Асоциация на индустриалния капитал в България относно Бюджет 2025: Да се замрази увеличението на заплатите

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) предлага замразяване на увеличенията на заплатите в публичния сектор, аргументирайки се с необходимостта от стабилизиране на публичните финанси и контрол върху бюджетния дефицит. Според тях, обвързването на възнагражденията в публичния сектор със средната работна заплата е нецелесъобразно и може да доведе до допълнително влошаване на бюджетното състояние. АИКБ също така изразява несъгласие с планираното увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ през следващите години, като смята, че това ще натовари допълнително работещите в реалния сектор.

В условията на прекомерен дефицит и необходимост от стабилност на публичните финанси, увеличенията на заплатите в публичния сектор са меко казано необосновани. Разходите за заплати са сред най-нееластичните и веднъж увеличени, трудно могат да бъдат намалени. Вместо да се повишават, тези разходи можеха да бъдат отложени, коригирани или дори отменени.

категорични са от АИКБ.

„Пагубно е да се обвързва размерът на възнагражденията в публичния сектор със средната работна заплата, тъй като този автоматизъм ще влошава състоянието на бюджета все повече в следващите години. Недопустимо е изливане на средства в нереформирани и относително префинансирани системи, без оглед на постигане на определени цели като качество на предоставяните услуги. Увеличаване на възнагражденията следва да е съпроводено с намаляване на общите разходи чрез съкращаване на числеността на персонала в бюджетната сфера, вкл. чрез поетапно освобождаване на работещите пенсионери в сектор “Отбрана и сигурност”, където разходите за персонал надвишават ТРИ пъти средните разходи за нает в реалния сектор“

пише още в становището на АИКБ.

Очакванията са за повишение на компенсациите на един нает с 9,1% през 2025 г., което ще бъде повлияно от увеличението на минималната работна заплата с 15% и ръста на заплатите в определени бюджетни сектори с до 75%. Това може да постави допълнителен натиск върху публичните финанси и върху инфлацията, тъй като увеличението на производителността не съответства на ръста на компенсациите на наетите.

Като негативи в Бюджета на ДОО от АИКБ определят и увеличението на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и свързаните с нея минимални размери на пенсиите за трудова дейност от 1 юли 2025 г. с 8,6%.

Всичко това изпреварва с много развитието на икономиката, съответното равнище на доходите от труд в икономиката и възможностите на бюджета.

категорични са от АИКБ.

Други негативи са:

  • Нереалистични данъчно-осигурителни приходи: Прогнозираният ръст на данъчно-осигурителните приходи е 12 143 млн. лв., което представлява увеличение от 20,7%.
  • Нарастващ държавен дълг: Предвижда се държавният дълг да нарасне до 59,7 млрд. лв. (27,7% от БВП) през 2025 г., 70,5 млрд. лв. (31,0% от БВП) през 2026 г., 79,5 млрд. лв. (33,5% от БВП) през 2027 г. и 87,0 млрд. лв. (35,2% от БВП) през 2028 г. Такова увеличение на дълга предизвиква тревога относно дългосрочната фискална устойчивост.
  • Растящо ниво на държавногарантирания дълг: Към 31 декември 2024 г. държавногарантираният дълг достигна 1,7 млрд. лв. (при 1,6 млрд. лв. към края на 2023 г.), с намаляващо съотношение спрямо БВП – 0,8% спрямо 0,9% от предходната година. Планират се нови държавни гаранции, включително до 6,8 млрд. лв.

Все пак от АИКБ отчитат и положителни аспекти в проектобюджет ’25:

Силни страни на проекта за държавен бюджет на България за 2025 г.
  1. Бюджетна консолидация и стабилност: Очаква се намаляване на бюджетния дефицит, като за сектор „Държавно управление“ дефицитът на касова основа се прогнозира да бъде 2,9% от БВП през 2025 г., 2,2% – за 2026 г., 4,1% – за 2027 г. и да спадне до 1,9% през 2028 г. Временното влошаване на дефицита по начислена основа, причинено от придобиването на военни активи, е оценено на 0,5% през 2025 г. и 1,6% през 2027 г. Изключвайки тези разходи, дефицитът се стабилизира около 2,4% от БВП за 2025 г. и 2,5% за 2027 г. Бюджетното салдо по КФП показва дефицит в диапазона от 2,2% до 3,0% от БВП през периода 2025-2028 г., с постепенно намаление до 2,2% през 2028 г.
  2. Намаление на текущите разходи: Предлага се намаление с 10% на текущите разходи, без самостоятелните бюджети и делегираните държавни дейности, което ще доведе до спестявания в размер на 283,8 млн. лв.
  3. Промени в ДДС ставките: Възстановяване на стандартната ставка от 20% по ДДС за ресторанти, хляб и брашно, както и отпадане на намалената ставка за туристически услуги и спортни съоръжения, очаква се това да стимулира приходите.
  4. Развитие на тол системата: Очаквани допълнителни приходи от ТОЛ системата – 211,2 млн. лв. през 2025 г. и 56,1 млн. лв. през 2026 г., съответно с покачване на таксите за тежкотоварни превозни средства, което цели по-ефективно поддържане и модернизация на транспортната инфраструктура.
  5. Очаквано възстановяване на цените на винетките: Връщането им към нивата отпреди пандемията ще донесе допълнителни приходи от 12,4 млн. лв. през 2025 г.
  6. Усъвършенстване на данъчното законодателство: Промени в свързаните с трансферно ценообразуване и сделки между свързани лица ще съответстват на международните стандарти на ОИСР, което ще повиши данъчната прозрачност и ефективност.
  7. Подкрепа за културния сектор: За делегираните държавни дейности в културата е предвидено увеличение от 50 млн. лв., което ще подкрепи растежа на минималната работна заплата и осигуряването на финансови средства за музеи, галерии и библиотеки. Бихме подкрепили  планиране на допълнителни средства в бюджет 2025 година във връзка с възникналата необходимост от модернизиране на българските музеи и започналото осъвременяване на част от експозициите им, както и увеличаване на разходите за читалищата и техния съюз.
  8. Интеграция в еврозоната: Индикативната адаптирана капиталова вноска на България в Европейския механизъм за стабилност, която възлиза на обща стойност 1 110,0 млн. лв., ще бъде дължима на равни годишни вноски през първите пет години след присъединяването на България към еврозоната. При допускане, че България ще въведе еврото през 2026 г., са предвидени по 222,0 млн. лв. на година за периода 2026-2028 г. Тази заявка в ССБП за 2025 г. е важна за ангажимента на правителството за действия в посока ускорено приемане на страната в Еврозоната.
  9. Капиталови разходи: Значително увеличение в капиталови разходи за 2025 г. до 13 852,9 млн. лв. спрямо изпълнението за 2024 г. от 6 705,4 млн. лв. Публичните инвестиционни разходи са важни за икономическия растеж не само за текущата година, но дават ефект в повишение на растежа и през следващите няколко години. Затова е необходимо да се развие и подкрепи изграждането на капацитет за изпълнение на заложените в бюджета капиталови разходи.

От Асоциацията предлагат следните мерки, с цел повишаване на ефективността и устойчивостта на публичните финанси:

  1. „Замразяване“ на възнагражденията в публичния сектор през 2025 г.: В последните три години (2022-2024 г.) средната работна заплата в публичния сектор се е увеличила с 32%, докато инфлацията за същия период е 25,1%, което означава, че заплатите се увеличават реално. При предвидена инфлация от 2,4% за 2025 г., реалното нарастване на заплатите ще се запази. Освен това средната нетна заплата в публичния сектор е с 26% по-висока от тази в частния сектор, който генерира приходите за държавния бюджет.
  2. „Замразяване“ на пенсиите през 2025 г.: В периода 2022-2024 г. средната пенсия е нараснала с 70,6%, а минималната пенсия с 57% при инфлация от 25,1%. Това показва реално увеличение на пенсиите. При очаквана инфлация от 2,4% за 2025 г. реалното увеличение на пенсиите ще се запази. Към момента нетният коефициент на заместване се доближава до 70%, докато средното ниво в Европа е 60%, което предполага необходимостта от стабилност и разумно управление на пенсионния фонд.
  3. Отмяна на автоматичното обвързване на трудовите възнаграждения със средната заплата: Регламентите, които обвързват увеличенията в заплатите в секторите „Отбрана и сигурност“, „Правосъдие“ и „Висше образование“ със средната работна заплата, не отчитат реалните нужди и постигнатите резултати. Повишаването на заплатите води до увеличаване на средната заплата, създавайки самоцелно нарастване. Тези сектори се превръщат в „глезените деца“ на обществото.
  4. Коректно изчисляване на заплатите: Ако формулите за изчисляване на заплатите в публичния сектор се базират на средната заплата, е необходимо да се приложи коректна зависимост – изчисляване на брутна заплата от брутна или основна заплата от основна, за да се избегнат изкривявания и натрупвания в изчислените нови размери на възнагражденията.
  5. Административна реформа: Закриване на ведомства и служби с отпаднала необходимост или дублиращи се функции. Оптимизация на състава в министерства, ведомства и служби, както и закриване на незаети повече от две години щатни бройки. Тази реформа ще доведе до ефективно използване на ресурсите и по-добро управление на държавната администрация. Бюджетите на реформираните държавни служби да се запазят, като реализираните икономии да се насочат изцяло в увеличаване на възнагражденията на персонала.
  6. Промяна в осигурителните правила: Служителите в публичния сектор, които в момента са 100% осигурени за сметка на държавата, да започнат сами да внасят осигурителни вноски по същия начин и в същото съотношение, както правят работниците и служителите в частния сектор. Това би осигурило по-справедливо разпределение на осигурителната тежест и премахване на дискриминационното третиране на различните работници и служители.
  7. Премахване на COVID добавките към пенсиите: Тези добавки, които бяха въведени като временна мярка за справяне с последиците от пандемията, следва да бъдат премахнати, като се възстанови нормалната структура на пенсионните плащания.

Целият доклад може да прочетете тук.

Снимка – Позиция на АИКБ