ЧАСОВНИКАРСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ В ГАБРОВО И БЪЛГАРИЯ
Времето е в нас и ние сме във времето.
В. Левски
Публикация на проф. Стефан Къртунов
Часовникарството в България в съвременен смисъл е прието да започва с първият механичен часовник, поставен на Сахат тепе в Пловдив през 1623 г., но построен по-рано (вероятно към 1500-1611 г. КБЕ, т. 5, 1969). По време на Възраждането българите имат традиции в изграждането на часовникови кули . През годините и последните векове на турското робство е имало самобитни майстори (например И. Сахатчийски от Габрово), които са изработвали механизми, но практиката е била да се закупуват часовници предимно от Османската империя, а в последствие – и от Европа. След Освобождението се появяват отделни часовникарски работилници и занаятчии (например фамилия Димкови), които са представители на западни фирми, не произвеждат, но сглобяват с части на ишлеме и гарантират за сервиза. Най-приложими и достъпни в бита стават будилниците, най-популярни от които в България са марките Junghans, Kienzle, Gustav Becker, Mauthe. Много често те са брандирани с логото на часовникаря или търговеца, който ги продава и сервизът за съответния град. Освен името на часовникаря – представител на марката, се срещат рекламни часовници, носещи надписи и изображения в чест на събития, личности (княз Симеон и княгиня Мария Луиза) или фирми (БДЖ). Известни са и часовници без указани марки на корпусите или циферблатите (например на гарата в Габрово или будилници от бита), което е доказателство за всичко това. Някои часовникарски работилници събират кураж и правят часовници със собствена търговска марка или за дружества, кооперации и други като най-вероятно за целта също ползват закупени части от масови европейски производители. Пример за такава марка са часовниците „Левски”. На 1.ІХ.1934 г. е открита часовникарската фабрика „Гномон“ в София от Г. Хаджиниколов, научил занаята в Швейцария. С часовници, произведени в нея, са оборудвани редица обществени сгради, като например Александровската болница в София.
След 9-ти септември 1944 г. в България са произвеждани 3 марки будилници, по същество съветски реплики. Преобладаващото мнение е, че са произведени в България, като това са „Родина”, „София” и часовниците с лого „МЕТ ИНД” (съкращение от Метални индустрии). По същото време в СССР има мрежа от предприятия „Металлиндустрия“ и новата българска власт копира дословно и тази сфера. През 60-те години в различни варианти са изработвани часовниците „Радиосинхрон“ и подобни, които могат още да се видят, например в корпус 2 на ТУ-Габрово. Връх на часовникарската промишленост е ЗЧП „Импулс“ Габрово, произвеждащ през 70-те и 80-те години на 20 век часовникови релета, броячи и други уреди за време, както и електронните часовници от ПЗ Правец за 12 конгрес на БКП през 1981 г. Българските електронни часовници
Булетроник М37 и М39 са вграждани и в компютрите Правец 8 и 16. Има и механични варианти, които са поръчвани някога с швейцарски машини.
Български електронен часовник и реплика на часовника ‚Радиосинхрон“
Настолен и часовници-касичка на застрахователните кооперация „Задруга“ и дружество „България“
Ретро будилници от различни градове и сервизи в България
Junghans – Гарантирано от Русин Тодоров, часовникар, гр. Лом, Junghans – Лазар Ив. Куюмджиев & Син, златар-часовникар, Г. Оряховица, Gustav Becker – Гарантиран от Трифон Савчев – книжар, Белоградчик, Gustav Becker) – Специална поръчка на Часовникарска кооперация „Подем“, GB – Гарантирано от Оник Касабян – златарско и часовникарско ателие „Бижу“ – Хасково, Gustav Becker – без български надпис, какъвто е например в къщи (личен .архив), Часовници Mauthe, посветен на царските деца – Княз Симеон Търновски и Княгиня Мария – Луиза и българските железници БДЖ, маркиран като „Foreign“ (внос). Кооперция „Левски“, „МЕТ ИНД”, „София“ и „Родина“
(Снимките са взети от обяви за търгове в Интернет)
В началото на 60-те години на 20 век се появиха прецизни машини и обработващи центри (ОЦ), които дават възможност за изработването на прецизни части за часовници на фирмите да произвеждат различни детайли и изделия от фината механика. В течение на последните 20-25 години машините тип ОЦ за часовникарската промишленост се специализираха поради естеството на работа. Например циферблатите на известната фирма „Bulgari“, заемаща 17 място от топ марките в света, се конфигурират на няколко слоя и са толкова сложни, че има дори независима производствена операция за тях в допълнение към тази за верижките на часовниците. Производството изисква и специални условия, т.н. чисти стаи. В света фирмата Nivarox FAR (Швейцария), собственост на Swatch Group, прави болшинството от частите, които съставляват механичните часовници. В България фирма Гюлиян разполага с единствен по рода си сервизен център за часовници и бижута. В Интернет могат да се намерят по-известните часовникари и ателиета у нас, като например: https://timebox.bg/blog/list-of-watchmakers-in-bulgaria. В миналото е имало и списания „Часовникарски преглед“ и т.н. Пощата в България е издавала марки за часовници многократно. Отначало се набляга на часовниковите кули 1979-80 г., когато са представени няколко варианти в Трявна, Габрово, Разград, Пазарджик, Ботевград, Бяла, Севлиево, Берковица и Карнобат. Специално в Габрово е построена през 1835 г. по времето, когато е открито и Първото българско светско училище. Списък на часовниковите кули в България може да се види например тук.
Часовникови кули в България и тази в Габрово на марка от 1979 г (л.а.)
В съвременността има много занаятчии, които правят часовници за сувенири като използват готови механизми с много оригинален дизайн. Съществуват часовници в различни комбинации, на които циферблатът е обърнат и 12-ят час се намира най-отдолу, обратно въртящи се огледални часовници, обратен античен часовник (имитация) с цифри, разположени в обратен ред и т.н. Идеята е като при слънчевите часовници в Южното полукълбо Северът да се намира отдолу, по-добър контраст през нощта и всякакви оригинални трикове. При провеждане на психични тестове и по лично мнение обаче се получава объркване. А изключението за потвърждаване правилото за движение на дясно са сувенирните часовници от Габрово, свързани с хумора и сатирата, които се движат на обратно. Могат да се цитират и други „огледални“ часовници, уникални или рекламни часовници, но те така или иначе не са официални и за обществено ползване. Така, че който не е съгласен да си купи часовник, който работи на обратно. Но времето на обратно няма да върне!
Часовници с посока на движение на обратно, рекламен часовник, с мотиви от хумора на габровци
Източници
1. Иванов И., Часовниковите кули в България, София, Бико България, 2014, ISBN 978-619-90048-2-1 2. https://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_часовниковите_кули_в_България
3. Статия за часовниците „Радиосинхрон” от сп. Космос, бр. 6 / 1970г.
4.https://clockwiser.wordpress.com/2011/12/27/bgalarmclocks/
Габрово 12.04.2025 г.
