„Здравна култура“ – нова рубрика с автор д-р Богомил Лазаров: „Човекът е най-ценният капитал на един народ“

От „За Габрово“ обявяваме началото на новата рубрика под надслов „Здравна култура и профилактика“.

Д-р Богомил Лазаров е сред създателите на първия в България кабинет за отказване на цигарите, още през 70-те години на миналия век. Роден през 1947 г. в Севлиево. През 1975 г. завършва медицинския факултет на Медицинска академия – София. Специализира в Германия и Унгария. Член-наблюдател на БАНИ (Българската академия на науките и изкуствата).

Работи в габровската МБАЛ, а по-късно и в РИОКОЗ – Габрово. Работил е като завеждащ сектор, завеждащ отделение, директор дирекция. Бил е председател на секция по медицина и биология в Дружеството за разпространение на знания. Водил е здравна рубрика в местната телевизия, местния и централен печат и в радиопредавания.

От 1981 г. се включва активно в дейността, свързана с проблемите на профилактиката на болестите, промоцията на здраве и утвърждаването на здравословния начин на живот. Включва се в съвместни проучвания с Института за здравна просвета за доказване по безспорен начин на връзката между нездравословния начин на живот с незаразните хронични болести.

Има издадени и няколко книги на здравна тематика.

Д-р Лазаров става автор на настоящата ни рубрика на здравна тематика, като основната цел е да популяризираме здравословния начин на живот, да повдигнем актуални теми за проблемите в здравеопазването и да говорим и в конкретика по различни здравни теми.

• Д-р Лазаров, Вашето име несъмнено е познато на габровци, но все пак – разкажете малко за Вашата мисия и дейност до тук?

Позволете ми да започна, както се казва, отзад напред. На съвсем скоро приключилите парламентарни избори участвах като кандидат за народен представител. Това ми даде възможността да се срещна с немалък брой хора на различна възраст, да разговарям с тях и те да ми задават въпроси, които ги вълнуват. По-голямата част от гражданите се оказа, че ме познават и знаят, че съм лекар. Затова и повечето въпроси бяха свързани с медицината и най-вече със здравеопазването. Наред с „традиционните“ въпроси за клиничните пътеки, за доплащането на услугите и за качеството им, имаше и такива, които засягат моитео по-значими интереси и занимания – преди всичко тревогите на гражданите са свързани със слабо застъпената профилактика, липсата на здравна просвета и здравно образования, особено сред по-младото поколените. Питаха ме кога най-после ще се започне и как и кой ще заработи активно в тази посока?

• Вие как мислите – има ли апатия по тези теми, или напротив – има желание от страна на гражданското общество да се говори по темата с профилактиката?

Считам, че има известна апатия и се питам – докога всички ние и най-вече подраствашите ще бъдем апатични и нехайни, що се отнася до опазването на собственото ни здраве и на здравето на хората около нас? За да отговоря, разбира се, неподробно само в едно интервю на тези въпроси, първо искам да напомня, че човекът е най-ценният капитал на един народ, на една нация. Неговото здраве е предпоставка за лично щастие, за хармонично физическо и духовно развитие, за творчество, висока работоспособност и социална активност. Искам още в началото да отбележа, че здравето не е съдбоносно, неподдаващо се на промяна състояние, а напротив – може да се подобрява, най-вече чрез един по-активен начин на живот.

• Как, според Вас, би се постигнал най-добър ефект към подобряване на общественото здраве?

Грижите за опазването на физическото и психическото здраве и социалната сигурност на гражданите е първостепенна задача на демократичната държава. Изпълнението ѝ се подпомага от специалистите от медицинската наука и здравопазването, които ефективно трябва да работят за предпазване от заболяване и лечение на честосрещащи се болести, като сърдечно-съдовите, оконологичките и психичните. Те трябва да се осъществяват заедно с гражданите от всички възрастови групи, чрез чести съвещания и консултации по въпросите на хигиената на здравео  и този процес трябва да включва ръководители, учители, възпитатели, но и подрастващите – всички те сами трябва да участват в обществената работа и дейности. Могат да дават и подкрепа и на неправителствените организации и заедно да участват във формирането на здравословния начин на живот, като висша обществена задача.

Здравословният начин на живот е централен момент в профилактиката на болестите и промоцията на здраве!

• Какъв, според Вас, е истински здравословният начин на живот?

Понятието „здравословен начин на живот“ често се клишира, но ето моето определение за него – „Това е лично здравно поведение, което, изградено върху научно обосновани здравни и хигиенни норми, гарантира здраве, трудоспособност и творческо дълголетие“. То зависи от обективни и субективни фактори Обръщам повече внимание на вторите. А те са свързани с равнището на здравната култура на населението, съзнателността на индивида към опазване на собственото си здраве и здравето на околните. За всички нас не е тайна, че това е нашата „ахилесова пета“, но дали не е дошло времето да се разработи една национална програма за формиране и утвърждаване на здравословен начин на живот? Дали това няма да ни обедини малко от малко – изпълнението на една такава обществено значима програма?

• Това, честно казано, звучи доста амбициозно – как си представяте една такава Национална здравна програма, в какво ще се изразява тя?

Тя ще се изпълнява в ангажимент от всички министверста, но и обществени организации, със задача подобряване на работата на ведомствата, общинските съвети, фирмите, НПО секторът в сферата на здравната просвета, образованието с основна цел здравно възпитани и образование, с особен „прицел“ към подрастващите и младите хора. Това ще формира у тях здравни знания, здравни убеждания, здравни умения, здравни навици и – с потенциал – желаното адекватно здравно поведение! Това поведение ще им помогне да се откажат от нездравословните си привички.

Срещу тях застават изискванията за здравословно хранене, за системен двигателен режим, за неупотребата на наркотици, алкохол и тютюн, за правилна организация на труд и почивка, за борба с травматизма, било то битов, транспортен, трудов и спортен, за справяне и предотвратяване на дистрес, за редуциране на безразборната употреба на лекарства и хранителни добавки, за умения за справяне с  малките здравни проблеми, за активна здравна позиция в обществото, за изграждане на устойчиво на агресия поведение чрез умения за самопознаване, самоконтрол, самооценкта, самоуважение и самоувереност.

• Понеже стана въпрос за употребата на нездравословни вещества, не мога да не попитам – какво мислите за плануваните промени и искания за увеличение на акциза на тютюневите изделия и на алкохола – мислите ли, че това ще реши по някакъв начин проблема, който имаме с прекомерната употреба на такива вещества?

Тотално няма да бъде решен този проблем по този начин и изцяло, но това увеличение ще спомогне за решението на проблема, до известна степен, защото едно поскъпване на алхокола и на тютюна ще затрудни икономически тези, които употребяват – чисто икономически, ще им бъде по-трудно да си закупуват тези т.нар. „домашни наркотици“. Алкохолът и тютюна също са като наркотици, те също водят до пристрастяване, точно толкова, колкото и нелегалните наркотици. За това аз предлагам една обединена програма, която да се занимава с всички проблеми, а не отделни програми и да се работи на парче. Мярката с повишението на акциза е добра, но с нея не може да се изчерпва стратегията за борба с проблема – тя е в посока да се намали употребата, но трябва и в световен план да се помисли, да се намали производството на тютюн – трябва да се съкращават площите в света и в България, които се занимават с отглеждането на тютюневи изделия. 

Заслужава си да помислим каква е причината да се търсят и употрвбяват тези вещества, как човек става пушач – аз имах кабинет за отказване на тютюна. Темата е много обширна и тепърва ще разглеждаме в детайли, защото проблемът е действително много сериозен.

 

Очаквайте и част 2 от нашето интервю с д-р Богомил Лазаров, както и последващите теми на здравна тематика в новата ни рубрика!