и проведе множество благотворителни инициативи. Кое е онова събитие, което най-много Ви трогна и с какво ще го запомните?

Най-голямата благотворителна кампания бе организацията на концерта от 17 октомври 2023 от 18 часа година в зала „Възраждане“ – Габрово. Представени бяха много певчески и танцови формации от ДГ и училища на територията на гр. Габрово. Събраната сума надхвърли 8000 лева.

Паралелно с това целият екип на Управителния съвет на СНЦ, а заедно с него и членовете на сдружението непрестанно намираха нови съмишленици, които с радост даряваха средства за проектиране и построяване на паметник на д-р Василиади . Таке се стигна до събраната сума над 85 000 лева, с която тозе паметник днес, 19.12.2024 г. стана реалност.

– Какво е мястото на дарителството в съвремието ни? Голяма част от необходимите средства всъщност бяха събрани именно с дарителство. Мислите ли, че е дошло време да възродим в по-големи мащаби онзи дарителски начин на мислене от края на 19-ти – началото на 20-ти век и въобще, възможно ли е това?

Дарителството е състояние на алтруистична нагласа – да прозреш необходимостта и да отдадеш необходимите финансови средства, мисъл, емоция и енергия на нуждаещите се от помощ хора.

В периода от 2023 – 2024-та година в благородната инициатива се включиха повече от 80 дарители, които със събраните над 85 000 лева подпомогнаха проектирането и изграждането на паметника. В тази инициатива се включи иОбщинският съвет на гр. Габрово, който дари 10 000 лева за благородната инициатива.

Екипът на Сдружението, скулпторът Адриан Новаков и архитектът Мария Хлебарова защитиха през месец юни 2024 г. проекта за паметник на д-р Василиади пред Специализирания експертен съвет по изобразителните изкуства къмМинистерството на културата. Авторът на проекта изработи първо глава от глина, след това и проект 1:1 в реален размер. След одобрение от Сдружението се пристъпи към отливане на фигурата от бронз. Мястото, където е поставен паметникът днес, е в градинката, вдясно от главния вход на основната сграда на техническата гимназия, което е облагородено и озеленено според проекта на ландш. архитект Виктор Христов.

19 -те учредители на Сдружението „Фонд 200 години д-р Никола Василиади“ от 25 ноември 2022 г. си поставиха амбициозната цел да продължат днес, в ХХІ век – в чест на 200 години от рождението на патрона /2022/, неговото благородно дело, за да се помни и предаде на поколенията заветът на ерудирания и образован възрожденски будител д-р Никола Василиади, превърнал се в изключителен пример за безкористен дарител и радетел за развитието на професионалното образование в гр. Габрово и страната.

– Днес, когато паметникът е вече факт, какво мислите би казал д-р Василиади?

Благородният и задълбочен поглед на патрона, който радостно ни приветства, излизайки от главния вход от неговото школо, ми говори, че д-р Василиади би ни похвалил за усилията и труда за възстановяването на историческите, народопсихологическите и патриотичните връзки между Възраждането и настоящия дигитален ХХІ век, в който корените на добротворството и благотворителността тепърва ще се разрастват в душите на съвременниците.

Реализацията на родолюбивото ни дело нямаше да се случи без огромната и сърцата подкрепа на всички съвременни дарители и следовници на Василиадиевото дело, на които Управителният съвет и членовете на СНЦ „Фонд 200 години д-р Василиади“ – Габрово БЛАГОДАРЯТ от сърце и душа, че повярваха в родолюбивата идея и със своята лепта помогнаха тя да стане реалност!

– А какво е Вашето послание към настоящите и идните поколения, които ще растат под погледа на д-р Василиади?

Като преподавател и общественик, като областен координатор на Синдикат на българските учители – Габрово, смятам, че успявам да участвам активно и ползотворно в училищния и обществения живот в област Габрово. Честите ми служебни контакти с РУО-Габрово, Община Габрово, Областна управа – Габрово и образователните институции ми дават възможност да следя процесите в развоя на обществените нагласи. Затова дарителството за образование започва да се възражда и може би вярата ми в неговата извисяваща сила ще въздигне духовно нашето общество, а паралелно с това съм убедена, че ние учителите и нашите съвременници още допринесем за съхраняване на изконните български традиции за преклонение пред знанието и културата.

Никой друг народ няма в празничния си календар специален ден на духовността, а ние отбелязваме два: Ден на славянската писменост и култура и Ден на народните будители. В тази връзка, посвещавайки се на учителската професия, съзнавам огромната отговорност да бъда апостол на просветата и нравствеността за младото поколение, което ми дава невероятното чувство за удовлетворение от изпълнения дълг към първоучителите и съзнанието за собствения ми принос в този изключително важен национален процес.