Историята помни – Новоселски манастир и как той е свързан с големия благодетел на Габрово, Пенчо Семов

Няма габровец, който да не е чувал за големия благодетел, Пенчо Семов, наричан още българският Рокфелер, но знаете ли как той е свързан с китния малък манастир, който се намира в квартал „Ново село“ в гр. Априлци?

За втори път имах възможността да посетя това красиво и тайнствено местенце, събрало в себе си спомени за нелеки времена и буквално възкресено от прахта, след като първоначалният манастир, който се е намирал на същото място е опожарен от османската власт.

Новоселският манастир Света Тройца се намира близо до центъра на кв. Ново село в град Априлци. Неговата история е болезнена – манастирът е изцяло опожарен по време на Априлското въстание, а монахините, които са били там, са жестоко убити чрез насилствена и брутална смърт.

Историята на манастира датира от около 1830 година. Изграждането му се свързва с един от видните носовелски първенци, Петър Йончев Балджи, а манастирът е неговия личен устрем към опазване на християнската вяра и разпространение и укрепване на християнската просвета. Свидетелство за личния принос на Петър Балджи е мреморен камък, който и до днес може да се види в самата църква в манастира. По инициатива на Петър Балджи се закупува и най-старото печатно издание на Евангелие в Ново село. Това Евангелие е издадено в Москва през 1829 г.и е купено от Рилския манастир през 1831 г., по инициатива на Петър Балджи.

За него историографът на Новоселското въстание Иван Марангозов пише:

“Петър Йончев бил високообразован и още по-високо набожен. Всяка вечер ходел на вечерня, а след отпуск задържал свещениците за беседа, та  тълкували разни места от Свещеното писание. Чрез неговото влияние били опопени много от тогавашните новоселски и околни свещеници, затова и всички се боели от него. И мирски, и духовни му отдавали чест със ставане на крака.”

Първата игуменка в манастира е Сусана от Калоферския девически манастир. Тя е дъщеря на новоселския чорбаджия, Цонко Сомлев. Издръжката на манастира е била основно чред дарения на местните жители, от по-заможните семейства, чиито деца става послушници или монахини, даренията са включвали и земи.

Не е документирано кой е майсторът – строител на красивия манастир, няма документирано и как точно е изглеждал той в първоначалния си вид, преди изгарянето му, но по всяка вероятност е приличал много на сегашната сграда, която е изградена върху старите темели по образ и подобиена първоначалния строеж.

Монахините в манастира участвали дейно в подготовката на въстанието в Ново село, което е най-масовото въстание в Северна България и е част от Априлското въстание. Начело с игуменките, монахините приготвяли храна за въстаниците, плетели за тях чорапи и ръкавици. 

Ето както стихотворение е запазено от въстанието:

По време на въстанието, по жесток начин са избити и монахините, и свещениците, 16 черепа, които са разположени в църквата свидетелстват и до днес за жестокостта на деянието на османската власт. След убийството им, черквата била опожарена и изгорена до основи. 

Възстановена е отново след Освобождението, през 1890 г. През 1936 г. в купола на църквата са изобразени Света Троица и 12-те апостоли, от троянски художествен колектив. Те изрисували и няколко светци в цял ръст.

Убитите по време на въстанието монахини в манастира „Света Троица“, както и оживелите, но претърпелие ужасни мъчения техни посестрими и свещеници са канонизирани през 2011 година и от тогава се почита тяхната памет, както и паметта на всички жители на гр. Априлци, загинали геройски във въстанието. В манастира има поставена и специална икона в памет на жертвите на жестоките мъчители, които при унищожението на манастира не пощадили дори и иконите, които били насечени, а после и изгорени, заедно със самия манастир.

Специалната икона изобразява убитите монахини и свещенници, а зад тях се виждат ореолите на други незнайни християни, загинали по време на Новоселското въстание. Автор на иконата е Владимир Аврамов.

Новоселският манастир “Света Троица” в Ново село, както и построените по-късно манастири “Успение на Пресвета Богородица” и” Въведение Богородично” в с. Батошево, църквите и училищата в селищата на Новоселската котловина показват разнообразието от форми за съхраняване на идентичността на българското население в Ново село, Батошево, Кръвеник, Скандалото и околните им махали.

С течение на времето местните чорбаджии и зараждаща се интелигенция – свещениците и даскалите, търсят нови начини за укрепването на българската култура в този район, като се опират на традиционните методи, използвани по времето на дългото турско владичество и свързани пряко с християнската религия: откриване на метоси на големите  Атонски манастири, изграждане на църкви и манастири, поклонение на Светите места, организиране на дарителство за църквите и манастирите, включване на многобройни български светци и символи в художествената украса на храмовете.
Заедно с това активна народополезна дейност развива и килийното училище,чието начало е поставено от руския монах Доротей, придружавал руските войски във войната срещу Османската империя от 1806 – 1812.

Дълъг е списъкът на учителите, повечето от които свещеници, дали своя принос в утвърждаването на българския език като белег за идентификация при острия сблъсък с привържениците на елинизма, както и в изграждането на новото самочувствие на българския народ, основаващо се на увеличаващото се благосъстояние, плод на упорития труд на занаятчийско-търговската прослойка. Израз на това ново самочувствие са и селищните храмове,  и трите манастирски комплекса, изградени с християнско усърдие и вяра, съдействали за утвърждаване на тази християнската нравственост и ценностна система на българите от Новоселската котловина, направили възможни  масовите прояви на героизъм, жертвоготовност и мъченичество в името на вярата и свободата. В основата на това израстване на полето на духовността лежи неуморната работа на представителите на българското духовенство и учителство.

Но как този манастир, съхранил толкова много история и пазащ и до днес жив спомен за ужасите на Новоселското въстание е свързан с големия благодетел на Габрово, Пенчо Семов?

В двора на църквата, останало като по чудо след пожара, и до днес стои старо крушово дърво, на което е поставена табалка, указаща, че това крушово дърво е жив свидетел на ужасите от новоселското въстание. Точно под старата круша стои красива стара бяла чешма, на която четем:

Въ паметъ на Аничка, Бонка и Иванчо П. Семови.

Малка бяла чешма в Новоселски манастир – гр. Априлци разказва най-тъжна част от историята на една забележителна личност – Пенчо Семов. От бедно момче, тръгнало от село Цвятковци, той става крупен индустриалец и главен акционер на 28 дружества в България, но най-вече той е изключително щедър дарител, обичан и уважаван както от своите съвременници, така и от признателни габровци вече поколения наред!

Чешмата в Новоселския манастир разказва най-тъжната част от историята на Пенчо Семов, който е един от най-големите дарители, но в личния му живот трагедиите далеч не са малко. Роден е през 1873 г., а през 1898 г. той се жени за Аница. През 1899 г. се ражда синът му Иван, а през 1900 г. и дъщеря му – Бонка. Младата му съпруга умира едва година след раждането на Бонка, през 1901 г. от туберколоза, само на 20 години. Индустриалецът решава да се ожени втори път, за да има кой да се грижи за децата му, но съдбата е решила друго – и двете дечица си отиват скоро след майка си, когато са само на по три годинки.

Малката скромна бяла чешма в двора на Новоселски манастир в гр. Априлци е изградена в памет на отишлите си много рано от този свят жена и деца на големия благодетел, Пенчо Семов. Не е ясно защо именно там е избрал Пенчо Семов да построи тази чешма, но тя и до днес напомня за неговите обичани съпруга, син и дъщеря. Благодетелят споделя живота си с втората си съпруга, Радка Семова и посвещава голяма част от живота си на борбата с туберколозата, отнела от него без време семейството му – Аничка, Бонка и Иванчо!

Използвани са материали от сайтовете:

и

https://apriltsi.net/novoselski-manastir-sveta-troitsa/