По пътя на Дарителите – кой е Дядо Миню – Попа и как той остава завинаги като светло име в историята на дарителството, а и в прочутите Габровски шеги? Кратка история на НЧ “Априлов – Палаузов”

Публикацията е създадена в рамките на проект „Социално отговорни и граждански активни“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.

“Дарителството е разликата между пестеливост и скъперничество”

гласи надпис, поставен на сградата на НЧ “Априлов- Палаузов 1861” в гр. Габрово – това е надпис на паметна плоча, поставена в знак на уважение към един от най-големите дарители в Габрово – Дядо Миню – Попа. Той е основен дарител за изграждането на сградата на читалището, която се намира в самото сърце на града и която днес помещава освен самото читалище и Драматичен театър “Рачо Стоянов”.

Но кой е Дядо Миню – Попа?

Миню Иванова Попов е най-малкият от петте деца на Иван Попа – търговец и кърджия (пътуващ търговец без капитал, от турската дума „кър“ = поле)  и често вземал сина си в стоите търговски начинания. Прякорът ‘Попа’ идва от дългата брада на баща му, която била необичайна за времето. Още на 11 години Миню започва да търгува самостоятелно, обикаляйки Бесарабия, Беломорието и Цариград. Пътуването и търговията му дали възможност да види много села и градове, да се срещне с различни хора, да се запознае и с други кърджии и да се обогати духовно. Това, което не можал да научи от училище, го научил от самия живот. На 12-годишна възраст спечелил една жълтица (махмудия – стара турска златна монета), с която си купил на доизплащане кон и с това започнал своя нерадостен път на кърджия. Сред дъжд и кал, зной и хлад, сред разбойнически нападения той израства като волеви и практичен човек, но и отзивчив към хорските страдания. През 1880 г. трайно се установява в Габрово, където продължава търговската си дейност и се занимава с лихварство.

Пестеливост и дарителство

Дядо Миню – Попа е сред дарителите на априлското въстание – той дава за габровското въстание през 1876 г. 20 рубли за набавяне на оръжие. Друго голямо негово добро дело е, че не се поколебава и осиновява децата на починалата им слугиня, Ирина Минева от с. Матешевци – Димитър, Дона, Мария и Стефана.

Дядо Миню е известен с изключителната си пестеливост. Разказва се, че ходел бос от Боженци до Габрово, за да не износва цървулите си, които носел под мишница. Въпреки това, той е основният дарител за построяването на читалищно-театралната сграда в Габрово. През 1907 г. дарява 6 000 златни лева, а през 1909 г. – още 30 000 лв. За него се говори, че когато му поискали 5 лв. за държавна такса в банката, отказал с думите: “Пари за формалности не давам.”

Обществен принос и наследство

Дядо Миню осиновява четирите деца на овдовелия Стефан Минев и се грижи за тях. Освен щедрото дарение към НЧ “Априлов – Палаузов”, той дарява и своята къща на ул. „Чехларска“ на Габровската община за обществени цели. Умира на 29 септември 1911 г. в Габрово и е погребан в градинката на читалището, заедно със съпругата си.

Анекдоти и габровски хумор

Дядо Миню е единственият поименно споменаван герой в габровските анекдоти. Разказва се, че държал недогорели кибритени клечки с думите: “Готови, издялани, все ще послужат за нещо.” В килера си имал връвчици с надпис “Връвчици, които за нищо не стават.” Смята се, че той е вдъхновил много от габровските вицове и е символ на местния хумор.

Народно Читалище “Априлов – Палаузов” 1861, което бе изградено с дарението на Дадо Миню – Попа

На 26 декември 1861 г. в Габрово се основава едно от първите български читалища. То първоначално се помещавало в одаята на църквата “Св. Троица”, която преди това била изпозлвана от Девическото училище. Негови членове основатели са ХРисто Радков, Христо Босмаджиева, Никола Кънев, Никодим Султанов, Иван Златин, Никола Стефанов, Дончо Берберов и др., а пръв председател става Иван Манофов, с касиер – Георги Цанков.

Първончалният устава на читалището не е известен, но по-късно биват записани целите му:

“Да доставя на читалищната публика средства за протичане, да подпомага българската култура и да улеснява сиромашките ученици и въобще – да разпространява образованието между народа.”

В библиотеката на читалището била пренесена библиотеката на благодетеля Васил Апривло, която станала достояние на гражданите. Книгите били разпределени в 11 отдела, общо 1029 тома. Може да се каже с категоричност, че Читалището обединявао тогавашната интелигенция и будните габровски занаятчии. То е основано само година, след като Габрово бива признат за град и показва по категоричен начин устрема на габровци към просвета и култура.

През 1862 г. читалищната дейност, обаче, временно замира, поради предателство покрай организацията на бунтовническите формирования, но през 1871 г. то отново отваря врати – този път в къщата на революционера Цако Дюстабанов. То става категорично средище за развитие на просветната дейност в града, като съвременниците му го определят като “душата на града”. През читалището минавала голяма част от всички дейности, които се случвали в Габрово, а през 1871-72 г. там се изиграва и първата пиеса – “Многострадалната Геновева”, подготвена от учителя Илия Христович.

Покрай своята културна дейност, Читалището развива и благотворителни дейности от разнороден характер. През 1872 г. отваря врати т.нар. “пансион” за поддържане на деца – учащи от близките села, а през 1873 г. дарява целия си наличен капитал в размер на 25 000 гроша, за да се довърши сградата на Априловото школо.

Именно в Читалището се развивала и ученическата дейност на много от младите българи, които по-късно станали четници, а някои от тях загубили и живота си в освободителните войни. Там била основана “Библиотека на странните учеиници”, която е основоположник на културно-просветната дейноста в този период сред децата.

Но през 1876 г. османската власт разрушили създаденото с труд и любов читалище, което се възстановява отново едва след освобождението – през 1888 г. Това са размирни години за габровската общност, в които се наблюдава постепенния залез на занаятчийството и настъпването на различни капиталистически отношения измежду жителите на града, което води до прогонването на видния габровец Ефтим Дабев, който е осъвен за социалистичеки идеи и бива изгонен от града. Тези размирици отново временно спират дейността на читалището, а най-голяма е загубата на книжното му наследство – много книги за безвъзвратно загубени или разпръснати из частни домове.

През 1892 г. се построява Радион Умниковото училище, където се осъществява тетралната дейност на Читалището. Този период е считан за “златно време” за габровското читалище и продължава до 1908 г. Самото читалище се връща в църковната килия на “Св. Троица”, а след това се премества в къшата на Тишко Проданов

Името “Априлов-Палаузов” е избрано през 1893 г., след учредително събрание, а председател на Читалището става Васил Грудов – кмет на Габрово ( 1893- 1894 г.). Читалището си поставя за цел “да спомага за нравственото и умсптено издигане на своите членове”.

Периодът до 1922 г. минава през различни възходи и падения, като най-забележително за този период е именно дарението на Дядо Миню – Попа, както и други дарители, сред които Вата Антимова, Димитър Бакалов, Стефан Кеде, Цветан Радославов и други, които чрез даренията си поддържат живота на читалището.

На 30 март 1908г. благодарение на тези дарение с епоставят основите на чителищния дом – сградата, която и до днес помещава не само Читалището, но и ДТ “Рачо Стоянов” – Габрово, които на свой ред отпразнуваха 95 -та годишнина през 2024 г. Строежът на сградата завършва на 31 декември 1922 г. Архитект на красивата сграда е Никола Лазаров – голямо име в българската архитектура. Той проектира и банята в Плевен, Театър „Нова Америка“ в София, двореца „Врана“, Българската централна кооперативна банка, Софийската окръжна палата, читалището в Стара Загора, помага по изграждането на ректората. Негово дело са Паметникът на освободителите и Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война (1885 г.) в Русе. Архитект Лазаров проектира над 60 забележителни сгради в София и много обекти в цялата страна.ставил трайна следа с разнообразието от сгради.

През 1923 г.  читалището открива собствено кино. С доброволни дарения е закупен апарат и на 10 февруари 1923 г. е осъществена първата читалищна кинопрожекция. През 1929 г. се създава габровски общински театър с любители артисти, който развива своята дейност в читалищната сграда.

През м. декември 1940 г., Дружество Габровска Народна Библиотека „Априлов Палаузов” – Габрово се преименува на Народно читалище „Априлов Палаузов” –Габрово

На 20 март 1949 г. в читалището се влива читалище „Христо Смирненски”” – Габрово, а на 8 юни1950 г. в същото се влива Народното в дружество „Васил Левски” – Габрово.

През 1959 г. тук е създаден и духодия оркестър към читалището, а през 1969 г. – и струнен оркестъ, който дава началото на съществуващия и то днес и развиващ музикалната култура Габровски камерен оркестър.

На 1 януари 1960 г. библиотеката при читалището се отделя под името Окръжна библиотека при Народно читалище „Априлов Палаузов” – Габрово, а днес тя се нарича “Ррегионална Библиотека Априлов – Палаузов” и се помещава в отделна сграда.

На 19.V.1961 г. Народно читалище „Априлов Палаузов” – Габрово, тържествено отпразнува своя 100 годишен юбилей в преустроената собствена, модерна сграда. На тържеството то бива обявено за   „образцово”и наградено с орден Кирил и Методий” I степен.

Читалището успява да устои на капризите на времената и нравите, носейки в себе си устрема на Васил Априлов и Николай Палаузов, чиито имена носи и до днес, 164 години след своето основаване! Читалището не би било така издържливо на предизвикателствата на времето, ако не бе дарението на Дарителя – Дядо Миню – Попа, който и до днес остава един от най-големите дарители на Габрово, а в паметта на габровци той е олицетворение на габровецът – едновременно пестелив и щедър, съчетал в себе си чувство за хумор с търговски нюх и отдаденост към общността.

НЧ “Априлов- Палаузов” в момента е най-голямото читалище на територията на Габрово, а духовният живот в него продължава да купи, под формата на разнородни състави и клубове:

Сдружение по изкуствата с преподаване на солфеж, пиано и изобразително изкуство с преподаватели – Бистра Мамулева, Юлия Големанова, Елена Назърова и Ема Вертерова;

Клуб за спортни танци “Ритмика” с треньори – сем. Жекови ;

Клуб “Актуални събития” в Общинската организация на гражданите със зрителни увреждания ;

Клуб за народни танци „9/8 БГ” с ръководител Владислава Иванова ;

Шоу балет “Магия” с хореограф Александър Белков ;

Клуб за източни танци „Диамант” с хореограф Наталия Балабанова;

Подготвителни състави за български народни танци ;

Детски състав за български народни танци с ръководител Владислава Иванова ;

Смесен хор за „Априлов – Палаузов” с диригент Елена Назърова ;

Вокална група „Габровски напеви” с ръководител Митко Маринов ;

Вокална група „Надежда” при клуб на инвалидите с ръководител Митко Маринов;

Рок формация „DIVERSITY”

Източници:

1. Даниела Цонева, Момчил Цонев. Имало едно време в Габрово. София, Фондация за българска литература, 2008, с. 118
2. 160 години на фокус – НЧ “Априлов – Палаузов” – История в снимки, Елена Назърова, Габрово, 2021 г.
3. ДА – Габрово
4. Снимки – ДТ „Рачо Стоянов“, Община Габрово и „За Габрово“

Настоящият проект се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.