По пътя на дарителството –  жените от Габрово, които оставиха светла диря в дарителството

Публикацията е създадена в рамките на проект „Социално отговорни и граждански активни“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.

Когато заговорим за дарителство, Габрово някак естествено изниква в съзнанието като град, дал много и дори смело можем да кажем – град, които стои в самите основи на дарителството. Разказахме за делото на големите дарители Васил Априлов, Д-р Никола Василиади и техните съмишленици, както и пътя на дарителството от тях до наши дни в родното им Габрово, а днес ще ви разкажем за някои от жените, оставили светла диря в историята на дарителството от нашия край.

Несъмнено сред първите можем да поставим д-р Тота Венкова и нейното благоворно дело. Достатъчно е да кажем, че и до днес областната МБАЛ носи нейното име, и това не е случайно!

Безспорни са заслугите на д-р Тота Венкова не само за дарителството, но и за развитието на медицината в България, а тук можем да поставим и темата за правата на жените, тематично в женския месец март!

Можем да си представим какви усилия е коставало на младата габровка да поема по нелекия път на лекарската професия, но

Коя е д-р Тота Венкова?

Д-р Тота Венкова (1855–1921) е първата българска лекарка. Родена в Габрово, тя изиграва ключова роля в развитието на медицината и медицинското образование в България.

Д-р Тота Венкова е родена през пролетта 1855г. в гр. Габрово в семейството на Мария и Венко Чехларови. Рано остава сираче и благодарение на материалната помощ на Благотворителното женско дружество „Майчина грижа“ през 1873г. завършва с отличен успех и примерно поведение първия випуск на Габровското петокласно девическо училище. Същата година става учителка в основния курс на училището.

С идването на руските войски през Руско-турската война 1877-1878 г., всички училища бързо са превърнати в лазарети. Тота Венкова постъпва като самарянка във военния лазарет и решава да посвети живота си на страдащите и болните.

Но как се случва така, че младата жена заминава за Русия?

Зимата на 1877-1878 г. е особено студена. Температурите в Балкана падат под -25 градуса. Всеки ден десетки премръзнали защитници на прохода постъпват в лазарета в Габрово. Един от тях е и д-р Иван Янчич – млад руснак с умни сини очи. Тук той среща други умни очи – тези на милосърдната сестра Тота Венкова. Неусетно двамата млади се влюбват. Тя се грижи за него денонощно – сменя превръзки, носи му храна от вкъщи, пише му писмата, заедно споделят с часове опит и надежди. И въпреки че всичко сочи към подобрение, състоянието му рязко се влошава, кракът му гангренясва и след два дни младият лекар умира от инфекция.

Начело на малкото траурно шествие бавно пристъпва Серьожа – големият бял кон на Иван Янчич. Погребението минава без речи, музика и залпове, без родители и роднини, но една девойка с черни очи го оплаква за всички. Никой не успява да отдели Серьожа от купчината пръст. Снегът се трупа над пресния гроб, а белият кон с черното наметало все рови в пръстта и цвили, като че ли плаче.

Рано сутринта на другия ден Тота Венкова намира до гроба мъртъв и покрит със сняг Серьожа – верния кон на доктор Иван Янчич. Тогава тя запалва не една, а две свещици. Макар че прекарва с Иван малко време, тя разбира много за живота, медицината и любовта. Дава обет да следва неговата професия в неговата страна, докато той почива в мир в нейната родина. До края на живота си Тота Венкова остава вярна на своя любим. А с първата си заплата като лекар (през 1886 г.) тя прави скромен паметник, на който и до днес четем „Няма по-голяма любов от тази, да положиш живота си за своите другари”.

Руски военен лекар й помага да подаде молба за стипендия от Санктпетербургското благотворително дружество, която изразява голямо желание да се посвети на медицинската наука. Получава стипендия и заминава за Петербург да учи медицина. През 1886 г. завършва с отличие Медицинската академия в Санкт Петербург и става първата дипломирана лекарка в България.

Връща се в България и започва да работи като лекар. Работила е в Русе, Велико Търново, Варна и София.

През 1893г. отново заминава за Санкт Петербург, където специализира вътрешни и детски болести. Две години по-късно специалзира във Виена акушерство и гинекология. След завръщането си, основава курсове за подготовка на акушерки към Александровска болница в гр. София. До 1900г. е училищен лекар в Софийската девическа гимназия.

Поради здравословни проблеми, д-р Тота Венкова се оттегля от държавна работа и работи само на частна практика. Нейният дом в центъра на София се превръща в безплатна акушеро – гинекологична консултация. Така до края на дните си (почива на 23 декември 1921г.) тя помага на болни, бедни и безприютни.

В написаното от нея през 1920г. завещание оставя цялото си имущество на народа си, а именно: на санаториум за гръдно болни в Искрец за обзавеждане на павилион с 40 легла за лечение на туберкулозни деца; на Габровското девическо училище и на Софийския университет.

Д-р Тота Венкова остава важна фигура в историята на българската медицина, поставяйки началото на пътя за жените в медицинската професия в България!

Една от малкото достигнали до нас нейни мисли е следната: „Най-мъчното нещо в света е да възпитаваш, лекуваш и управляваш. Имах щастието да бъда учителка и лекарка и смело мога да кажа: учител, който не обича децата, е лош учител, а лекар, който не обича болните, е лекар занаятчия…”

Принос и Наследство:

• – Дарява лични средства за създаването на сиропиталища и болници.
• – В Габрово основава фонд за обучение на млади лекари.
• – В нейна чест болница в Габрово носи нейното име.

В завещанието на Д-р Тота Венкова е записано, че тя желае нейното имущество да бъде дарено за децата на България. С част от парите (около 500 000 лв., получени от продажба на недвижимо имущество в София) габровската община построява красива сграда в живописна местност, непосредствено до пътя за местния планински курорт Узана.

В продължение на повече от 50 години, хиляди деца от цялата страна получават възможност да играят и укрепват физически в този комплекс, носещ името на дарителя, д-р Тота Венкова.

Съдбата на този имот е нерадостна. През 2005 г. той става частна собственост и е оставен на произвола на времето и съдбата. Сграда, която би могла да бъде използване все още по волята на д-р Тота Венкова, днес тъне в разруха, а детският смях отдавна е заглъхнал.

Но не е заглъхнал екота от делото на Д-р Тота Венкова. Признателни габровци през 2005 г. я обявяват за почетен жител на града, посмъртно, по случай 150 години от нейното рождение. Открит е и барелеф в нейна чест, поставен върху фасадата на местната МБАЛ, носеща и до днес нейното име.

През 2025 г. се навършват 170 години от рождението на тази забележителна жена, оставила светла диря не само в дарителството, но и в историята на медицината и историята за правата на жените по нашите географски ширини!

Името на д-р Тота Венкова е някак естествено свързано с името на една благотворителна организация, която няма как да пропуснем, когато става въпрос за дейността на жените – благодетели в Габрово! Именно Женско благотворително дружество “Майчина грижа” подпомага обучението на д-р Тота Венкова, останала отрано сирак. Без тяхната първоначална подкрепа, вероятно и нейният път би бил друг, но Женско благотворително дружество “Майчина грижа” е институция на над 155 години, която и до днес продължава да подпомага дейности и обучение на млади и талантливи габровци!

На 21 ноември 2024 г. отбелязахме 155 години от основаването на ЖБД “Майчина грижа” – Габрово.

ЖБД “Майчина грижа” е основано на 6 август 1869 г. – Преображение Господне, по инициатива на Димитър Енчев, главен учител в Габровското училище, съвместно с интелигентни и изявени жени от Габрово. То е третото по ред такова женско дружество в страната, след тези в Лом и Стара Загора.

Още през първата година броят на членуващите жени в Дружеството достига 170. Ако в началото дейността на дружеството е била само просветна, то на по-късен етап се разширява и става благотворителна.

През 1871 г. дружеството се заема с управлението и грижите за девическия пансион, открит през същата година при Главното девическо училище. Дружеството развива усилена благотворителна дейност.

По време на въстанието от 1876 г. се занимава с настаняване и грижи за сирачетата, оцелели в опожарените от турците севлиевски села – Батошево, Кръвеник, Ново село и др. Същите дейности са развивани и през войната 1877-1878 г.

Приходите на дружеството се формирали от членски вноски, от визити по именни дни, подаръци по случай на радостни или скръбни дни в семействата. По-късно и от средства от завещания, помощи от общината и др.

След Освободителната война дейността на Дружество замира и от 1 април 1899 г. се събужда за нов и по-интензивен живот. Открива се неделно училище за неграмотни и полуграмотни жени и момичета.

През 1902 г. дружеството открива стопанско училище, което издържа цели седем години. През 1909 г. откриват безплатни ученически трапезарии, просъществували до 1944 г., в които се хранели 40 бедни деца ученици и ученички.

По време на Балканската война (1912) се развива активна дейност по облекчаване страданията на ранените и болни войници, настанени в габровската болница.

През 1903 г. в дружеството членуват 320 действителни членки, грижат се за 40 деца в ученическата трапезария. Разполагат с бюджет от 120 000 лв. и фонд „Дружествено здание“ с 330 000 лв. Дружеството не разполага със собствено здание.

Дейността на дружеството се разгъва в по-широк план, след като с голямата подкрепа на индустриалеца Пенчо Семов и неговата съпруга, Радка П. Семова бившето казино „Бузлуджа“ е преустроено в красива и огромна за времето си сграда, където през учебната 1931-1932 г. се открива пансион с трапезария за бедните деца и редовно Девическо професионално училище. Новото училище носи името на Радка Пенчо Семова. След 1944 г. зданието е национализирано.

След 1944 г. всички женски дружества преминават към ОФ организациите и ЖБД „Майчин грижа“ престава да съществува.

През 1992 година дружеството възкръсва за нов живот.

От Дружеството споделят, че днес техните основни дейности са:

1. Подпомагане на физически лица в неравностойно социално положение и подпомагане на обществени организации, имащи същите цели.
2. Подпомагане на даровити деца за участие в национални и международни конкурси и осигуряване на стипендии.
3. Утвърждаване на Сдружението като притегателен център за културно и духовно общуване в региона.

Дружеството участва активно в множество и разнообразни дарителски и благотворителни дейности, като например – работа по проекти: „Габрово срещу рака у жените”, „Деца помагат на деца”; проект „Традициите не остаряват” и др.

В продължение на 11 години ЖБД „Майчина грижа” изпълнява проект, съвместно с побратимения град Тун, Швейцария, за осигуряване безплатен обяд на социално слаби ученици от І до ІV клас на габровските училища.

Основател е на следните благотворителни фондове:

– Фонд „Стефана Богдан Генчева“ – за стипендии и подкрепа на даровити деца от различни области на науката и изкуствата. Подпомогнатите деца се представят достойно и се завръщат с медали и отличия от състезания и конкурси в страната – Благоевград, Русе, Варна и Шумен, Велико Търново и др. и в чужбина – Португалия, Австралия, САЩ и Индонезия.

– Фонд “Д-р Тота Венкова – възрожденката” – за награда на отличен ученик от Националната Априловска гимназия и в неравностойно социално положение;

– Фонд „Д-р Тота Венкова – лечителката“ – дарява първото родено дете в Деня на родилната помощ – 21 януари. Дейността му е продължила две години;

– Фонд „Хаджи Радка Пенчо Семова“ – отначало за подкрепа на зрелостник от Техникум по текстил, а от 2024 г. – за връчване на еднократна стипендия (награда) за зрелостници с отличен успех и в неравностойно социално положение от останалите гимназии и средни училища в Габрово.

– Фонд за лечение.

Осъществени проекти през последните години:

1. „Създаването и експонирането на месингова паркова скулптурна композиция на Александър Керков, първият композитор на фанфарна музика в България и известен габровски музикант, музикален педагод и зевзек‘.
2. „Електронен пътеводител на паметните знаци (паметници, паметни плочи, улици и др.) на дарители, благодетели и меценати в Габрово.“
3. Проект „За качествено здраве на село“– за провеждане на медицински прегледи на възрастните хора в 22 кметства и кметски наместничества с 128 населени места в Габровска община, където няма здравна служба.
4. Училище за родители – за провеждане на: лекторска дейност от специалисти от национален и регионален мащаб.

През 2022 г. Дружеството развива активна доброволческа дейност в помощ на пострадалите от войната в Украйна, за подпомагане на зависимите млади хора от Терапевтичен център „Св. Илия“ и др. инициативи.

Понастоящем председател на ЖБД “Майчина грижа” е г-жа Стефка Василива, която, заседно със своя екип от сърцати жени, продължава благородната дейност на дружеството.

Когато говорим за дейността на ЖБД “Майчина грижа”, няма как да пропуснем дейността на Стефана Богдан Генчева. Родена е през 1887 г. в Габрово. Учи в Априловото училище и в Русенската девическа гимназия. След завръщането си в Габрово се омъжва за видния търговец Богдан Генчев.

Тя посвещава 30 години от живота си на обществена дейност като активен член на ЖБД „Майчина грижа“, 16 години, от които е председател на Дружеството, а през 1939 г. е обявена и за почетна председателка.

Стефана Богдан Генчева е двигател и катализатор на много благотворителни акции, вечеринки, утра, концерти и др., наред с богата културно-просветна дейност.

През 1923 г. застава начело на акцията за подпомагане на ослепелите от войните, а през 1925 г. – за пострадалите от гръцкото нападение българи в Петричко.

Нейна е заслугата за откриване на безплатна ученическа трапезария, в която топла храна получават 70 бедни деца на габровски работници и занаятчии.

С личното й съдействие е закупено бившето казино „Бузлуджа”, което става сграда на Дружеството. Към дарението на Пенчо Семов от 600 000 лв. тя прибавя 1 млн. лева кредит, като ипотекира собствения си дом, за да се извърши основен ремонт и пристроявания към сградата.

За цялостната си дейност е отличена от Н. В. Цар Борис III с Указ и медал „За насърчаване към човеколюбие. След демократичните промени в България, през 1995 г. посмъртно Стефана Богдан Генчева е обявена за почетен гражданин на Габрово, а улицата където е живяла е преименувана и днес носи нейното име.

  Източници:

 – МБАЛ “Д-р Тота Венкова”

– сайтовете True Story и “Дарителите на Габрово”

– Държавен архив – Габрово (снимки)

Настоящият проект се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.