Велики Четвъртък е!

Малко история за този ден:

На Велики четвъртък си спомняме Тайната вечеря, на която Христос установява Тайнството Евхаристия – Причастието с Тялото и Кръвта Му.

Това е денят, в който Христос казва: „Вземете, яжте… Пийте от нея всички…“ – създавайки основата на всяка св. Литургия.

На този ден Господ измива нозете на учениците – велик урок по смирение и служение, показващ какъв трябва да бъде истинският духовен водач.

На този ден Юда решава да предаде Иисус за 30 сребърника – момент, който разкрива трагедията на отстъплението и алчността.

На този ден се състои и Тайната вечеря, която е не само духовен акт, но и момент на прощални напътствия към апостолите – учение за любов, вяра и жертва.

На вечерната служба се четат 12 евангелия, описващи Христовите страдания – едно от най-въздействащите богослужения през годината.

Велики четвъртък е последният ден, в който Христос е свободен – след него започва пътят към разпятието, което ще се състои в петък.

Ето и малко информация за празника от Илиана Тодорова:

Традицията повелява, че днес, на Велики Четвъртък, (или в събота) се боядисват яйцата за Великден.
Боядисването може да се извършва, съпътствано с разговор за хубавите мисли на семейството, какво искат да получат и постигнат, какви планове и мечти имат за следващата година.
От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци.
След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв. В Гърция, например, първоначално яйцата са се боядисвали само в червено.
На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България – великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.
У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага червено яйце. Смята се, че в България козунакът е „дошъл“ в периода 1915-1920 година.
Почти през цялата Страстна седмица е забранена домакинската работа. Това е така, тъй като християните отдават мислите си на посланията и символите от последните дни от живота на Христа. Велики четвъртък обаче е отреден за пълно почистване – на дома, тялото и душата. В този смисъл някои домашни дейности са разрешени, но не всички.
В този ден се почиства домът, приготвят се яйцата, замесват се козунаците, но с това се изчерпват така наречените „допустими“ дела. На Велики четвъртък е добре да изхвърлим от живота и ума си всички обиди и отрицателни чувства, които сме натрупали към околните и към себе си.
Някога е съществувал обичай да се запали църковна свещ и с нея да се обходи дома, като се правят кръстни знаци по всички стени, тавани и подове. Вярвало се е, че с това обредно действие се изпъждат всякакви нечисти сили. Църковни свещи се поставяли в ръцете на тежко болни, защото се е смятало, че те имат целебна сила.
На Велики четвъртък трябва да се избавим от вехториите и редица ненужни вещи, за да освободим място за нови, прекрасни неща, които ще влязат в дома и живота ни.
Не трябва да се пере!
На Велики четвъртък чистенето е не само разрешено, но дори и задължително, но жените не бива да перат. Според една народна сентенция, ако жената пере на Велики четвъртък, както и ако простира пране, ще предизвика ураганни ветрове, дъжд и градушка.
Настъпи ли време за Великден, нашите баби излизали по полята и долините, за да събират най-различни треви и растения, а от долапите изваждали семена и билки и започвали своето вълшебство…
Посягали към копривата, за да боядисат яйцата в зелено, а за червеното се доверявали на цвеклото, кафявото постигали с обелки от лук, а със боровинки превръщали яйцата в звездно небе…
Великденските яйца участвали в цяла поредица от магически ритуали, чийто смислова натовареност е била да се предпазват от злини домът и хората в него.
Източник: Православие