Д-р Богомил Лазаров: Зависимостите – да открехнем завесите за важността на здравното възпитание и образование!

Публикацията е създадена в рамките на проект„Социално отговорни и граждански активни“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.

След разговорите и и повдигнатите въпроси относно опасността от зависимостта към тютюно пушенето, с д-р Лазаров ще обърнем внимание в няколко публикации и на другите опасни зависимости, сред които: употребата на наркотици и дрога, както и злоупотребата с алкохол и как се стига до зависимост, с поглед и върху образованието и  обществото и тяхната роля в предотвратяването на тези зависимости.

Преди известно време централните средства за масова информация се нбяха активирали почти ежедневно за борба с вейповете и различните форми на активно и пасивно тютюнопушене. Също така не по-малко активни бяха и политиците и представителите на различните власти, които някак демонстративно обявиха „война“ и на наркотиците и тяхната употреба и разпространение. Дори бе свикан консултатитен съвет под ръководството на Президента, Румен Радев, като въпросът бе определен като въпрос за „националната сигурност“ и акцентът падна имменно върху подрастващите. Но какво последва?

Като лекар, гражданин и офицер, аз лично дълги години биех камбаната за обединение на общество и власт в битката срещу употребата на тютюневи изделия, злоупотребата с алкохол и изключително опасната употреба на наркотици. Тъй като според последната статистика, застрашително се намалява възрастта, на която се започва злоупотребата, в настоящия материал ще започнем работа по темата със зависимостите, отзад напред.

Общественото влияние е привлечено в момента преди всичко от бързото разпространение на вейповете и техните аналози, но не по-малък проблем е също толкова бързото разпостранение на нелегалната дрога, като хероин, кокаин, марихуана, екстази и цялата поредица от синтетични наркотици. Искам тук да поясня, че терминът „Дрога“ има разнообразна употреба. В широкия смисъл, това означава някаква субстанция, с която в медицината се предотвратяват или екуват болести. За съжаление, обаче, се увеличи немедицинската употреба на какви ли не вещества. Днес в обичайната употреба, която се наложи терминът „дрога“ означава някаква субстанция, притежаваща потенциал за развитие на злоупотреба и зависимост. Под „психоатктивна субстанция“ пък се разбира природно дадено или синтетично вещество, което може да на психичния живот на човека. В този смисъл, и вещества, които считаме за „нормални“, като  кофеинът, тютюнът и алкохолът също биха могли да се нарекат дрога, тъй като и към тях се развива не по-малка зависимост. Те са т.нар. „легални“ дроги на съвремието ни. 

За тяхната употреба и залоупотреба всеки си плаща от джоба и може да се купят от всеки магазин, като специално за кофеина не е нужно и да удостоверяваме, че сме навършили пълнолетие. Докога?!

Що се отнася до вейповете, политиците дадоха отговор, в преминалата вече интензивна „обществена дискусия“. Аз искам само да напомня, че опазването на общественото здраве е процес на запазване и развитие на биологичните и социални функции на човека, което е комплексна работа. Няма да се повтарям с вече казаното и във видеата, които коментирахме в предходните публикации. Но зависимостите започват от едни и същи подбуди, и докато при едни отнема време, то други се случват много бързо. Например при алкохола – там резорбацията е много бърза. Тя започва още в устната кухина , а след първия час и половина настъпва и максималната концентрация в кръвта. Което води до бързо желание за постигане на повторно такова „замайване“ и неусетно – и до пристрастяване. Подобна е ситуацжията и с никотина, дори ощще по-бързо – само за 7 секунди след всмукването на дима, никотинът достига до човешкия мозък.

Дали можем да направим една корелация от бързото пристрастяване към невероятната скорост, с която се повишава и огромният вече брой противообществени прояви и агресия, както и рисковото поведение сред подрастващите, които все по-често посягат към тези средства? 

Кой ще обещае на подрастващите съставяне и реализация на една по-дългосрочна програма на национално ниво за здравно възпитание и образование? Въвеждането на задължителните часове по Религия, каквато е заявката, дали ще променят тенденцията? Можем само да се надяваме…

***

Злоупотребата с наркотици сред подрастващите е сред най-сериозните обществени и здравени проблеми, който засяга както отделните млади хора, така и техните семейства и общности.

Статистика (според световната и българска рамка)

  • Според Световната здравна организация (СЗО) около 13–15% от подрастващите пробват някакъв вид наркотик преди 18-годишна възраст.

  • В България изследвания като ESPAD (Европейско изследване за употреба на наркотици сред ученици) показват, че:

    • Около 10-15% от учениците на 15-16 години са пробвали наркотик поне веднъж.

„Колело“ на наркотичните вещества и техните видове и подвидове

  • Най-често използваните вещества са марихуана, следвана от инхаланти (вещества за вдишване) и екстази (и други синтетични наркотици).

​Според последните изследвания, злоупотребата с наркотици сред подрастващите в България показва тревожни тенденции:​

Обща употреба на наркотици:

  • Според проучване на Националния център по обществено здраве, около 13% от населението в България е употребявало някакъв вид наркотик поне веднъж, като употребата е нараснала с 30% през последните 5 години.

Средно 1-2% от учениците, включени в проучването на ESPAD някога са употребявали поне веднъж забранен наркотик, различен от канабис. След канабиса най-широко използваните незаконни наркотици са екстази (MDMA), LSD или други халюциногени, кокаин и амфетамин.

В България нивото на употреба на всеки от наблюдаваните незаконни наркотици (канабис, кокаин, крек, амфетамин, метамфетамин, екстази, хероин, LSD или други халюциногени), с изключение на новите психоактивни вещества, е по-високо от средното за Европа. Но трябва да се отбележи, че това ниво е близо 2 пъти по-ниско от отчетеното през 2015 г.

Немедицинската употреба на лекарства, отпускани с рецепта, сред подрастващите остава повод за безпокойство. Например, 6,6% от анкетираните съобщават, че са използвали транквиланти или седативи и 4% болкоуспокояващи, „за да се надрусат“ през живота си. България е една от страните с най-малко немедицинска употреба на лекарства с рецепта сред учениците (4,3%)

Употреба сред ученици:

  • Според данни от Европейското училищно изследване за алкохол и други наркотици (ESPAD) за 2019 г., 17% от учениците в България са употребявали канабис поне веднъж в живота си, което е малко над средното за Европа (16%).

  • Текущата употреба на канабис (през последните 30 дни) е 7.1%, което съвпада със средното европейско ниво.

  • Забележително е, че в България процентът на момичетата, употребявали канабис поне веднъж, е малко по-висок от този на момчетата, което е рядко срещано в Европа. ​

Възраст на първа употреба:

  • Средната възраст за първа употреба на алкохол в България е 13 години, като 62.6% от младите на възраст 10-19 години са опитвали алкохол. ​

Непълнолетни, предадени на Детски педагогически стаи:

  • През 2023 г., 544 непълнолетни са били предадени на Детски педагогически стаи за употреба на психоактивни вещества, което представлява 8.2% от всички предадени деца. От тях 403 са момчета, а 141 – момичета.

Тези данни подчертават необходимостта от засилени превантивни мерки и образователни програми, насочени към намаляване на употребата на наркотици сред подрастващите в България.

Най-чести причини за употреба на наркотици сред младежи:

  • Любопитство и желание за нови усещания.

  • Натиск от връстници – груповата динамика често играе решаваща роля.

  • Стрес, тревожност и депресия – наркотиците понякога се използват като форма на „бягство“.

  • Липса на родителски контрол или комуникация.

  • Достъпност на наркотични вещества в училища, квартали или чрез интернет.

Последици от злоупотреба:

  • Физическо и психическо увреждане – особено върху развиващия се мозък.

  • Влошаване на училищни резултати и отпадане от училище.

  • Увеличен риск от инциденти, насилие и правонарушения.

  • Развитие на зависимост – някои вещества могат да предизвикат пристрастяване дори след няколко употреби.

  • Социална изолация и конфликти в семейството.

Превенция и решения:

  • Информираност – училищни програми, родителски обучения.

  • Здравословна среда – спорт, изкуства, извънкласни дейности.

  • Отворена комуникация между родители и деца.

  • Подкрепа от училищни психолози, социални работници и НПО организации.

  • Ранна интервенция при признаци на употреба.

В тази статия задаваме своеобразната рамка, с данните от последните проучвания за употребата на наркотици, а в следващия ни материал по темата очаквайте повече за:

  • Как се развива зависимостта?
  • Има ли път назад?
  • Каква е ролята на общество, родители, образование и власти в преодоляването на този проблем който засяга поне 17% от подрастващите в България?

Разработка – Д-р Богомил Лазаров. Информация и статистика: European School Survey Project on Alcohol and Other Drugs (ESPAD)

Колело на наркотиците по видове, тук.

Настоящият проект се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.

"Ти и Lidl"