Великден е най-големият и най-важен християнски празник в православието

Великден (Пасха) е най-големият и най-важен християнски празник в православието. Той отбелязва Възкресението на Иисус Христос от мъртвите – събитие, което стои в центъра на християнската вяра! Според Бибилията, на третия ден след разпятието си Иисус възкръсва, побеждавайки смъртта и греха. Възкресението е Победа на живота над смъртта – символизира надеждата за спасение и вечен живот за вярващите!

Възкресение Христово е Велик Ден на безкрайната Божия сила; Вечен Ден на незалязващата Божия радост в света! Христовото Възкресение е най-великото събитие в мировата история на християнското човечество! Извор на вдъхновение, светлина и радост! Господнята Пасха представлява триумф, тържество на безсмъртната Божия Любов, която се роди на Кръста, изгря в мрака на гроба и заблестя в зората на Възкресението.

Великден е празник на вечната духовна пролет в живота.

В българската традиция Великден носи в себе си следи не само от християнската вяра, но и от древни езически обичаи, свързани с природата, плодородието и пролетното възраждане. Ето няколко интересни и по-древни обичая и вярвания:

Празник на пролетта и възраждането

Още преди християнството, пролетта е била време на ритуали за плодородие, събуждане на земята и нов живот. Много от елементите на Великден в България носят тези стари смисли.

Яйцето – още в езическите култури е било символ на живота, възраждането и слънцето.
Червеният цвят – смята се за магически и защитен. Боядисването на яйца в червено е било използвано като амулет срещу зли сили.

Огънят и светлината

Запалването на свещи на Великденската служба не е само християнски символ. Огънят е древен символ на пречистване и защита. Някога хората са палили големи пролетни огньове за гонене на болести и лоша енергия.
В някои села хората пазят пламъка от църквата и прекадяват дома с него, за да го пречистят.

Хлябовете с магическа сила

Хлябът (включително козунакът) не е просто храна, а ритуален предмет. Някога се е месил с песни, без да се говори, с чисти мисли, за да „вземе“ благословията.
Правели са се обредни хлябове с украса – кръстове, слънца, животни, цветя – с магическа функция да донесат плодородие и здраве.

Вода и утринна роса

На Великден (или сутринта след него) се е смятало за особено лековито и магическо да се умиеш с роса или в „мълчана вода“ – вода, донесена в пълно мълчание от извор.
Тази вода се пазела през годината за защита от болести и уроки.

Габрово, като част от православна България, отбелязва Великден още от Средновековието с типичните за Източноправославната църква ритуали, като например – Църковната служба в събота вечер – традиционно жителите на Габрово се събират пред храмовете точно в полунощ, за да чуят „Христос воскресе!“ и да запалят свещички от Благодатния огън.

През Възраждането (18–19 в.), когато Габрово се утвърждава като важен занаятчийски и просветен център, Великден се е отбелязвал с:

Писани яйца – жените украсявали яйцата с восъчна техника и естествени багрила.
Обредни хлябове и козунаци – често месени с форма на кръст или спирала, символизиращи живота.
Обществено веселие – още тогава на мегдана са се организирали хора и събори.

Габрово е известно с хумора си, и това не подминава Великден:

Разказват се анекдоти за това как габровец боядисвал само едно яйце – това, което побеждавало в чукането, и го ползвал година след година.
Великденските панаири в миналото често включвали и театрални скечове и сатирични рецитали, особено след Освобождението, когато културният живот на града е във възход!

В наши дни много от културните и образователни организации – музеи, читалища, училища и детски градини – организират празнично боядисване на яйца от децата!