Разпети петък, известен още като Сух петък е ден на траур за цялото християнство, защото на този ден Иисус Христос е бил разпнат и умрял.
Иисус е разпнат между двама разбойници и умира в големи мъки. Хрониките твърдят, че на този ден е имало едновременно слънчево затъмнение и земетресение.
Св. Писание за Разпятието на Спасителя
Разпятието и смъртта на Иисуса Христа на кръста се съпровождали от страшни и грозни явления:
„От шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?“
Някои от стоящите около Му се присмивали и Го хулели, а един от тях взел гъба, натопил я в оцет и дал на Иисус да пие. А когато Иисус вкусил от оцета, рекъл: свърши се! „И като наведе глава, предаде дух.“
„И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина“.
След смъртта на Спасителя един от войните пронизал с копие реброто Му, и веднага от него изтекло кръв и вода. Великият акт на Изкуплението завършил.
Видели страшните събития, които съпровождали мъченията и смъртта на Иисуса, стотникът Лонгин и онези, които били с него, повярвали в Христа Спасителя като Божи Син.
На Разпети петък се отслужват литургии, на които се припомнят страданията на Христос, който се е превърнал в жертва за човешките грехове.
В деня, в който Иисус Христос е разпнат, не трябва да се извършва никаква работа и се смята, че хората, които не спазват тази повеля, ще бъдат сполетени от големи нещастия.На Разпети петък не е добре да се яде коприва и не е добре да се използва оцет, защото на кръста Иисус е бит с коприва и устните му са напоени с оцет.
На Разпети петък трябва да се избягва селскостопанската работа. Разпети петък се нарича още Сух петък, защото всичко, което се засява, не дава плод.
Също така на този ден не се жертват птици или животни.
Миенето е забранено на Разпети петък. Също така, не шийте на този ден, не чистете и не ходете при бръснаря/фризьора.
В една легенда се разказва, че в петък, когато Христос се качвал към Голгота с огромния кръст на плещите, той минал край една жена, която перяла, и ѝ поискал малко вода. Жената обаче вместо вода му дала помия.
По-нататък в друг дом, където печели хляб, дали на Спасителя малко от топлия хляб и след като го изял, Иисус казал: Проклета да бъде жената, която пере в тоя ден, а благословена оная, която приготвя хляба!
На този ден казват „дори птичка не пее и гнездо не свива“, защото дори небето и земята страдат за Христос.
На Разпети петък не се чества нито една от трите свети меси.
На утринната служба се четат дванайсет откъса от Евангелието, които разказват за страстите (страданията – от църковнославянски) на Иисус Христос. На богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.
Изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига „гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител.
Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от песнопенията, което е прието да се изпълнява на службата на Велики петък, се нарича „Плачът на Богородица“. Тази молитва се чете в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя син, произнасяйки скръбни слова. По време на богослужението от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Извършва се опелото му сред бели цветя. След като се изнесе плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.
В края на службата свещеникът взима плащеницата от престола и я полага в „гроба“ – в центъра на храма. Поклонението на плащеницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара – минути преди пасхалното шествие на кръста.
„Минаването под масата“
Ритуалът за „минаване под масата“, който се извършва в църквата на Разпети петък, е обвит с много суеверия. И те нямат общо с християнските повели. В масовото съзнание на Разпети петък в църквата се минава под масата за здраве и така се опрощават греховете. Това обаче не е така. Минаването под масата е поклон пред плащеницата на Христа, а опрощение на греховете се получава само след изповед.
Вярващите носят цветя в църквата, все едно отиват на погребението на любим човек. Пред гроба те се покланят на изображението, целуват Христовото тяло, евангелието и кръста и оставят цветята си. След това се навеждат и преминават под „масата“, а после отново се покланят пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуват.
По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят.
Свещеникът дава на всеки цвете за благословение – символ на надеждата и вярата, че още малко и гробът ще остане празен и Христос ще възкръсне. Цветето се носи вкъщи и се слага над икона.
