Съботковци – селото, което роди водачът на Габровското въстание

Когато бях малък, често пътувах с влака по ЖП линията Габрово – Царева ливада. Точно по средата между тях се намира гара Съботковци, която беше много красива. Край нея имаше малки бунгала, посвоему изящни и някак приказни. Чудех се къде е селото, защото това беше всичко, което се виждаше. И много исках да сляза на това място и да го разгледам. Години наред постепенно пустеещата гара и рушащите се колибки бяха единственото ми впечатление от Съботковци. Дори представа си нямах какво крие това впечатляващо село.

Именно на него е посветена тази публикация. Ще разкажа за посещението си на Съботковци, какво видях и как го почувствах. Ще споделя с вас онези непознати факти и истории, които най-добре осмислят името на рубриката ми. Предлагам интерактивна карта на маршрута ми и интересните обекти, които можете да разгледате в Съботковци.

От Дряновската екопътека към Съботковци

Посещението ми в Съботковци беше част от по-дълъг преход, започнал в Царева ливада и преминал през Бучуковци. След това усилено търсих изгубеното село Пепеляна, а после седнах на беседката, намираща се точно на планински кръстопът в средата на Дряновската екопътека. Ако идвате от Бучуковци или Дряновския манастир, на това място пред вас има общо 3 разклонения. Накъде водят трите пътеки, които ще откриете на тази полянка:

• Вляво (изток) – Долни Томчевци
• Веднага вдясно (запад) – Съботковци
• Нагоре и вдясно по маркираната в бяло и зелено екопътека (югозапад) – Цвятковци/Боженци

Поемам надясно по пътеката за Съботковци и вече дори да искам, доста трябва да се потрудя, за да объркам нещо. В района на селото има доста иглолистни дървета, което е нехарактерно за централния Балкан. Пътеката, подобно на другите, е горска и добре проходима. По пътя виждам маточина и набирам няколко стръка, макар вече да съм събрал един букет от тази любима моя билка.

Съботковци

Сигурно съм вървял около 20 минути, когато виждам първите къщи на Съботковци. Много е красиво как селата са свързани с горски пътеки и изведнъж, както всичко около теб е растителност, се показват дувари и къщи.

В момента се намирам в горната част на Съботковци. На входа мога да тръгна вляво и вдясно. Поколебах се накъде да поема, но в крайна сметка избрах дясната страна.

През пролетта идвах тук да бера бъз и маточина, като дойдох от другата страна, през ниското, където е асфалтовият път. Далеч не обходих цялото село, дори бих казал, че видях само една ферма, от която излязоха агресивни кучета, и минах по едно калдъръмче. Не останах особено очарован от онова, което тогава разгледах.

Но сега беше различно. Пред мен започнаха да се редуват къщи, строени в съвсем различен стил – една е с високи каменни дувари, дървена порта и измазана с кирпич, отсрещната е в доста по-нова архитектура с прости геометрични фигури като украса по терасите и в ниското по стените, каквито могат да бъдат видяни в Дряново и Трявна.

Сякаш няколко исторически епохи са се насложили една върху друга и съжителстват успешно. И като казахме исторически епохи, какво всъщност знаем за историята на Съботковци?

Възникването на Съботковци

Няма единно мнение за това как е възникнало селището. Вероятно именно затова и има редица различни легенди за основаването му. Ще се опитам да ги представя максимално систематизирано.

Версия за тракийския произход

Северозападно от селото се намира тракийска могила, което дава нездраво основание на някои местни краеведи да смятат, че произходът на Съботковци е тракийски. Това обаче не може да бъде никакво доказателство, защото тракийските селища са изчезнали много отдавна и има много голяма времева дупка между периодите, за да се прави такава връзка и приемственост. Второ, допускането на съществуване на древно тракийско селище в района на могилата съвсем не е изключено, но доказателства за такова все още нямаме.

Версия за произход от село Пепеляна

Както и в публикацията за Пепеляна писах, има версия, според която произходът на Съботковци трябва да се търси именно в това отдавна изчезнало село. Тя гласи, че „Хандък“ е било чифлик на габровски чорбаджия, а самото село е било в местността „Пепеляна“. Поради многократните нападения на кърджалийски и разбойнически орди, които ограбвали и опожарявали всичко, и тъй като „Пепеляна“ е била на пътя Царева ливада — Бучуковци — Тончевци — Боженци — Трявна, хората започнали да се изселват около габровския чифлик и създали селото „Хандък“ – днешното село Съботковци. Самото име „Хандьк“ или „Андъка“ идва от турската дума „хендек“-трап. Като скрито от погледа на минаващите разбойнически шайки, селото около чифлика е било предпочитано за заселване, вместо непрекъснато да се възстановяват къщите в „Пепеляна“ и отново да стават обект на ограбване и изпепеляване.

Версия за основателя Съботко

Друга легендарна версия отново свързва произхода на Съботковци с Пепеляна. В изгубеното село Пепеляна живеели двама млади хора – Съботко и Рада. Будни и трудолюбиви били хората там, яки и смели балканджии. Поминъкът им бил гурбетчийство из страната чак до Влашко. Между Съботко и Рада се породили взаимни чувства и те решили да се оженят. Съботко обаче бил беден, затова решили първо да отиде на гурбет във Влашко, да спечели пари и да съгради дом. На прощаване Рада го изпратила край село, дала му китка здравец и пешкир, като обещала, че ще го чака.

Заминал Съботко на гурбет, работил около две години, спечелил колкото му трябвало, и се завърнал в село, очаквайки с нетърпение срещата с Рада. Когато пристигнал, вместо китното село, заварил едно запустяло място, в което се мяркали само подивели котки и кучета. Какво се случило? След заминаването на Съботко селото било нападнато от кърджалии и даалии, които избили част от хората и плячкосали имота им. След тях се появила чумата, която отнела живота на много от селяните. Останалите живи забягнали в близките гори. С тях отишла и Рада, но чумата я покосила и тя била погребана в гората „Кацарила“, а местността нарекли Радин гроб. Покрусен от мъка, Съботко поел на запад към залязващото слънце, сподирен от вярното си куче. Като превалил баира и се спуснал по течението на едно поточе, замръкнал край един извор и там нощувал. Сутринта се огледал, районът му харесал и той се заел да си построи дом, защото мястото било закрито и така според легендата се сложило началото на с. Съботковци, носещо името на своя основател.

Версия за основателката Вела

Друга версия за създаването на с. Съботковци е на Иван Димов, отпечатана във в. „Балканско знаме“, бр. 105/03.09.1987 г. под заглавието „Родът на Божана не се изгубва“. Според Димов някоя си Вела — овчарка от с Веленците, Тревненско – избягала от с. Килифарево, където турците убили мъжа ѝ. Вела подбрала стадото с овцете и тръгнала из Балкана. Едно закътано местенце ѝ харесало и тя се установила там, като основала с. Веленци, кръстено на нейно име. После задомила дъщеря си Божана и четиримата си сина — Черню, Трапеско, Тончо и Съботко. Така според този автор са възникнали селата Черневци, Трапесковци, Тончевци и Съботковци, а Божана основава с. Боженци. Това било около 1548 г.

Тук искам да отворя скоба и да припомня легендата за основателя на Габрово Рачо Ковача, който, според преданието, е син на Божана – търновска болярка, бягаща от османските завоеватели в края на XIV век. В същото време Рачо Ковача, според същата легенда, създава Габрово преди около 250 години, т.е. около 1775 г. Простата математика показва, че ако Божана и Рачо са майка и син, то тогава болярката е на близо 400 години, когато ражда сина си!

Още по-сложно става, когато са намесени и легенди като тази за Вела, според които събитията са през XVI век.

Всъщност от свои източници знам, че разказът за Божана като майка на Рачо Ковача и основателка на Боженци, е измислен по време на запиване в Балкантурист в средата на XX век. Това се случва в опит да се намери начин за популяризация на селцето с красивите възрожденски къщи.

Версия на Дочо Венков

Вероятно най-достоверната версия за основаването на Съботковци е тази, дадена от Дочо Венков през 1958 г. в неговите спомени. Той е бил писар в Хандъшка община до закриването ѝ и поради това е имал достъп до старите архиви на общината, които са безвъзратно загубени. Според дядо Дочо село Съботковци е създадено най- напред преди 300 години (от времето на записките) и първоначално тук е имало 8 къщи, които сега се поменуват на първите родове, заселили се тук: Гегеци, Пулевци, Шаламани, Лъжевци, Добревци, Беровци, Мъсевци и Николчевци, оформили се като махали от тези родове. Откъде са дошли тези първи заселници, не е известно, с изключение на махала „Пулевци“. Знае се, че те са дошли от с. Боженци, на които при заселването е дадено от тогавашните по-рано заселени жители една местност „Капаците“ да я изкоренят, понеже е било гора. Материалът за построяването на къщите е сечен на самото място и стените им са направени от дебели дъски. По-късно много от тези къщи са събаряни и преправяни.

Дали има само една достоверна версия за възникването на Съботковци, или истината е комбинация от няколкото известни, не знаем. Но най-близки до понятието „исторически извор“ са записките на Дочо Венков.

Кой е Даскал Никола Стефанов?

Влизайки в Съботковци, не познавах възможните версии за основаването му. Но тогава те не ми бяха нужни, за да му се насладя. След като добре оглеждам къщите в горния край на селото, продължавам да слизам надолу към центъра и стигам до къща, чиято тераса е остъклена и покрита с тенекиен покрив. Има табела, че тук е живял Даскал Никола Стефанов. Това е поредната незаслужено потънала в забрава българска личност. Родолюбец и революционер, Даскал Никола е съратник на Георги Раковски, като е формирал възгледите си под негово влияние. Какво обаче знаем за този бележит съботковчанин?

Младият Никола Стефанов постъпва в пансион в Браила, където освен стандарните предмети, изучава още гръцки, френски, италиански и немски езици. Издръжката му се плаща от български търговци.

През 1841 г. в Браила пристига Георги Македонски (под това име се крие Раковски) и Стефанов се присъединява към него. Раковски отваря частно училище и Стефанов завежда със себе си много съученици. Раковски преподава основно староелински и френски език. Под влиянието на големия български революционер, той също отваря училище в Браила, а учениците са предимно български младежи. Никола вдъхва в сърцата им любов към поробеното отечество и стремеж към свобода.

През 1862 г. Даскал Никола подготвя въстание в Габрово заедно с търновци и застава начело на новото съзаклятие. Работата вървяла успешно, но поради невнимание на някои членове на революционния комитет, както и предателство, въстанието бива разкрито и турската власт предприема мерки. Стефанов успява да избегне арсстуването, около месец се укрива край Габрово с надежда да събере отново четници; обикаля из Балкана да избира позиции. При една висока гора е заловен заедно с двамата си другари. След 2 дни ги закарват в София, където след 6 дни другарите му са освободени, а Стефанов остава в тъмницата. Пашата всеки ден по три пъти го разпитва, на врата му слагат един голям синджир, а ръцете му са оковани. После е откаран в Търново, където стои затворен 15 дни. Освободен е по молба на габровските жители. След това преминава Дунава през Свищов и щом руските войски пристигат във Влашко по време на Руско-турската война, Даскал Никола става преводач при генерал Столипин. С него е 12 месеца чак до Сан Стефано.

След Освобождението на България Даскал Никола е назначен за член на Никополския съд и там е избран за член на Народното събрание (вероятно става въпрос за Учредителното събрание).

По някаква причина обаче героичните действия на Стефанов не оставят траен отпечатък в съзнанието на българите. Очевидно само в Съботковци знаят впечатляващата биография на този революционер.

Но все пак има добра новина – някогашният дом на Даскал Никола е поддържан и обитаем дори днес.

Читалищна дейност

Прави впечатление, че в Съботковци жителите намират начин да почетат заслужилите си съселяни, защото няколко крачки по-надолу от къщата на Стефанов се намира читалището на селото, което носи името „Извор – 1907“, и на което има две паметни плочи. На едната виждаме ликът на Даскал Никола с допълнителна информация, че той пръв е въвел гимнастиката като учебен предмет в България.

Нещо повече, на другата плоча четем имената на войниците, които Съботковци е дало в жертва на непостигнатите идеали на България. Очевидно читалището се е превърнало в събирателна сграда, чиято цел е както да развива културно-просветна дейност, така и да пази паметта на героите.

То е учредено на 30 декември 1907 г., а е официално осветено през 1908 г. По онова време се помещава в специално пригоден приземен етаж на училището, който преди това е служил за мазе. Направен е подиум за сцена и зала, в която се побирали 70-80 стола и един шкаф за библиотеката. Първото представление се състои на 6 декември 1908 г. като няма сигурни данни коя е била пиесата, но по спомени на стари хора това е било „Обесването на Васил Левски“.

Летописците на селото отделят специално внимание на радиоапарата, който е закупен през 1940 г. за сумата от 1458 лева. Той се зареждал с батерии – по това време в Съботковци все още няма електричество. Това радио било голяма придобивка. Всяка вечер, а в празник и през деня, салонът на читалището се пълнел с хора, дошли да чуят новините от фронтовете на бушуващата Втора световна война. След електрификацията през 1943 г. управата продава апарата за 8500 лева, с които е закупен нов. Той вече се захранвал с електричество – марка „Телефункен“ на цена от 16 500 лева.

В периода 1942-1944 г. подобно на училището, и в читалището бива настанена жандармерийна част, поради което то временно преустановява дейност.

В първите години на комунистическо управление старата сграда става тясна за увеличаващата се публика, поради което на 15 март 1948 г. е направена първата копка на новото читалище. Старата общинска сграда е съборена, за да се освободи терен за строежа. Цялото село се включва в изграждането, като дори е сформирана момичешка младежка бригада. Момчетата пък доставят тухли, цигли, цимент и други материали от Габрово. Майсторската работа се върши от по-възрастните дюлгери. През идната 1949 г. новата сграда на учреждението е официално открита с вечеринка.

Църквата „Св. Николай Чудотворец“

Културните и религиозните институции на Съботковци са концентрирани в центъра на селото. Точно срещу читалището се намира  църквата. Голяма, красива, поддържана черква, носеща името „Св. Николай Чудотворец“ и строена от майстор Уста Генчо, който е строил също така Априловската гимназия в Габрово. Метален кръст украсява покрива ѝ, а още един – камбанарията.

Храмът е вдигнат през 1867 г. на мястото на параклис и килийно училище с ферман от турския султан. В параклиса се е извършвало богослужението, а до него имало одая, която е служила едновременно за килийно училище и за жилище на свещеника. Тази одая е съществувала до 1979 г.

Църквата е осветена на 6 декември 1868 г., като пръв свещеник е Иван Стефанов, изпълнявал задълженията си от 1867 г. до 1877 г.

„Св. Николай Чудотворец“ е един от най-внушителните храмове в региона. Архитектурният му стил е едноапсидна, трикорабна базилика с външен притвор (т. нар. „нартекс“), който по-късно е затворен и остъклен. Размерите на църквата са 7м. височина, 10м. широчина и 20. дължина, в това число и 3 метра остъклен притвор.

Корабната част от храма е просторна, засводена, с декоративно монтирани колони с предназначение да носят покривната конструкция. Така те разделят наоса на три отделения (кораба). Иконостасът, иконоте от Царския ред и аналойните икони на Св. Харалампий и на Св. Силвестър са дело на тревненски и шипченски майстори. Добре запазен и със забележителна художествена стойност е владишкият трон. Имало е евангелие със сребърен обков, което било дарение от руския император Александър II – за участие на съботковчани в помощ на руските войски на Шипка и минаването на Балкана.

Черквата очевидно е ремонтирана, защото излъчва свежест и внушава респект. Има и един любопитен факт. При реставрацията на храма се наложило старата спукана камбана, дарена от Семо Иванов през 1900 г., да бъде претопена в базата на Военно-морските сили и от метала да се изработи нова. По време на подготовката за отливането дискът спира да реже до върха на копието на Св. Георги Победоносец и орнаментът с лика на светеца като по чудо сам се отчупва по контурите на фигурата. Днес частицата от старата камбана е реликва за църквата. Благодарение на моя приятел етнограф Петър Петров прилагам и снимка на съхранения фрагмент.

В този горещ ден портата на храма е отворена и влизам. Вътре няма никой – има свещи, които да си купиш, но никой не ги продава. Разчита се, че ще си вземеш и ще оставиш в чинийката сумата, която е написана за всеки вид свещ. Явно тук никой не краде. От другата страна на входа местното население демонстрира още по-голяма предприемчивост – има туристически магнити за хладилник. Цената е 3 лева, вземам си 3 и оставям левчетата. Има горен етаж, до който се стига по дървена стълба. Качвам се, но тук или не се поддържа, или предстои ремонт, защото е мръсно и неподходящо за посетители. Това е третата църква, в която влизам днес, макар никоя да не си прилича с останалите.

Излизам през двора на църквата. Виждам хора отпред и се поздравяваме. Определено тук местните почитат паметта на значимите личности и културно-историческото си наследство. Тотално променям мнението си за Съботковци – вече съвсем не смятам, че е посредствено, а едно красиво балканско село с будно население, което иска градинката му да е спретната. Къщите наоколо само потвърждават впечатлението ми.

Допреди да дойда тук за пръв път си мислех, че Съботковци ще да е някое изоставено село, в което живеят няколко човека. Оказа се, че по-скоро тенденцията е обратната – много обновени и поддържани къщи, дух на сплотеност и спокойствие цари тук, дълбоко в Стара планина. Разбира се, има и западнали сгради, и те далеч не са една или две, като например една повехнала триетажна къща. Не са били много хората, които в онези времена са можели да си позволят такъв лукс.

Училищна дейност

Скъпи къщи обаче не се правят от необразовано население. Както много околни селища, по време на Възраждането съботковчани също показват любовта си към книгата. Когато Даскал Никола Стефанов се връща от Румъния, вече високо образован, той известно време учителства в родното си село в приземния стаж на бащината си къща. По-големите момчета извежда извън село и обучава на военни игри. Както по-горе отбелязах, в сегашния двор на църквата „Свети Николай Чудотворец“ някога е имало параклис, в който се е извършвало богослужението, а до него в една одая е било килийното училище. По-късно, когато килийното образование е било заменено със светско, училището е преместено в една стара къща в горния край на селото. Тази къща е съществувала до 1925 г, когато е съборена. Намиращите се в нея архив и документация са унищожени поради невежество. Вероятно това са били дневници, учебници и пособия за обучение на децата. Новото училище, чиято сграда съществува и до днес, точно до църквата, е строено през последното десетилетие на турското робство.

От 1915 г. до 1919 г. училището вероятно затваря врати заради Първата световна война. Същото се случва и през 1942 г., когато в школото, както и в читалището, са настанени военни жандармерийски части за борба срещу партизанското движение. През това време децата ходят на училище в с. Кметовци. А през есента на 1954 г. в съботковското училище се чува последният звънец, след което то е закрито завинаги поради липса на достатъчно деца.

Мостът на Пенчо Семов

А липсата на деца отеква и до днес. Слизайки още по-надолу по пътя, вече в ниската част, стигам до малък западнал мост, по който можете да пресечете малката рекичка, около която е построено селото. Тук изглежда има нещо интересно.

През 2023 г. жителите на Съботковци стартират инициатива за възстановяване на моста, който е в окаяно състояние и се руши. Съоръжението е построено със средства на големия габровски предприемач Пенчо Семов, който го финансира, за да може жителите на родното му село Цвятковци да стигат по него до Съботковци. А днес е нужна дарителска кампания, за да съхраним наследството на този бележит българин. Много, наистина много може да се каже за Пенчо Семов и благотворителността му. Жалко е, че днес нямаме такива светли примери, които да бъдат пътеводната светлина в безпътицата, в която се намира светът.

Свързаност

И като говорим за свързаност между селата, не може да не отбележа някои ключови събития, които вкарват Съботковци в индустриалната епоха.

ЖП гара

ЖП гара „Съботковци“ се намира на около 1,5 км. от селото и в действителност е по-близо до село Харачери, отколкото до Съботковци. Не знам причината, поради която е именувана на последното. Тя е част от линията Габрово – Иванковци – Съботковци – Стойчевци – Царева ливада, официално открита от цар Фердинанд на 29 януари 1912 г. Това е и датата, на която селото се свързва със света. Днес гарата е необслужвана, но влакът спира на нея по маршрута си.

Електрификация

До 1943 г. селото няма ток. Селяните завиждат на съседите си от Боженци, където отдавна вече са забравили за газените лампи.

И тогава съветниците от общината успяват да наложат на кмета на общината – тогава Ст. Плясов от Габрово – да оглави начинанието по електрификацията на Съботковци. Първата задача е да се съберат от всички домове бакърени стари съдове – менци, тигани, канчета, които са продадени, а в замяна е доставена жица за проводници на уличната и междуселската мрежа.

От Габрово до началото на Кметовци биват вкопани големи дървени стълбове и през лятото жицата е опъната. Това е било трудна работа, защото по онова време няма специална техника и кабелът трябва да се прекарва през пресечена местност – баири, долчини и трънаци. В същото време в селата също се изправят дървени стълбове, като всяко семейство си доставя от гората необходимите дървета. Това отново е било съдружно начинание, защото всички си помагат. Освен това всеки собственик си осигурява направата на ел. инсталация в дома. В резултат, когато в края на 1943 г. къщите светват, това е най-революционното събитие за Съботковци.

Водоснабдяване

Съботковци е бедно на водни ресурси, особено на питейна вода. Във всяка махала към деретата е имало извори, които са каптирани и са направени прилични кладенци, от които хората черпят вода. През летните месеци обаче дебитът на тези водоизточници намалява и водата не достига.

Затова през 1968 г. общината в с. Кметовци започва да изгражда 4-километров водопровод от изворите на река Андъка край с. Боженци, който минава през селата Трапесковци и Черневци. При местността „Маргино“ южно от Съботковци е направен резервоар, от който се захранват селата Кметовци и Съботковци. През 1969 г., отново със задружен труд, съботковчани прокопават водопровод от резервоара до всички махали на селото. В резултат още есента във всеки дом потича вода.

Удивително е какви големи постижения са успяли да постигнат хората в Съботковци с общ труд – църква, училище, читалище, водоснабдяване, електрификация… Не е случайно, че тази кооперативност съществува в селото и днес – храмът е ремонтиран, читалището е поддържано, създадена е кампания за спасяване на моста…

На излизане

Моята душа също вече е свързана с красотата на Съботковци. Но е време да се прибирам. Вече съм близо до изхода на селцето и подминавам входната табела. Още тук си личи привързаността на съботковчани към селото им – посяли са цветя и грижливо са ги оградили като своеобразна саксия. Рядко съм виждал такава любов на населението в такова малко селище. Съботковци и неговите жители са пример как дори цялата държава да те е изоставила, има какво да направиш, за да ти бъде поне малко по-добре и по-красиво.

Напускам селото и продължавам по поддържания асфалтов път. Въпреки, че Съботковци е разположено в дол, околностите му предлагат красиви природни гледки, а вярвам, залезите тук са неповторими.

След около 5 минути ходене излизам на асфалтовия път, който идва от Габрово и стига до Боженци. Продължавам надолу по него, като целта ми е да стигна до гара Съботковци, която, както отбелязах, е отдалечена от селото. Наближавайки я, виждам, че дори автобусната спирка, която не зная дали е действаща, е изрисувана. Ето я и табелата, която сочи накъде е гарата. Стигайки до нея, свалям раницата си, пия вода и изчаквам влака, който пристига почти веднага и след 15 минути ме стоварва в Габрово, където до края на деня ще ме преследват прекрасните впечатления от това красиво българско село. Село Съботковци.

Използвани източници:

„Село Саботковци от древността до наши дни“, Стефан Тотев

Разгледайте снимките от галерията