130 години от смъртта на Иван Попвелчев (Попвелчов) Грудов

ИВАН ПОПОВИЧ (ПОПВЕЛЧЕВ) ГРУДОВ (13 авг. 1827 – 14 февруари 1895)* – търговец, революционер, книжовник, роден в Габрово. Деятел на първото българско читалище в Букурещ (1861), член на Привременното българско началство в Белград и активен участник в Първата белградска легия (1862). През 1866 г. се установява трайно в Букурещ и взема дейно участие в създаването на Тайния централен български комитет (ТЦБК). Редактор е на печатния орган на комитета в. “Народност” (1867-1880), настоятел на “Цариградски вестник”, в. “България” и “Дунавски лебед”.

През 1868 г. Райко Жинзофов изпраща писмо до Иван Грудов, в което изразява радостта си от този нов „златен“ за българите вестник „Народност“.

„Достопочтений Г-не Ив. Грудов!
Требва ли да ви описвам великата радост, която ние овдяшните българе усетихме, като гледаме и четеме златният за нас народен вестник „Народност“? И кой може да е той българин, който не се радва искренно за появяването на един вестник каков е Народност, и каков отдавна требваше нам Българите?… Благодарение, чест и слава на тези родолюбци, които поддържават вестникът! Бог да ви е на помощ!…“

Спомоществовател и разпространител на съчиненията на Георги Сава Раковски. Участва в благотворителната и революционната дейност на Българското човеколюбиво настоятелство (1875) и Българското централно благотворително общество (1876). С обществената и революционната си дейност подпомага организирането на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868) и на Ботевата чета (1876).

Участник е и в основаната през август 1875 г. организация на умереното революционно течение в българската емиграция – Българското човеколюбиво настоятелство. Заедно с д-р Георги Странски и Иван Кавалджиев участва в споразумението по сформирането и подготовката на Ботевата чета. Заради участието си в изпращането на четата, Грудов е арестуван, но според свидетелството на Кириак Цанков е освободен от затвора чрез посредничеството на руския дипломатически агент в Букурещ Зиновиев.

След Освобождението дейността му е насочена към изясняване на действителните наследници на д-р Никола Василияди и за осуетяване на опитите да се оспори завещанието му. За целта води кореспонденция с габровския кмет Ц. Петков, министъра на просвещението Райчо Каролев и председателя на Народното събрание Стефан Стамболов.

След Освобождението (1878) е търговец в Букурещ, където умира.

Завещанието си от 5 май 1891 г., допълнено на 11 юли с.г., Иван Грудов оставя на съхранение в Българското агентство в Букурещ. На 24 март 1895 г. българският дипломатически агент в Букурещ Димитър Станчов разпечатва и обявява завещанието. За свой универсален наследник Иван Грудов оставя българското правителство, като го натоварва да събере сумите от продадените две къщи в Букурещ, наличните капитали, вложени в частни банки и в кантората на Евлогий Георгиев, както и парите, дадени на частни лица. Личната си библиотека желае да се даде на библиотека в България. От ръкописите му да се изберат и отпечатат тези, които заслужават да бъдат отпечатани като негови трудове. На българската църква “Св. св. Кирил и Методий” в Букурещ завещава 2 хил. лв.

Волята на дарителя е българското правителство да даде на Габровската община 50 хил. лв., които да послужат за построяването на болница, носеща името на дарителя. Неговият портрет да се постави на видно място. Желае да бъде погребан в Габрово, като му се построи малък паметник.

Останалите средства да се вложат в БНБ и да се образува фонд на негово име. От годишния приход на фонда да се отпускат на Книжовното дружество в София (БАН) средства за издаването и закупуването на книги за развитието на промишлеността. Книгите да се раздават в училищата като награда на добри ученици. На тях да пише: “От дохода на фонд “Иван Попович Грудов”.

ФОНД № 1 “ИВАН ПОПОВИЧ ГРУДОВ”
(при МНП)

На 12 юли 1900 г. българското агентство в Букурещ влага в БНБ 20 хил. лв. от наследството на ИВ. ГРУДОВ. Образува се фонд, който се управлява от МНП.
През 1914 г. Габровската община определя място, на което да се построи болница, и кани архитект Атанас Донков да направи проект за сградата. Първата световна война прекъсва дейността по подготовката на строежа. След войната (1924) общината подновява работата си за отчуждаване на имот за построяване на болница. През 1939 г. XXIV ОНС разрешава да се изплатят от фонда 50 хил. лв., вероятно за отчуждаване на имота. Втората световна война (1939–1945) отново спира опитите да се построи болница.
През 1930 г. капиталът на фонда е 20 500 лв. Към 1 септ. 1933 г. фондът възлиза на 41 050 лв., към 1 ян. 1937 г. – 46 029 лв., към 1 ян. 1939 г. – 47 587 лв., към
1 ян. 1944 г. – 67 089 лв., и към 1 ян. 1946 г. – 87 050 лв.
Фондът се закрива през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.

ФОНД № 2 “ИВАН ПОПОВИЧ ГРУДОВ”
(при БАН)

На 8 ноем. 1912 г. Министерството на финансите съобщава на Академията за дарението на ИВ. ГРУДОВ. През 1917 г. от МНП постъпва сумата 8202 лв. и УС на БАН основава фонда.
През 1937 г. УС на БАН уведомява МНП, че предпочита вместо да купува книги за развитието на промишлеността в България, да използва лихвите от фонда за издаване на трудове със същата тематика. През 1943 г. БАН се отказва от лихвите на фонда, тъй като наредбата му не съвпада с целите на Академията. Фонд “Иван Попович Грудов” вероятно е закрит, защото не фигурира в списъка на академичните фондове от 1951 г.

Статията е инициатива на „За Габрово“ и е подготвена във връзка с 165 години Габрово – град.

Информация – Дарителите, Енциклопедия Габрово (Даниела Цонева)

*Различни източници посочват различна дата на смъртта му – 14 февруари, 11 март и 24 март., годината е 1895 г.

Снимка – Българско централно благотворително общество (БЦБО), Букурещ, 1876 г.