Имаме ли „Прометей“ в съвремието? Разговор за културата, посланията и просвещението – пресконференция на ДКТ – Габрово
Мога да кажа с възхита и облегчение, че премиерните дати се повече наближават, но пък от друга страна гледам, че творческите процеси са все по-активни и по-активни.
Каза Директорът на ДКТ – Габрово, Алфидин Ахмедов още в началото на днешната пресконференция, която се състоя в пресклуба на БТА – Габрово, при представянето на най-новото заглавие, „Прометей“.
Прометей!
Има оставащите елементи, които трябва да се довършат, но ние с актьорите и техническия екип на театъра вървим към финала. След два-три дни, които остават до премиерата, ще успеем да го финализираме, да си го завъртим, да си го погледнем малко от страни и след всичко това, и да представим това изцяло ново заглавие на публиката.
Заяви авангардният млад режисьор, Любомир Колаксъзов.
Той загатна, че пиесата е препратка от античността към съвремието, истинско предизвикателство към публиката.
Няма да издавам по-вече. Заповядайте на премиерата да видите какво сме направили. Надяваме се да е интересно и завладяващо представление.
Mоже би това е ключовото – предстои едно завладяващо представление!
Пиесата идва, за да напомни, че театърът, макар и куклен, може да представя и много по-сериозни теми, значими за цялото човечество. На сцената няма кукли, но се използват куклени елементи.
Аз много се радвам, че такъв млад режисьор се съгласи да работи и да предостави една възможност на нашите актьори именно да се срещнат с по-различен по своята същност и послание текст.
допълни г-н Ахмедов.
Това е един спектакъл, който е нетипичен, както за нашия театър, така и въобще за кукления театър. Мога да кажа, че е авангардно, много модерно, много съвременно, завлядяващо представляние. Вътре в пиесата се вплитат няколко жанра. Това е театър, който се надяваме да излезе и извън България, на фестивални сцени. Опит да покажем, че и ние, куклените театри в България следим световните тенденции и може да правим неща, които да са на много високо ниво.
сподели още г-н Ахмедов.
Когато обсъждахме какъв текст да работим, аз се спрях на „Прометей“, защото се замислих, че този образ не се е появявал на театрална сцена в България. Имах необходимостта да го поставя, тъй като припознавам някои неща от самия себе си или поне имам някакъв малък стремеж, към идеята за Прометей. В античния текст срещнахме неща, които са общи и за съвременността.
Разбира се, използвахме и една пиеса на Шейли, от което взехме части, същевременно взехме и от митологията няколко малки текстове. Съчетахме с неща от съвремието, които може да припознаем и да бъде текста достъпен и за младежката аудитория.
На финала завършваме даже с част от стихотворение на Рубчев. Така, че имаме и български текст. Но генерално ние работихме по идея, което е най-освобождаващо по време на вършене на работата.
Когато работиш само чрез идея, можеш да експериментираш страшно много. Така работихме още от лятото с актьорите, заедно – доста дълъг процес на изследване, тъй като за първи път работих тук, и с тях имахме дълъг процес на изследване. Техните възможности – да свирят, пеят – това изцялото го вкарахме в самия спектакъл. Така, че ще има и музика на живо, това също ще издам. Също можем да издадем, че има професионален музикант в пиесата.
сподели режисьорът, Любомир Колаксъзов.
Спектакът е изграден и визуално стъпвайки върху антични образи, но същовременно в паралел със съвременните образи. Човек може да припознае някои хора от типа на управниците, тъй като това, което сме се стремили като идея, спектакъл да разглеждаме съдбата на човека, въобще и как той се бори за своята си свобода и отговорността да носиш свободата.
Този дар, който ни е даден от Прометей, огънят като не просто средство да запалим и да ни е топло вкъщи, да си топлим храната, а огънят като знание, познание за свобода, търсене за любов, за екипна работа, за помагане на хората един към друг и стремеш към някакво добро. Но също така спектакълът разглежда и неща, които малко или много са се променили от античността и това е поттисничеството, тиранията, така, с доста чувство за хумор, иронизиране и съвремените лидери и политици, и за жалост това, което постоянно се повтаря, и повтаря. Аз не губя надежда, че въпреки жестокостта, въпреки войните, които се създават в днешно време и се опитват да ни тероризират или да ни карат да мислим, че Светът загива, всъщност аз смятам, че напротив, има доста Прометеевци и целта на Театъра, и на изкуството въобще показва добрите примери на човечност.
допълни Любомир Колаксъзов.
Всички актьори сме тук и сега, и пресъздаваме, всъщност, една история, която минава през нас и през ние как разбираме свободата – дали я има, дали я има тиранията, каква е, защо е, защото, всъщност, ето – спектакът това го преставя като огледало на света и на това, което ни заобикаля, защото примерите са тук и сега, и те са доста големи и много би било интересно, ако в най-скоро време всичко се нереди в реалния свят, всичко е в мир и любов. Като се гледа тогава спектакълът, може би ще има съвсем различна идея и послание.
Това е спектакъл, който се случва тук и сега, на момента, и всеки е свободен да го разбира както иска, като начин, няма конкретно добро и лошо. Всеки може да припознае себе си, дори в Тираните, в Прометей, в абсолютно всеки от нашата пиесата.
Текстовете са интересни, надявам се, че хората да успеят да усетят тежеста и в същото време – колко е важно да действаме. Действието се развива – накъде да се движим и да се учим от грешките, от историята, да не я повтаряме, това е важното.
сподели и актьорът Павел Кинчев.
Един от най-важните моменти е, че спектакълът е за възрастли, но с голям акцент за младежката аудитория. Основната цел е да ги въвлечем към кукления театър, като институция – пиесата е насочена към малко по-голямата публика и по-голяма аудитория, на възраст 12 години и нагоре.
Кукленият театър не е наистина само за най-малките. Театърът е едно уникално средство, което дава свобода на въображението.
Идеята, така, и моя странна на продуцента, ако мога така да кажа, беше именно тази – да обединим поколенията теории, да обединим тяхните знания, да обединим тяхните търсения в съвременния свят на театъра. И мисля, че успяхме. И мога с гордост да кажа, че ако те не бяха си извоювали и това право колегите с работа и с много труд, за да можем да се позволим да направим такъв спектакъл и да минимизираме нашите пътувания по време на репетиционния период, а той не беше малък – два месеца, нямаше как да достигнем до този резултат.
сподели още Директорът, г-н Ахмедов.
Няма да спираме до тук. Напротив, тепърва ще работим с отдел „Образование“ не само в област Граброво, но и там, където ще пътуваме, защото спектакът трябва да пътува извън града, извън нашата база, за да може той да съществува. Нашата ключова идея е да работим с тези образователни системи, училища, общини, читалища – там, където има творчество и можем да накараме децата да гледат и да дискутират с актьорите, с режисьорите, с творците, които са направили този спектакъл.
Да ни разкажете малко повече за вашата стратегия, защото знаем, че в България културата не е точно приоритет, за съжаление, но все пак Вие успявате. Така че, кажете ни – Как точно се случи това нещо?
Основното е – благодарение на екипа и на новите хора, които се присъединиха и които продължават да се присъединяват към нашия театър, аз съм изключително щастлив, че в една година успяваме поне по двама актьори да привлечем от Национална академия за театрално филмово изкуство. И то точно от специалност куклен театър. Неминуемо по този начин, нараствайки, може да си позволим да работим на няколко места едновременно. Тоест, в един ден да има няколко заглавия в различни градове, така нараства и обема на работа. При нарастването на обема на работа – и финансовите постъпления при нас също нарастват. И по този начин може да заделим пари за постановачна дейност, която да бъде малко по-рискова, малко по-елитарна. Нас това не ни претеснява. Напротив – всеки един театър трябва да може да бъде свободен финансово и духовно за такъв тип неща. Тоест, да успявате да излезете от това, което наричаме комерсиално, което носи печалба, очаквано, за да пристъпим към нещо друго, което по съвсем друг начин провокира публиката.
Този спектакъл имаше цела точно това – да излезем извън комерсиалното, да потърсим въпросите в човешкия живот, да видим накъде отиваме в този сложен свят, който непрекъснато ни провокира през малкият екран на телефона, през малко по-големия екран на телевизията и да потърсим отговорите, заедно с нашата публика и всеки по някакъв начин да открие пътя за себе си. Едва ли ще разрешим всички въпроси, едва ли ще дадем всички отговори, но дори човек малко време да отдели за спектакъла, дори само да помисли кой е този Прометей, какво е неговия огън? Как той се развива през годините? Имаме ли сега Прометей в съвремието?…
Аз мога да кажа, че имаме такъв спектакъл, който не е комерсиален, а напротив, ще разчита на зрялата публика, на публика, която има опит да гледа театър и тя ще бъде малко или много подготовена, когато дойде да гледа този спектакъл.
А мениджърската работа, тя си е винаги в стресово състояние, няма какво да коментираме. Но, пак казвам, благодарение на тези хора, които репетират и така наречените „популярни представления“, детски представления, което всъщност е нашата сила, можем да наваксаме чисто финансово и да правим изкуството такова, каквото го виждат колегите, такова каквото го виждаме и ние в съвремието.
отговори още Директорът, г-н Ахмедов.
